Дванадесет души са загинали за 48 часа по българските пътища, а 62 са ранени. Данните бяха представени от Института за пътна безопасност на 28 септември 2026 г.

Организацията поиска от премиера Румен Радев да създаде единен управленски център и да координира институциите, които отговарят за безопасността на движението.

Публикация на БНР Бургас постави случая в контекста на спор между неправителствения сектор и държавните институции. ИПБ говори за срив в управлението на политиката по пътна безопасност. МВР публикува отделна статистика, според която от началото на годината до 27 септември са загинали 358 участници в движението.

Какво показват официалните данни

Само на 27 септември Министерството на вътрешните работи е отчело 19 тежки произшествия с ранени и загинали. При тях са загинали трима души, а 26 са били ранени.

От началото на 2026 г. до края на 27 септември МВР отчита:

  • 5112 тежки произшествия;
  • 358 загинали;
  • 6348 ранени.

За същия период на 2025 г. ведомството посочва 323 загинали. Това означава 35 повече жертви през тази година. Министерството уточнява, че статистиката се променя при актуализиране на данните.

Тези числа показват два различни мащаба на проблема. Едната цифра отразява трагичния пик за кратък период. Другата показва натрупването от началото на годината. За хората зад статистиката разликата е без значение, защото всяка цифра означава загубен живот.

Какво поиска Институтът за пътна безопасност

В отворено писмо до министър-председателя ИПБ настоява за по-ясно управление на сектора. Според организацията институциите действат без достатъчна координация, а решенията за законови промени и ремонти не се основават на единна оценка на риска.

Сред конкретните предложения на ИПБ са:

  • единен политически център, който да носи отговорност за пътната безопасност;
  • оценка на риска преди финансиране на ремонти и инфраструктурни проекти;
  • прекратяване на институционалните конфликти между отговорните ведомства;
  • промени по пътищата според броя на предотвратимите жертви;
  • по-добра координация при подготовката на законодателни промени.

Това не е първият подобен апел. През март ИПБ също поиска коренна промяна в модела за управление на пътната безопасност и предупреди, че отговорността между институциите остава разпиляна.

Къде е спорът между институциите

Спорът не е само за броя на жертвите. Той е и за това кой задава политиката, кой следи изпълнението и кой носи отговорност, когато мерките не дават резултат.

ИПБ твърди, че държавата обявява мерки, но не показва единен механизъм за контрол и оценка. МВР от своя страна публикува текущи данни и изрично предупреждава, че те могат да се променят при промяна на статуса на произшествията и пострадалите.

„Данните са динамични“, посочва МВР в ежедневната си справка за пътната обстановка.

Уточнението е важно при сравненията, но не отменя основния факт: към 27 септември 2026 г. официално отчетените жертви са с 35 повече спрямо същия период на предходната година.

Какво може да се промени за шофьорите

Ако предложенията на ИПБ бъдат приложени, ремонтите би трябвало да се насочват първо към участъците с най-висок доказан риск, а не само към местата с най-силен обществен или политически натиск.

Това би променило и начина, по който институциите обясняват резултатите. Вместо отделни кампании и временни проверки държавата ще трябва да показва кои опасни участъци са обезопасени, колко произшествия са предотвратени и кой отговаря за неизпълнените мерки.

След 12 загинали за 48 часа въпросът вече е за конкретен план. Той трябва да съдържа срокове, измерими резултати и ясно посочена отговорност, а не само нови обещания.