Седем месеца след въвеждането на еврото България премина техническия преход без системни сътресения. Обществото обаче ще оценява членството по цените, лихвите, достъпа до кредит и сигурността на спестяванията. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в публикация от 21 август 2026 г.

Еврото влезе в обращение на 1 януари 2026 г. Сметките бяха превалутирани, плащанията продължиха, а банките осигуриха налични пари за клиентите. Според Радев преходът е засегнал почти всеки договор, сметка и каса в страната, но не е довел до системни прекъсвания. Това съобщи Българската телеграфна агенция.

Техническият преход е преминал спокойно. Икономическият резултат ще се измерва чрез покупателната способност, цената на кредита и доходността по спестяванията.

Цените остават първият тест

Официалните данни показват, че през юли 2026 г. годишната инфлация по националния индекс е 4,5%, а месечната е 0,8%. От началото на годината потребителските цени са се увеличили с 3,7%, съобщи Националният статистически институт.

Най-силен месечен ръст през юли е отчетен при развлеченията, спорта и културата, ресторантите и хотелите, както и при жилищата, водата, електроенергията, газа и горивата. Цените на храните са намалели с 1% спрямо юни.

Тези данни не доказват, че всяко поскъпване е причинено от смяната на валутата. Европейската централна банка оцени предварителния ефект от прехода като ограничен и до голяма степен еднократен. Той е бил концентриран най-вече в някои услуги. За домакинствата обаче общият ценови натиск остава основният измерител на ефекта от еврото.

Лихвите вече зависят от решенията във Франкфурт

С присъединяването към еврозоната решенията за основните лихви се вземат от Европейската централна банка. На 23 юли 2026 г. ЕЦБ остави депозитната лихва на 2,25%, лихвата по основните операции по рефинансиране на 2,40%, а пределната лихва по кредитите на 2,65%.

Това не означава автоматично по-евтини кредити за клиентите. Цената зависи и от риска, доходите, обезпечението, конкуренцията между банките и условията по конкретния договор.

Данните на БНБ за юни показват смесена картина. Средната лихва по жилищните кредити за домакинства е намаляла до 2,41%, а годишният процент на разходите е 2,75%. При потребителските кредити средната лихва е 8,76%, а годишният процент на разходите е 9,06%.

В същото време новият бизнес при жилищните кредити е нараснал с 28,4% на месечна база. Разликата между по-ниските средни лихви и бързия ръст на кредитирането поставя във фокус риска за домакинствата.

Кредитният ръст носи и риск

Кредитите за домакинства и нетърговски организации са достигнали 31,545 млрд. евро в края на юни. Те са с 21% повече спрямо юни 2025 г. Жилищните кредити са нараснали с 26,4% на годишна база до 18,682 млрд. евро.

Това е пряко предизвикателство пред надзора. БНБ трябва да запази достъпа до финансиране за инвестиции и жилища, без бързият ръст да доведе до прекомерна задлъжнялост.

Радев посочи, че капиталовата политика трябва да остане превантивна. Според него надзорните инструменти трябва да се променят според данните, а не под краткосрочен натиск.

Какво следва за домакинствата и бизнеса

  • Инфлацията ще остане водещият показател за реалния ефект от еврото.
  • Лихвите по новите и съществуващите кредити ще зависят от политиката на ЕЦБ и риска на българския пазар.
  • Бързият ръст на жилищното кредитиране ще изисква по-внимателна оценка на доходите и обезпеченията.
  • Спестяванията ще се следят заедно с доходността по депозитите и покупателната способност на парите.

Към 21 август равносметката е двустранна. Техническият преход е преминал спокойно, но икономическият резултат все още се измерва. За гражданите той ще се вижда в месечната сметка, цената на кредита и количеството стоки и услуги, които могат да купят със своите доходи.