От 18 август 2026 г. българските разследващи органи получават по-бърза процедура за достъп до електронни доказателства, съхранявани от доставчици в други държави от ЕС.

Новият европейски режим се прилага при наказателни производства. Той позволява данни от доставчик в друга държава от Европейския съюз да бъдат изискани директно, без продължителни процедури за международна правна помощ.

Електронни доказателства са имейли, текстови съобщения, съобщения в приложения, абонатна информация, интернет протоколи и трафични данни. Правилата се прилагат независимо от държавата, в която физически се намират сървърите или информацията.

Какво се променя за разследванията

Основният инструмент е Европейската заповед за предоставяне. Тя се изпраща директно до определено звено или законен представител на доставчик, който предлага услуги в ЕС.

  • При стандартно искане данните трябва да бъдат предоставени в срок до 10 дни.
  • При спешен случай срокът е до 8 часа.
  • При опасност от заличаване на информацията органите могат първо да поискат нейното запазване.

Това съкращава времето за достъп до данни, които могат да бъдат изтрити, променени или да станат недостъпни. Европейската комисия посочва, че срокът при новия режим може да бъде значително по-кратък от до 120 дни при Европейска заповед за разследване и средно около 10 месеца при някои процедури за взаимна правна помощ.

Заповедта за запазване спира заличаването

Европейската заповед за запазване не изисква незабавно предаване на данните. Тя задължава доставчика да съхрани определена информация, докато бъде изпратено последващо искане за предоставянето ѝ.

Запазването действа първоначално за 60 дни. Издаващият орган може да удължи срока с още 30 дни, освен ако междувременно не е постъпило искане за предаване на данните.

Кои доставчици са засегнати

Правилата обхващат доставчици на електронни съобщителни услуги, услуги за интернет домейни и IP адреси, както и услуги за съхранение и обработка на данни.

Доставчиците, които предлагат услуги в ЕС, трябва да имат определено звено или назначен законен представител в Съюза. Така българските органи ще могат да връчват заповедите на конкретен адресат, дори когато компанията е установена извън ЕС.

Контрол и права на засегнатите лица

Новият режим не отменя съдебния контрол. За съдържание на комуникации и трафични данни, с изключение на информацията, използвана само за идентифициране на потребител, заповедта трябва да бъде издадена или прегледана от съд или съдия.

За по-малко инвазивни категории данни регламентът допуска издаване на заповед от компетентен прокурор при предвидените условия.

В определени случаи държавата, в която се намира доставчикът или неговият представител, трябва да бъде уведомена. Тя може да възрази по основания, свързани с имунитети, привилегии, защитата на личните данни и други правни гаранции.

Лицата, чиито данни се изискват, имат право на информация и на ефективни правни средства за защита. Всички комуникации по процедурата трябва да преминават през защитена децентрализирана информационна система.

Какво означава това за България

Промяната е особено важна при разследвания, в които комуникациите и профилите се поддържат от международни онлайн платформи. Българските органи получават фиксирани срокове и по-ясна процедура, а доставчиците, конкретни задължения за реакция.

Практическият ефект ще зависи от точността на заповедите, работата на националните органи и техническата готовност на доставчиците. Новият режим ускорява достъпа до данни, но не дава автоматично право на неограничено събиране на информация.