<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
<rss version="2.0" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:media="http://search.yahoo.com/mrss/">
<channel>
  <title>Direktno.bg</title>
  <link>https://direktno.bg</link>
  <description>Последни новини от Direktno.bg - Новини, Анализи и Коментари</description>
  <language>bg</language>
  <lastBuildDate>Thu, 07 May 2026 17:15:00 GMT</lastBuildDate>
  <atom:link href="https://direktno.bg/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
  <item>
    <title>Радев върна готов кабинет: вотът на 8 май решава властта</title>
    <link>https://direktno.bg/article/radev-vyrna-gotov-kabinet-votyt-na-8-maj-reshava-vlastta?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fcc30220bfea63160e42e0</guid>
    <pubDate>Thu, 07 May 2026 17:15:00 GMT</pubDate>
    <description>„Прогресивна България“ има 131 депутати. Проектокабинетът на Радев влиза на гласуване на 8 май.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Президентът Илияна Йотова връчи първия проучвателен мандат на Румен Радев на 7 май в София, а кандидатът за премиер на „Прогресивна България“ го върна изпълнен с готов състав на кабинет.</strong></p>

<p>Следващото решение е на Народното събрание. Гласуването е насрочено за петък, 8 май.</p>

<p>Вотът може да сложи край на политическата криза след изборите на 19 април. „Прогресивна България“ има 131 депутати в 240-местния парламент.</p>

<blockquote>Ако всички депутати от „Прогресивна България“ подкрепят кабинета, партията може да избере правителство без коалиционен партньор.</blockquote>

<h3>Какво следва след мандата</h3>

<p>Първият проучвателен мандат е конституционната процедура, при която президентът възлага на най-голямата парламентарна сила да предложи министър-председател и правителство.</p>

<p>Радев не поиска допълнително време. Той представи структурата и имената веднага след получаването на папката.</p>

<p>Йотова заяви, че ще издаде указ в рамките на минути. Целта е парламентът да премине към избор на премиер и кабинет.</p>

<h3>Съставът на проектокабинета</h3>

<p><strong>Проектокабинетът „Радев“ включва министър-председател, четирима вицепремиери и 18 министри.</strong></p>

<ul>
  <li>Министър-председател: Румен Радев</li>
  <li>Вицепремиер и министър на финансите: Гълъб Донев</li>
  <li>Вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията: Александър Пулев</li>
  <li>Вицепремиер: Иво Христов Петков</li>
  <li>Вицепремиер: Атанас Пеканов</li>
  <li>Министър на вътрешните работи: Иван Демерджиев</li>
  <li>Министър на отбраната: Димитър Стоянов</li>
  <li>Министър на външните работи: Велислава Петрова-Чамова</li>
  <li>Министър на правосъдието: Николай Найденов</li>
  <li>Министър на труда и социалната политика: Наталия Ефремова</li>
  <li>Министър на образованието и науката: проф. Георги Вълчев</li>
  <li>Министър на здравеопазването: Катя Ивкова</li>
  <li>Министър на иновациите и дигиталната трансформация: Иван Василев</li>
  <li>Министър на регионалното развитие и благоустройството: Иван Шишков</li>
  <li>Министър на енергетиката: Ива Петрова</li>
  <li>Министър на транспорта и съобщенията: Георги Пеев</li>
  <li>Министър на земеделието и храните: Пламен Абровски</li>
  <li>Министър на околната среда и водите: Росица Карамфилова-Благова</li>
  <li>Министър на културата: Евтим Милошев</li>
  <li>Министър на туризма: Илин Димитров</li>
  <li>Министър на младежта и спорта: Енчо Керязов</li>
</ul>

<h3>Първите политически тестове</h3>

<p>Радев посочи няколко непосредствени приоритета. Сред тях са цените, бюджетът, съдебната власт и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.</p>

<p><strong>Първата заявена задача е спиране на ръста на цените.</strong> Като втори приоритет Радев посочи избора на нов Висш съдебен съвет и инспекторат към него.</p>

<p>Бюджетът също влиза в центъра на политическия спор. България работи с удължен бюджет.</p>

<p>Новото мнозинство ще трябва да реши въпросите за дефицита, дълга, пенсиите и заплатите в публичния сектор.</p>

<h3>Защо вотът на 8 май е ключов</h3>

<p>Ако кабинетът бъде одобрен на 8 май, България ще има 107-ото си правителство. То ще поеме властта от служебния кабинет.</p>

<p>Reuters отбелязва, че победата на „Прогресивна България“ може да доведе до първото самостоятелно партийно правителство в страната от близо три десетилетия.</p>

<p><strong>Това би променило баланса на властта в парламента.</strong> ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“ остават в опозиция срещу мнозинство, което може да приема основни решения самостоятелно.</p>

<h3>Разпределението в парламента</h3>

<p>Според обявеното от ЦИК разпределение „Прогресивна България“ разполага с абсолютно мнозинство. Избирателната активност на вота на 19 април е била 51,11%.</p>

<ul>
  <li>„Прогресивна България“: 131 депутати</li>
  <li>ГЕРБ-СДС: 39 депутати</li>
  <li>„Продължаваме промяната - Демократична България“: 37 депутати</li>
  <li>ДПС: 21 депутати</li>
  <li>„Възраждане“: 12 депутати</li>
</ul>

<p>Вотът на 8 май няма да зависи от коалиционни преговори, ако всички депутати от „Прогресивна България“ подкрепят предложения състав.</p>

<p>Политическият риск за Радев се измества към управлението. Кабинетът ще бъде оценяван по решенията за цените, бюджета и съдебната власт.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778172674175_o5vukk.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778172674175_o5vukk.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Радев върна готов кабинет: вотът на 8 май решава властта</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>ЕС отлага AI правилата, но спира nude deepfake приложенията</title>
    <link>https://direktno.bg/article/es-otlaga-ai-pravilata-no-spira-nude-deepfake-prilozheniyata?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fc91b620bfea63160e2fb1</guid>
    <pubDate>Thu, 07 May 2026 13:40:00 GMT</pubDate>
    <description>Бизнесът получава отсрочка за високорисков AI, но ЕС затяга режима срещу сексуални deepfake материали без съгласие.</description>
    <category>Технологии</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение на 7 май 2026 г. за отлагане на част от правилата за високорисков изкуствен интелект и за забрана на AI системи, които създават сексуални deepfake материали без съгласие.</strong></p>

<p>Решението засяга компании, училища, работодатели, доставчици на софтуер и публични институции в България. То дава повече време за подготовка. В същото време въвежда по-ясна забрана срещу технологична сексуална злоупотреба.</p>

<p><strong>Nudifier apps</strong> са AI инструменти, които използват снимка, видео или глас на реален човек, за да създадат фалшиво сексуално съдържание без негово съгласие.</p>

<blockquote>ЕС отлага част от тежките изисквания за високорисков AI, но ускорява ограниченията срещу сексуални deepfake злоупотреби.</blockquote>

<h3>Какво договориха институциите на ЕС</h3>

<p>Преговарящи от Европейския парламент и Съвета на ЕС постигнаха сделката на 7 май 2026 г. Тя променя части от AI Act чрез пакета Digital Omnibus.</p>

<p>Текстът още не е окончателен закон. Той трябва да бъде формално одобрен от Европейския парламент и от държавите членки. Институциите целят това да стане преди 2 август 2026 г.</p>

<ul>
  <li>Правилата за AI системи с висок риск в чувствителни сфери ще се прилагат от <strong>2 декември 2027 г.</strong></li>
  <li>AI системи, вградени като компоненти за безопасност в продукти, ще попаднат под режима от <strong>2 август 2028 г.</strong></li>
  <li>Задълженията за watermarking на AI съдържание ще започнат от <strong>2 декември 2026 г.</strong></li>
  <li>Компаниите ще трябва да приведат системите си в съответствие със забраната за сексуални deepfake материали до <strong>2 декември 2026 г.</strong></li>
</ul>

<p>Европейската комисия представя промените като начин за по-лесно прилагане на AI Act. Според Belga News Agency целта е правилата да бъдат опростени, без да отпадат основните защити.</p>

<h3>Кои AI системи получават отсрочка</h3>

<p>Отсрочката обхваща системи, които ЕС определя като високорискови. Те включват AI за биометрия, критична инфраструктура, образование, заетост, правоприлагане, миграция, убежище и граничен контрол.</p>

<p>За България това означава повече време за работодатели, технологични фирми, училища, университети и администрации. Засегнати са системи, които подпомагат решения за хора.</p>

<ul>
  <li>подбор на кандидати за работа;</li>
  <li>оценяване в образованието;</li>
  <li>анализ на служители;</li>
  <li>обработка на данни в публични услуги;</li>
  <li>решения в регулирани сектори.</li>
</ul>

<p>Отлагането не премахва режима. То измества датите. Доставчиците пак ще трябва да докажат контрол върху риска, качество на данните, човешки надзор и документация.</p>

<h3>Забраната за сексуални deepfake материали</h3>

<p><strong>Най-съществената нова забрана обхваща AI системи, които създават сексуални изображения, видео или аудио на разпознаваем човек без съгласие.</strong> Тя покрива и AI системи, които създават материали със сексуална злоупотреба с деца.</p>

<p>Според Европейския парламент забраната ще важи за три групи действия:</p>

<ul>
  <li>пускане на пазара в ЕС на AI системи, създадени с такава цел;</li>
  <li>пускане на пазара на системи без разумни мерки срещу такава злоупотреба;</li>
  <li>използване на такива системи за създаване на неразрешено сексуално съдържание.</li>
</ul>

<p>Промяната е важна за потребителите в България. Новият текст цели да засегне не само лицата, които генерират съдържанието, но и доставчиците на самите инструменти.</p>

<h3>Защо това има значение за България</h3>

<p>AI Act се прилага директно във всички държави от ЕС, включително България. Националното прилагане обаче остава ключов въпрос.</p>

<p>БТА съобщи на 9 януари 2026 г., че Министерството на електронното управление е водеща институция по подготовката на националната рамка. Към тази дата няма окончателни решения за модела на координация, надзора върху високорисковите AI системи и националните правила за санкции.</p>

<p>С решение на Министерския съвет от 18 юни 2025 г. България е определила седем органа за защита на основни права.</p>

<ul>
  <li>омбудсманът;</li>
  <li>Централната избирателна комисия;</li>
  <li>Комисията за защита от дискриминация;</li>
  <li>Комисията за защита на личните данни;</li>
  <li>Комисията за защита на потребителите;</li>
  <li>Държавната агенция за закрила на детето;</li>
  <li>Главната инспекция по труда.</li>
</ul>

<p>Според БТА остават нерешени въпроси. Сред тях са кой ще надзирава пазара на високорисков AI, кой ще налага санкции и как ще работи националният регистър на AI системите.</p>

<h3>Кой печели време</h3>

<p>Най-голямо облекчение получават доставчиците на AI продукти, работодателите с автоматизирани HR системи, разработчиците на образователни платформи и фирмите, които продават AI решения за регулирани сектори.</p>

<p>За малките и средни предприятия въпросът е финансов и правен. Без ясни стандарти всяка фирма трябва сама да преценява дали продуктът ѝ е високорисков. Това носи разходи, риск от санкции и забавяне на инвестиции.</p>

<h3>Кой губи пространство</h3>

<p><strong>Доставчиците на nudifier apps губят достъп до пазара на ЕС, ако системите им създават или позволяват неразрешено сексуално съдържание.</strong> Същото важи за системи без реални предпазни мерки.</p>

<p>Това ще засили натиска върху онлайн платформи, магазини за приложения и платежни посредници. Те ще трябва да проверяват по-внимателно какви AI услуги достигат до потребителите в ЕС.</p>

<p>Сделката очертава две линии в политиката на ЕС. Брюксел отлага част от режима за високорисков AI, но затяга реакцията срещу видими злоупотреби с генеративен AI.</p>

<h3>Какво следва</h3>

<p>Предстоят формално гласуване в Европейския парламент и одобрение от Съвета на ЕС. Ако текстът мине без промени, новите срокове ще заменят част от първоначалния график по AI Act.</p>

<p>За България ключовият въпрос остава контролът на практика. Бизнесът получава отсрочка. Гражданите получават по-ясна защита срещу nude deepfake злоупотреби. Държавата трябва да посочи кой ще следи за спазването на правилата.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778160054534_t859bi.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778160054534_t859bi.webp" medium="image">
      <media:title type="html">ЕС отлага AI правилата, но спира nude deepfake приложенията</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Лицензът на Берое поставя под въпрос състава на Първа лига</title>
    <link>https://direktno.bg/article/licenzyt-na-beroe-postavya-pod-vypros-systava-na-pyrva-liga?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fc5fbc20bfea63160e15d8</guid>
    <pubDate>Thu, 07 May 2026 10:05:00 GMT</pubDate>
    <description>Решение по лиценза на Берое може да промени изпадащите и влизащите в професионалния футбол за сезон 2026/2027.</description>
    <category>Спорт</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Берое е изправен пред риск от служебно изпадане</strong>, независимо от битката си за оцеляване на терена. Sportal.bg съобщи на 6 май, че Лицензионната комисия към Българския футболен съюз е уведомила клуба, че не получава лиценз. Клубът има срок за обжалване.</p><p>Ако отказът остане в сила, последицата не се изчерпва с отпадане от Първа лига. По действащата наредба на БФС клуб с отнет лиценз за професионален футбол се счита за изпаднал и започва следващия сезон в съответната група на Трета лига.</p><blockquote><p>Казусът с Берое може да засегне не само клуба, а и състава на Първа лига и Втора лига за сезон 2026/2027.</p></blockquote><h3>Какво е известно до момента</h3><p>По информация на Sportal.bg от 6 май Берое е получил писмо от Лицензионната комисия. Клубът разполага със седем дни за обжалване.</p><p>Медията посочва също, че на 8 май е насрочено заседание на лицензионния орган. До момента на публикацията няма окончателно публично решение на БФС на официалния сайт на съюза.</p><p><strong>Процедурата не е приключила</strong>, но рискът за клуба остава реален.</p><h3>Какво означава това за първенството</h3><p>Наредбата на БФС предвижда, че ако клуб от Първа лига бъде преместен надолу заради отнемане на лиценз или не започне следващото първенство, мястото му се попълва от Втора лига според крайното класиране и решение на администриращия орган.</p><p>Това може да доведе до пряка промяна в подреждането на отборите между двете професионални нива.</p><ul><li>клуб в Първа лига може да избегне изпадане;</li><li>може да се отвори допълнително място за отбор от Втора лига;</li><li>броят на изпадащите и влизащите може да бъде променен според окончателните решения на БФС.</li></ul><p><strong>Едно административно решение може да има ефект върху няколко клуба</strong>, а не само върху Берое.</p><h3>Какво казват правилата</h3><p>В наредбата на БФС за първенствата за сезон 2025/2026 е записано, че при наказание „отнемане на лиценз за професионалния футбол“ отбор от Първа лига се счита за изпаднал. Следващият сезон започва в съответната група на Трета лига.</p><p>Същият документ предвижда и механизма за попълване на състава на Първа лига. При отпадане на един или повече клубове мястото се заема от отбори от Втора лига според крайното класиране.</p><h3>Защо темата има по-широк ефект</h3><p>Берое е сред традиционните клубове в българския футбол и шампион на страната от 1986 г. Българската телеграфна агенция съобщи, че отборът се е измъкнал от зоната на изпадащите след домакинска победа над Славия. dsport отбеляза, че на 6 май клубът е чествал 105 години организиран футбол в Стара Загора.</p><p>При служебно изпадане ефектът би бил и финансов. Това включва по-ниски приходи, натиск върху спонсорските отношения и несигурност около спортния и управленския модел на клуба.</p><p><strong>Залогът е спортен, финансов и организационен</strong>, а последиците излизат извън рамките на едно класиране.</p><h3>Какво следва</h3><p>Следващата ключова дата е 8 май 2026 г., когато според Sportal.bg лицензионният орган има заседание. След това Берое може да продължи процедурата по обжалване, ако отказът бъде потвърден.</p><p>Докато няма окончателен акт на БФС, случаят остава отворен. Ако лицензът не бъде получен, това може да промени схемата на изпадане и влизане в професионалния футбол за сезон 2026/2027.</p><blockquote><p>Спортният резултат може да се окаже недостатъчен, ако административното решение извади Берое от професионалния футбол.</p></blockquote>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778147260518_iey9y.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778147260518_iey9y.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Лицензът на Берое поставя под въпрос състава на Първа лига</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Един билет за автобус и влак: какво променя новият транспортен закон</title>
    <link>https://direktno.bg/article/edin-bilet-za-avtobus-i-vlak-kakvo-promenya-noviyat-transporten-zakon?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fc472ec523f343d4f5ee48</guid>
    <pubDate>Thu, 07 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>Новият закон обещава общ билет и свързани разписания, но ефектът за пътниците зависи от изпълнение, финансиране и контрол.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Парламентът прие на 12 март 2026 г. на първо четене новия Закон за обществения транспорт. Транспортната комисия го одобри и на второ четене. <strong>Законът предвижда единен електронен билет и координирани разписания между различни видове обществен транспорт.</strong></p><p>Проектът обединява железопътния, автобусния, водния и част от въздушния обществен транспорт в обща рамка. За пътниците основният въпрос е дали връзките ще станат по-предвидими и дали пътуването между малки и големи населени места ще се улесни.</p><h3>Какво предвижда законът</h3><p>Според проекта държавата трябва да въведе национална транспортна схема с координирани разписания. Министерството на транспорта предвижда железницата да бъде основата на системата, а автобусите да осигуряват довеждащи и допълващи връзки.</p><ul><li><strong>Единен електронен билет</strong> за комбинирано пътуване.</li><li>Координирани разписания между влакове и автобуси.</li><li>Национална транспортна схема, утвърждавана от министъра на транспорта.</li><li>По-ясни правила за достъп до автогари и спирки.</li><li>Възможност за транспорт по заявка в малки населени места.</li><li>По-широко сътрудничество между общини с обща тарифна политика.</li></ul><p>По мотивите към проекта институциите, които възлагат обществен транспорт, ще трябва да подават данни към общата система в кратки срокове. Без точни данни за линии, закъснения и връзки, общият билет и общото разписание няма да работят ефективно.</p><h3>Какво означава това за пътниците</h3><p>Промяната няма да се усети веднага. Законът урежда правилата, но не решава сам по себе си проблеми с инфраструктурата, подвижния състав и закъсненията.</p><p>Реалният ефект зависи от работеща цифрова система, ясен контрол и достатъчно превозвачи по ключовите линии. <strong>Ако тези условия бъдат изпълнени, най-видимата промяна ще бъде по-лесното прекачване между автобус и влак.</strong></p><p>За хората в малките населени места залогът е по-голям. Законопроектът предвижда механизми за транспорт до всяко населено място и възможност за превоз по заявка. Това може да има пряко значение за достъпа до работа, училище, здравни услуги и администрация.</p><h3>Къде са рисковете</h3><p>Основният риск е в изпълнението. Проблемите в сектора са свързани с разпокъсано управление, остарял подвижен състав, слаба връзка между местни и национални линии и ограничен контрол върху услугата.</p><p>Законът е свързан и с ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост. По данни, цитирани в парламентарната комисия, мярката е обвързана с възможността България да използва <strong>437 млн. евро</strong>. Това увеличава натиска за окончателно приемане на текста.</p><ul><li>Закъсненията по жп линии няма да изчезнат автоматично, ако инфраструктурата остане проблем.</li><li>Липсата на превоз по нерентабилни маршрути няма да се реши без реално финансиране.</li><li>Качеството на услугата няма да се повиши без строг контрол върху операторите.</li><li>Удобството за пътника няма да се подобри, ако билетните системи не бъдат свързани реално.</li></ul><h3>Защо темата има значение</h3><p>Темата засяга ежедневното придвижване и достъпа до основни услуги. За много хора извън големите градове общественият транспорт не е въпрос на удобство, а на възможност за нормален живот.</p><p>Ако законът заработи, ползата ще бъде за пътници с комбинирани пътувания, за общини със слаби връзки и за населени места с ограничен достъп до услуги. Ако изпълнението се забави, ефектът може да остане само на ниво нормативна рамка.</p><blockquote><p><strong>Новият закон може да промени начина, по който се комбинират автобуси и влакове в България. Решаващо ще бъде дали системата ще заработи реално за пътника.</strong></p></blockquote><h3>Какво следва</h3><p>Законопроектът трябва да мине окончателно приемане. След това ще стане ясно в какви срокове държавата ще въведе националната схема, общата информационна система и електронния билет.</p><p>БТА съобщи за приемането на законопроекта на първо четене в парламента и за одобрението му на второ четене в транспортната комисия. Министерството на транспорта публикува основните параметри на проекта и очакваните промени.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778140974260_iofbrp.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778140974260_iofbrp.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Един билет за автобус и влак: какво променя новият транспортен закон</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Видео прегледите вече са уредени: кога лекар може да преглежда от разстояние</title>
    <link>https://direktno.bg/article/video-pregledite-veche-sa-uredeni-koga-lekar-mozhe-da-preglezhda-ot-razstoyanie?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69faf5afc523f343d4f55a0a</guid>
    <pubDate>Wed, 06 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>От 5 май 2026 г. България въведе официални правила за телемедицина, но дистанционният преглед е допустим само при ясни ограничения.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>България въведе първите си официални правила за <strong>телемедицина</strong>, след като на 5 май 2026 г. влезе в сила Наредбата за медицинска помощ от разстояние. Промяната засяга пряко достъпа до лекар в отдалечени райони, проследяването на хронични заболявания и контролните прегледи.</p>

<p>Новата рамка определя кога лекар може да консултира по видео, да проследява лечение от разстояние и да работи с медицински данни без физическа среща. Присъственият преглед не отпада. Дистанционната помощ е допустима само в определени случаи.</p>

<blockquote><strong>Видео прегледът вече е законово уредена медицинска услуга в България, но не може да замени всеки преглед в кабинет.</strong></blockquote>

<ul>
<li>Телемедицината е разрешена само ако качеството и безопасността са равни на присъствен преглед.</li>
<li>Решението се взема от лекаря по клинична преценка за всеки отделен случай.</li>
<li>Всички услуги трябва да се документират в Националната здравноинформационна система.</li>
<li>Пациентът трябва да даде информирано съгласие.</li>
</ul>

<h3>Какво се променя за пациентите</h3>

<p><strong>Дистанционната консултация вече има ясна правна рамка.</strong> Това засяга видео прегледи, контролни консултации, профилактика и проследяване след вече поставена диагноза.</p>

<p>Министерството на здравеопазването посочва, че помощта от разстояние може да бъде синхронна, в реално време, или асинхронна, при отложен обмен на данни. Това включва не само видео връзка, но и изпращане на изследвания, образни резултати и друга медицинска информация за последваща оценка.</p>

<h3>Къде е най-големият ефект</h3>

<p>Най-голямата промяна е в достъпа. За пациент в голям град видео консултацията е удобство. <strong>За хора в общини без специалист тя може да съкрати чакането и пътуването до лечение.</strong></p>

<p>В този контекст държавата развива и проект за 100 лекарски амбулатории в 37 общини, като част от модела включва и телемедицински услуги за отдалечени райони, съобщи БТА. Това свързва новата наредба с по-широк опит за покриване на дефицити в здравната мрежа.</p>

<h3>Може ли да се издаде рецепта от разстояние</h3>

<p>На практика новите правила уреждат дистанционния преглед, а в България вече действат електронни предписания по съществуващите правила за лекарствата. Това означава, че при допустим дистанционен преглед лекарят може да стигне и до предписване, ако конкретният случай позволява такава медицинска преценка и ако са спазени изискванията за документиране.</p>

<p><strong>Наредбата за телемедицината не дава автоматично право всяка диагноза да се поставя по видео.</strong> Тя не отменя правилата за предписване на лекарства по Наредба № 4 от 2009 г. При съмнение, риск или нужда от физикален преглед пациентът трябва да бъде насочен към присъствена помощ.</p>

<blockquote>Дистанционната помощ е допустима само когато безопасността може да бъде гарантирана на ниво, сравнимо с преглед на място.</blockquote>

<h3>Какво остава забранено</h3>

<p>Наредбата поставя ясни ограничения за дейности, които изискват пряк физически контакт или носят висок риск от грешка.</p>

<ul>
<li>водене на раждане</li>
<li>установяване на смърт</li>
<li>дейности, при които самоличността на пациента не е сигурна</li>
<li>определени дентални интервенции</li>
</ul>

<p><strong>Крайното решение остава при медицинския специалист.</strong> В мотивите към наредбата Министерството на здравеопазването посочва, че помощта е допустима, когато по естеството си може да се извърши от разстояние, но само след професионална преценка.</p>

<h3>Какво се променя за болници, кабинети и платформи</h3>

<p>Новите правила засягат и лечебните заведения. Всички телемедицински услуги трябва да минават през Националната здравноинформационна система, да се вписват в електронното досие и да оставят проследима следа.</p>

<p>Наредбата допуска и създаване на съвместни центрове за медицинска помощ от разстояние между две или повече лечебни заведения. <strong>Това дава възможност по-малки болници да ползват експертиза от по-големи центрове.</strong></p>

<ul>
<li>по-лесен достъп до специалист без пътуване</li>
<li>по-бързо проследяване след поставена диагноза</li>
<li>по-голяма проследимост на документацията</li>
<li>по-високи изисквания за киберсигурност и защита на данните</li>
</ul>

<h3>Кой печели и къде остава рискът</h3>

<p>Промяната е най-важна за пациенти в отдалечени райони, хора с ограничена подвижност и пациенти, които имат нужда от чести контролни консултации. Полза може да има и за лекарите, ако системата намали административното време и улесни проследяването.</p>

<p>Рискът остава при неясни стандарти по отделни специалности, слаба защита на платформите и нереалистични очаквания, че всеки проблем може да бъде решен през екран. <strong>Затова рамката залага на идентификация, информирано съгласие и пълно документиране.</strong></p>

<h3>Защо темата има значение</h3>

<p>България въвежда официална рамка за телемедицина в условия на недостиг на кадри, застаряващо население и големи регионални разлики в достъпа до лечение. Въпросът не е само в удобството. Той е свързан с това дали системата може да намали разликата между областен град и отдалечено село.</p>

<p><strong>Новите правила отварят достъп, но и прехвърлят голяма отговорност към лекаря и системата.</strong> Ефектът ще зависи от това дали дистанционната помощ ще остане строго регулирана медицинска услуга, а не заместител на необходимия преглед на място.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778054574672_f7ql1a.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778054574672_f7ql1a.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Видео прегледите вече са уредени: кога лекар може да преглежда от разстояние</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Гирото влезе в музей в София преди старта от Несебър</title>
    <link>https://direktno.bg/article/giroto-vleze-v-muzej-v-sofiya-predi-starta-ot-nesebyr?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fadcf3c523f343d4f54cc4</guid>
    <pubDate>Wed, 06 May 2026 06:35:00 GMT</pubDate>
    <description>Изложба в „Квадрат 500“ поставя Giro d&apos;Italia в центъра на културната програма около българския старт на състезанието.</description>
    <category>Култура</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Националната галерия в София откри на 5 май изложбата „Giro d'Italia: Кратка история на Италия на две колела“</strong> в „Квадрат 500“, три дни преди старта на Giro d'Italia 2026 от Несебър.</p><p>Експозицията свързва спортното събитие с културна програма. Така институциите разширяват публичния фокус отвъд самото състезание към туризъм, международен имидж и посещаемост.</p><blockquote>Изложбата показва как българският старт на Giro d'Italia се използва не само като спортно събитие, а и като инструмент за културно представяне пред международна публика.</blockquote><h3>Какво беше открито</h3><p>Изложбата е под патронажа на посолството на Италия в България. Организатори са Националната галерия и Италианският културен институт в София.</p><p>По данни на БТА експозицията ще остане в „Квадрат 500“ до 5 юли.</p><p>Куратори са Доминик Лора, Стефания Балдиноти и Маурицио Презути. На откриването присъстваха служебният министър на туризма Ирена Георгиева, служебният министър на младежта и спорта Димитър Илиев, италианският посланик Марчело Апичела и директорът на Националната галерия Анилия Николова.</p><h3>Как е подредена програмата около Giro d'Italia</h3><p>София включи изложбата в по-широка програма около българското домакинство. По данни на Visit Sofia и БТА културните събития са част от общата рамка около Grande Partenza.</p><ul><li>На 4 май пред НДК беше открита фотоизложбата „Колоезденето в София“.</li><li>На 5 май в „Квадрат 500“ беше открита изложбата „Giro d'Italia: Кратка история на Италия на две колела“.</li><li>На 8 май е стартът на 109-ото издание на Giro d'Italia от Несебър.</li><li>На 10 май София приема финала на българската част от състезанието.</li></ul><p><strong>Този формат показва координиран опит спортът да бъде използван и за културна дипломация</strong>, а не само за зрителски интерес по трасето.</p><h3>Какъв е залогът за България</h3><p>Според официалната комуникация около българския старт на Giro d'Italia акцентът е не само върху спорта, но и върху видимостта на страната пред международна телевизионна аудитория. На пресконференция в София през април организаторите и институциите поставиха фокус върху културното наследство по трасето, съобщи БТА.</p><p>Това има пряко значение за туризма и за позиционирането на София като домакин на големи събития. Конкуренцията между градовете за внимание, посетители и инвестиции в имидж е силна.</p><blockquote>Залогът е дали краткото спортно присъствие на Giro d'Italia ще донесе по-дълъг ефект за музеите, туризма и международната разпознаваемост на София.</blockquote><h3>Какво следва</h3><p>След откриването на изложбата вниманието се насочва към старта в Несебър на 8 май и към финала в София на 10 май. Културната програма вече е в ход.</p><p>Предстои да се види дали този модел ще донесе устойчив интерес след състезанието. Това е основният тест за ефекта от съчетаването на спорт, култура и градско представяне.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778048242867_nqm3o.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778048242867_nqm3o.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Гирото влезе в музей в София преди старта от Несебър</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Ормуз натиска цените: защо рискът стига директно до България</title>
    <link>https://direktno.bg/article/ormuz-natiska-cenite-zashto-riskyt-stiga-direktno-do-bylgariya?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fac0ecc523f343d4f53f63</guid>
    <pubDate>Wed, 06 May 2026 04:45:00 GMT</pubDate>
    <description>Смущенията в Ормуз повишават разходите за горива, транспорт и енергия. Ефектът вече се вижда в инфлацията в Европа и България.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Ормузкият проток е ключов маршрут за световните доставки на петрол.</strong> През него през 2025 г. са преминавали около 20 млн. барела суров петрол и продукти дневно. Това е близо една четвърт от световната морска търговия с петрол. Затова всяко смущение там се пренася бързо към цените на горивата, транспорта и инфлацията, включително в Европа и България.</p>

<blockquote><p>Рискът не е само в цената на петрола. Натискът идва и през превоза, застраховките, LNG и разходите на бизнеса.</p></blockquote>

<ul>
<li><strong>Какво се случва:</strong> войната в Близкия изток и прекъсванията на корабоплаването през Ормуз ограничиха потоците на петрол и газ.</li>
<li><strong>Защо има значение:</strong> пазарът реагира още при риск за доставките, преди да има физически недостиг на горива.</li>
<li><strong>Какво следва:</strong> ако примирието се запази и трафикът се нормализира, натискът върху цените може да отслабне. При ново прекъсване ударът ще остане върху транспорта, храните и битовите разходи.</li>
</ul>

<h3>Какво е заложено на карта</h3>
<p>Международната агенция по енергетика посочва, че през Ормуз през 2025 г. са преминавали почти 15 млн. барела дневно суров петрол. Това е 34% от световната търговия със суров петрол. В по-широката сметка, с петролни продукти, потокът достига около 20 млн. барела дневно.</p>

<p><strong>Алтернативните маршрути са ограничени.</strong> Затова дори кратко прекъсване не остава регионален проблем. То се превръща в глобален ценови натиск.</p>

<h3>Как войната и примирието движат цената</h3>
<p>Според мартенския доклад на Международната агенция по енергетика, след избухването на бойните действия на 28 февруари 2026 г. цената на Brent е нараснала с 20 долара за барел до 92 долара. В отделни моменти фючърсите са се доближили до 120 долара за барел.</p>

<p>Агенцията оценява, че при силно прекъсване на трафика през Ормуз са били засегнати близо 20 млн. барела дневно суров петрол и продукти. Част от производството в региона е била ограничена. Страните от IEA са решили на 11 март да освободят 400 млн. барела от аварийните резерви, за да ограничат удара върху икономиката.</p>

<blockquote><p>Пазарът повишава цените още при риск за доставките, танкерите и застраховките.</p></blockquote>

<p>През април Международната агенция по енергетика отчете, че възстановяването на потоците през Ормуз остава основен фактор за енергийните доставки, цените и световната икономика. Световната банка също предупреди в априлския си Commodity Markets Outlook, че при по-тежък сценарий Brent може да се задържи средно между 95 и 115 долара за барел през 2026 г.</p>

<h3>Как това стига до инфлацията</h3>
<p><strong>Най-прекият канал е горивото.</strong> По-скъпият суров петрол повишава цените на бензина, дизела и авиационното гориво. След това поскъпва транспортът. Това се пренася към храните, куриерските услуги, самолетните билети и част от индустриалните стоки.</p>

<p>На 30 април Eurostat отчете, че годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3.0% през април 2026 г. от 2.6% през март. Най-силен е бил енергийният компонент, с годишен ръст от 10.9%. Европейската централна банка предупреди през март, че енергийният шок се пренася и чрез по-високи рафинерни и дистрибуторски маржове при транспортните горива.</p>

<p>За българските домакинства това е чувствително. От 1 януари 2026 г. България е част от еврозоната. Националният статистически институт отчете, че през март 2026 г. групата „Транспорт“ в България е поскъпнала с 7.2% спрямо предходния месец.</p>

<h3>Защо ударът не е само на бензиностанцията</h3>
<p>Ормуз не е важен само за петрола. Международната агенция по енергетика предупреждава, че прекъсване там би било силен удар и за пазара на втечнен природен газ, защото Катар има ключова роля в световната LNG търговия. Това увеличава риска за електроенергията, отоплението и индустриалните разходи в Европа.</p>

<p>UN Trade and Development посочи в края на април, че смущенията в Ормуз вече се разширяват към по-широк икономически риск. Причината е ефектът върху енергията, храните, торовете и финансирането. Организацията подчертава, че затрудненията по морските маршрути повишават транспортните разходи и после се пренасят в инфлацията.</p>

<h3>Къде натискът се усеща най-бързо</h3>
<ul>
<li><strong>по-високи цени на бензин и дизел</strong></li>
<li>по-скъп автомобилен и автобусен превоз</li>
<li>по-високи цени на самолетни билети и туризъм</li>
<li>натиск върху цените на храните заради транспорт и торове</li>
<li>по-скъпи доставки за бизнеса и онлайн търговията</li>
</ul>

<h3>Какво означава примирието, ако се запази</h3>
<p>Примирието не връща автоматично предишните цени. Първо намалява рисковата премия. След това трябва да се нормализират корабоплаването, застраховките, графиците на танкерите и работата на рафинериите. Едва след това ефектът стига до крайните цени.</p>

<p><strong>Пазарът следи реалния трафик през протока, а не само политическите сигнали.</strong> Ако преминаването на танкери се върне близо до нормалните нива, натискът върху Brent, дизела и морския транспорт може да отслабне. Ако примирието се разпадне, инфлационният натиск в Европа може да се задържи по-дълго.</p>

<h3>Какво означава това за България</h3>
<p>България не купува масово суров петрол директно през Ормуз, но не е изолирана от ефекта. Страната внася инфлация чрез международните цени на горивата, транспортните разходи и общия европейски пазар. Когато енергията поскъпва, ефектът стига до фирмите и след това до семейните бюджети.</p>

<p><strong>Ормуз е далеч географски, но близо до разходите на домакинствата.</strong> При трайно успокояване на напрежението натискът може да отслабне през следващите месеци. При ново смущение в морския коридор ценовият удар първо ще се види в транспорта, после в инфлацията и накрая в потребителските разходи.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778041068564_787lw.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778041068564_787lw.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Ормуз натиска цените: защо рискът стига директно до България</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>131 гласа, един мандат и пълен риск: може ли ПБ да управлява сама</title>
    <link>https://direktno.bg/article/131-glasa-edin-mandat-i-pylen-risk-mozhe-li-pb-da-upravlyava-sama?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69faa84ec523f343d4f53256</guid>
    <pubDate>Wed, 06 May 2026 03:00:00 GMT</pubDate>
    <description>„Прогресивна България“ получава мандата на 7 май с 131 депутати. Числата стигат, но кабинетът зависи от дисциплина и бързи решения.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>„Прогресивна България“ получава първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на 7 май в 17:00 часа.</strong> Коалицията разполага със 131 места в 52-рото Народно събрание. Това е достатъчно за самостоятелно мнозинство.</p>

<blockquote><p>Числата дават възможност за кабинет без коалиционен партньор. Политическият риск започва след връчването на мандата.</p></blockquote>

<ul>
<li>„Прогресивна България“ има 131 от 240 депутати.</li>
<li>За обикновено мнозинство са нужни 121 гласа.</li>
<li>Президентът Илияна Йотова връчва мандата на 7 май.</li>
<li>От коалицията заявиха, че ще се явят с изпълнен мандат.</li>
</ul>

<h3>Какво се решава на 7 май</h3>
<p>Връчването на мандата е началото на конституционната процедура по съставяне на кабинет. От този момент нататък „Прогресивна България“ трябва да представи кандидат за министър-председател и структура на правителство.</p>

<p>Илияна Йотова заяви на 5 май, че е получила уверение от първата политическа сила, че ще дойде с изпълнен мандат. Това означава готов състав, а не само заявка за управление.</p>

<blockquote><p>„Имам уверението на „Прогресивна България“, че ще дойдат с изпълнен мандат“, каза Илияна Йотова след консултациите с парламентарните сили.</p></blockquote>

<h3>Защо 131 депутати не гарантират автоматично власт</h3>
<p><strong>Самостоятелното мнозинство е достатъчно за избор на кабинет, но не гарантира стабилно управление.</strong> Всеки ключов вот ще изисква пълна мобилизация на парламентарната група.</p>

<p>Първият риск е вътрешен. Коалицията трябва да запази дисциплина при гласуването на правителство, бюджет и основни закони. Разногласия по персоналния състав или програмата могат бързо да отслабят преднината.</p>

<p>Вторият риск е политически. Очакванията към победителя са по-високи, когато няма нужда от външна подкрепа. Това прехвърля цялата отговорност за резултатите върху една парламентарна сила.</p>

<h3>Къде ще е първият натиск</h3>
<p>По време на консултациите на 5 май парламентарните сили посочиха няколко спешни теми. Сред тях са бюджетът, съдебната реформа и решенията по Плана за възстановяване и устойчивост.</p>

<ul>
<li>Държавен бюджет за половин година.</li>
<li>Мерки срещу инфлационния натиск.</li>
<li>Подкрепа за уязвимите групи.</li>
<li>Напредък по съдебната реформа.</li>
<li>Решения по Плана за възстановяване и устойчивост.</li>
</ul>

<p>Съставът на кабинета ще бъде първият реален тест за коалицията. Именно кадровите решения често създават напрежение дори при силно мнозинство.</p>

<p>Антон Кутев от „Прогресивна България“ заяви на 5 май, че до края на седмицата сигурно ще има правителство. Това поставя кратък срок и повишава политическата цена на всяко забавяне.</p>

<h3>Какво означава това за България</h3>
<p><strong>Ако 131-те гласа се превърнат в работещ кабинет, България може да излезе от цикъла на кратки парламенти и отложени решения.</strong> Ако мнозинството се пропука още при мандата, политическата криза ще навлезе в нов етап.</p>

<p>Залогът не е само процедурен. От способността на мнозинството да управлява зависят бюджетът, реформите и темпото на решенията с пряк ефект върху гражданите и бизнеса.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>След 17:00 часа на 7 май основният въпрос няма да бъде кой е спечелил изборите. Въпросът ще бъде дали победителят може да превърне изборния резултат в управление.</p>

<p>Фактите към момента показват, че „Прогресивна България“ разполага с всички формални условия да състави кабинет. Реалният тест започва при гласуването в пленарната зала.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778034766273_xu11j8.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1778034766273_xu11j8.webp" medium="image">
      <media:title type="html">131 гласа, един мандат и пълен риск: може ли ПБ да управлява сама</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Румъния свали кабинета си. Следва битка за власт с ефект и за България</title>
    <link>https://direktno.bg/article/rumyniya-svali-kabineta-si-sledva-bitka-za-vlast-s-efekt-i-za-bylgariya?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fa1f50c523f343d4f4eeaa</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 17:15:00 GMT</pubDate>
    <description>Парламентът в Букурещ отстрани правителството на Илие Боложан. Следват преговори за нов кабинет в ключова държава от ЕС и НАТО.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Румъния влезе в нова политическа криза на 5 май</strong>, след като парламентът свали правителството на премиера Илие Боложан с вот на недоверие. Вотът беше приет в Букурещ с 281 гласа „за“ и 4 „против“, съобщиха AP и Agerpres.</p>

<p>Развитието поставя под натиск управлението в държава от ЕС и НАТО, която е важен партньор на България по сигурността в Черно море, транспорта, енергетиката и подкрепата за Украйна.</p>

<h3>Какво се случи</h3>
<p><strong>Кабинетът падна след вот, внесен от PSD и AUR</strong>. Социалдемократите от PSD, които доскоро бяха част от управляващата формула, внесоха вота заедно с националистическата AUR на 28 април, според AP.</p>

<p>Илие Боложан оглавяваше проевропейско правителство от по-малко от година. Кабинетът пое управлението с обещание да овладее бюджетната криза и да успокои пазарите.</p>

<ul>
<li><strong>Дата на вота:</strong> 5 май 2026 г.</li>
<li><strong>Премиер:</strong> Илие Боложан</li>
<li><strong>Резултат:</strong> 281 гласа „за“, 4 „против“</li>
<li><strong>Инициатори:</strong> PSD и AUR</li>
<li><strong>Президент:</strong> Никушор Дан</li>
</ul>

<h3>Какво следва</h3>
<p><strong>Президентът Никушор Дан започва консултации за нов кабинет</strong>. Той заяви, че не очаква предсрочни избори и че в края на процедурата Румъния трябва да има прозападно правителство, предаде Agerpres.</p>

<p>Бързо решение не е гарантирано. По наличните данни нито една политическа сила не разполага сама с мнозинство. Това прави нови коалиционни преговори почти неизбежни.</p>

<blockquote><p>След вота основният въпрос е кой може да събере мнозинство за кабинет, който да прокара трудни икономически решения.</p></blockquote>

<ul>
<li>нова проевропейска коалиция с друг премиер</li>
<li>преформатиран кабинет без Илие Боложан</li>
<li>правителство на малцинството с ограничена подкрепа</li>
</ul>

<h3>Защо това има значение за България</h3>
<p><strong>Политическата нестабилност в Букурещ има пряк регионален ефект</strong>. Румъния е сред ключовите държави на източния фланг на НАТО. Продължителна криза може да забави решения по отбрана, инфраструктура и общи проекти в региона.</p>

<p>За България залогът е конкретен. Темите включват координация в Черно море, транспортни връзки през Дунав, енергийни коридори и общи позиции в EU по войната в Украйна и бюджета на съюза.</p>

<h3>Натискът е и икономически</h3>
<p><strong>Смяната на властта идва в момент на силен бюджетен натиск</strong>. Страната е изправена пред висок бюджетен дефицит, инфлационен натиск и слаба икономическа среда. Именно икономическата политика беше сред основните линии на конфликт в управляващата коалиция.</p>

<p>Боложан защитаваше строги мерки, включително по-високи данъци, замразяване на заплати и пенсии в публичния сектор и съкращаване на разходи. PSD атакува кабинета с аргумента, че обещаните реформи не са дали резултат. От лагера на Боложан предупредиха, че политическата нестабилност може да увеличи цената за гражданите.</p>

<h3>По-широкият контекст</h3>
<p><strong>Кризата идва след продължителен период на нестабилност</strong>. Румъния премина през тежък политически цикъл след анулираните президентски избори през декември 2024 г. и повторния вот през май 2025 г., спечелен от Никушор Дан, според AP.</p>

<p>Новият вот на недоверие връща страната към преговори и несигурност. Това засилва и спора дали традиционните партии могат да запазят контрол върху управлението, без да отварят допълнително пространство за националистически формации.</p>

<blockquote><p>За България кризата в Румъния не е само вътрешнополитически въпрос. Тя засяга сигурността, икономическите връзки и регионалните решения.</p></blockquote>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777999696315_m8wdj.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777999696315_m8wdj.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Румъния свали кабинета си. Следва битка за власт с ефект и за България</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Инфлацията в еврозоната се ускорява, а растежът спира. Защо това засяга и България</title>
    <link>https://direktno.bg/article/inflaciyata-v-evrozonata-se-uskoryava-a-rastezhyt-spira-zashto-tova-zasyaga-i-bylgariya?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69fa06aec523f343d4f4e624</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 15:25:00 GMT</pubDate>
    <description>Инфлацията в еврозоната достигна 3,0% през април, а БВП нарасна с 0,1% през първото тримесечие на 2026 г.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Инфлацията в еврозоната отново се ускорява, докато икономическият растеж остава почти нулев.</strong> По предварителни данни на Eurostat, годишната инфлация е 3,0% през април при 2,6% през март. В същото време брутният вътрешен продукт на еврозоната е нараснал с 0,1% през първото тримесечие на 2026 г.</p>

<blockquote><p>Комбинацията от по-високи цени и слаб растеж връща натиск върху Европейската централна банка, бизнеса и домакинствата.</p></blockquote>

<h3>Какво показват данните</h3>
<ul>
<li>Инфлация в еврозоната през април 2026 г.: <strong>3,0%</strong></li>
<li>Инфлация в еврозоната през март 2026 г.: <strong>2,6%</strong></li>
<li>Ръст на БВП в еврозоната през първото тримесечие на 2026 г.: <strong>0,1% на тримесечна база</strong></li>
<li>Ръст на БВП в ЕС през първото тримесечие на 2026 г.: <strong>0,1%</strong></li>
</ul>

<p>По данни на Eurostat, <strong>енергията е основният фактор за ускоряването на инфлацията.</strong> Цените на енергията са нараснали с 10,9% на годишна база през април след 5,1% през март.</p>

<ul>
<li>Услуги: 3,0%</li>
<li>Храни, алкохол и тютюн: 2,5%</li>
<li>Неенергийни промишлени стоки: 0,8%</li>
</ul>

<h3>Защо това е важно</h3>
<p><strong>Инфлацията остава над целта на Европейската централна банка от 2%, а растежът е твърде слаб.</strong> Това усложнява решенията за лихвите.</p>

<p>Ако Европейската централна банка запази или повиши лихвите, кредитирането за бизнеса и домакинствата ще остане по-скъпо. Ако реагира по-предпазливо, има риск по-високите енергийни цени да се пренесат към повече сектори.</p>

<blockquote><p>Данните очертават една от най-трудните комбинации за паричната политика: по-висока инфлация и почти нулев растеж.</p></blockquote>

<h3>Какво стои зад ръста на цените</h3>
<p>Reuters съобщи на 30 април, че поскъпването на петрола е тласнало инфлацията нагоре и е засилило аргументите за по-строга линия от Европейската централна банка. Националните данни също показват натиск в големи икономики от еврозоната.</p>

<ul>
<li>Германия: хармонизираната инфлация се ускори до 2,9% през април</li>
<li>Италия: хармонизираната инфлация се повиши до 2,9% от 1,6% месец по-рано</li>
<li>Италия: икономиката отчете ръст от 0,2% през първото тримесечие</li>
</ul>

<p><strong>Това не означава автоматично повторение на ценовия шок от 2022 г.</strong> Данните обаче показват колко бързо енергията може да промени инфлационната картина в Европа.</p>

<h3>Какво означава това за България</h3>
<p>България не е в еврозоната, но е силно свързана с икономиката на ЕС чрез търговия, енергийни пазари, инвестиции и финансова среда. Ако големите икономики в еврозоната останат близо до стагнация, българските компании могат да усетят по-слабо външно търсене.</p>

<p><strong>По-високата инфлация в еврозоната може да задържи по-високи разходи по финансиране за по-дълго.</strong> Това има значение за фирмите с кредити, за пазара на имоти и за цената на новия дълг.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Следващият ключов въпрос е дали ускорението през април е временен енергиен ефект или начало на по-широк ценови натиск. Ако енергията остане скъпа, натискът върху транспорт, производство и услуги може да се засили.</p>

<p>На 30 април Eurostat отчете, че <strong>инфлацията в еврозоната се отдалечава от целта, докато икономиката расте минимално.</strong> Това е сигнал за по-рискова външна среда за правителствата, бизнеса и домакинствата в Европа, включително в България.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777993390302_1xh30o.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777993390302_1xh30o.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Инфлацията в еврозоната се ускорява, а растежът спира. Защо това засяга и България</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Трасето София - Русе влиза в ключов тест за защитата на държавните данни</title>
    <link>https://direktno.bg/article/traseto-sofiya-ruse-vliza-v-klyuchov-test-za-zashtitata-na-dyrzhavnite-danni?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f9ee44c523f343d4f4d7ff</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 13:40:00 GMT</pubDate>
    <description>България изгражда квантова връзка към Румъния по трасето София - Русе с цел защита на критични комуникации в ЕС.</description>
    <category>Технологии</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Трасето София - Русе става ключов български участък в нова квантова комуникационна мрежа</strong>, предназначена за защита на чувствителни държавни, научни и стратегически данни.</p>

<p>На 19 март 2026 г. в София започна изграждането на първата трансгранична квантова комуникационна инфраструктура между България и Румъния. Българският участък е трасето София - Русе.</p>

<blockquote><p>Проектът е част от европейската инициатива EuroQCI и е насочен към по-сигурен обмен на данни при нарастващ риск за класическото криптиране.</p></blockquote>

<ul>
<li>Трасето свързва България с Румъния по коридора София - Русе - Букурещ.</li>
<li>Мрежата е предназначена за държавни институции, научни организации и стратегическа инфраструктура.</li>
<li>Технологията използва quantum key distribution, или QKD, за обмен на криптографски ключове.</li>
<li>България работи и по отделна квантова връзка от София към границата с Гърция.</li>
</ul>

<h3>Какво представлява мрежата</h3>
<p>Квантовата комуникационна мрежа е система за сигурна връзка. Тя използва квантово разпределение на ключове, при което опит за прихващане може да бъде засечен.</p>

<p><strong>Това прави технологията важна за обмен на данни с висок риск</strong>. Такива данни се обработват от администрации, оператори на критична инфраструктура, научни центрове, отбранителни структури, както и части от финансовия и здравния сектор.</p>

<h3>Защо участъкът София - Русе е решаващ</h3>
<p>Според информацията, разпространена около церемонията на 19 март 2026 г., България изгражда участъка София - Русе. Румънската страна развива връзката Букурещ - Гюргево. Така се оформя трансграничният коридор.</p>

<p><strong>Ролята на Русе излиза извън регионален проект</strong>. Градът се превръща в сухопътен вход за свързване на българската квантова инфраструктура с румънската мрежа и с по-широката европейска система.</p>

<h3>Какъв е залогът за България</h3>
<p>Залогът е технологичен, икономически и институционален. Ако мрежата заработи по план, България ще разполага с по-сигурен канал за обмен на данни между институции и партньори в EU.</p>

<p>Министерството на иновациите и растежа заяви на 19 март 2026 г., че връзката към Букурещ ще осигури защитен канал за правителствени институции, изследователски организации и стратегически предприятия. Българската академия на науките посочи, че по-широката инфраструктура може да се превърне в <strong>най-дългата стратегическа наземна квантова мрежа в Европа</strong>, свързваща Югоизточна с Централна и Западна Европа.</p>

<h3>Мястото на България в европейския план</h3>
<p>EuroQCI е европейска програма, подкрепяна от Европейската комисия и Европейската космическа агенция. Целта е изграждане на сигурна квантова комуникационна среда за правителства, критична инфраструктура, отбрана и индустрия в целия EU.</p>

<p>Националният план BGQCI описва България като участник в първите квантово защитени връзки в страната. В консорциума участват QUASAR, индустриални партньори и публични институции, включително министерства и общини. <strong>Това показва, че проектът е планиран за реална държавна употреба</strong>, а не само за научни тестове.</p>

<h3>Регионалният коридор</h3>
<p>Проектът София - Букурещ е част и от SEEWQCI. Това е регионална инициатива за свързване на националните квантови мрежи на Гърция, България, Кипър, Румъния и Нидерландия.</p>

<p>Според участници в проекта така се оформя сухопътен коридор Атина - София - Букурещ. За България това означава по-силна позиция в европейската карта на сигурните комуникации и по-добри аргументи за привличане на инвестиции в киберсигурност, мрежова инфраструктура и научни разработки.</p>

<h3>Защо темата засяга и гражданите</h3>
<p>Квантовата мрежа няма да бъде част от домашния интернет. Но тя има значение за системите, през които минават чувствителни данни в държавната администрация, болниците, банките и критичната инфраструктура.</p>

<blockquote><p><strong>По-добрата защита на ключовите комуникации намалява риска от пробиви с широк обществен ефект.</strong></p></blockquote>

<p>Темата има и по-широк европейски контекст. Става дума за контрол върху най-сигурните цифрови канали в Европа през следващото десетилетие.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Към 5 май 2026 г. публично е потвърден стартът на строителството на трансграничната квантова връзка между България и Румъния. Следващият етап е интеграцията на трасето през Русе с румънската страна и с южния коридор към Гърция.</p>

<p><strong>Ако това стане по план, България ще заеме стратегическо място в регионалния обмен на най-чувствителни данни</strong>.</p>

<p>Информацията за проекта беше публикувана от БТА, Министерството на иновациите и растежа, Европейската космическа агенция, BGQCI и bTV Новините.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777987139669_g684q8.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777987139669_g684q8.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Трасето София - Русе влиза в ключов тест за защитата на държавните данни</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Първият мандат идва при шест групи и спор за управлението</title>
    <link>https://direktno.bg/article/pyrviyat-mandat-idva-pri-shest-grupi-i-spor-za-upravlenieto?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f9d55fc523f343d4f4cb21</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 11:55:00 GMT</pubDate>
    <description>Консултациите за кабинет започнаха на 5 май. Залогът е редовно правителство и бюджет за 2026 г.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>52-рото Народно събрание влиза в ключов тест за съставяне на правителство.</strong> На 5 май президентът Илияна Йотова започна консултации с шестте парламентарни групи преди връчването на първия проучвателен мандат.</p><p>Процедурата е по Конституция. Държавният глава дава първата възможност за кабинет на най-голямата парламентарна сила.</p><p>Залогът е пряк. България има нов парламент от 30 април, но няма редовно правителство и приет бюджет за 2026 г. Това поставя под натиск решенията за разходи, доходи и работата на институциите.</p><blockquote><p>Основният въпрос е дали парламентарното мнозинство може да се превърне в мнозинство за управление.</p></blockquote><h3>Как протичат консултациите</h3><p>Срещите са насрочени в рамките на един ден в президентството.</p><ul><li>10:30 ч. - „Прогресивна България“</li><li>11:30 ч. - ГЕРБ-СДС</li><li>12:30 ч. - ДПС</li><li>14:00 ч. - „Демократична България“</li><li>15:00 ч. - „Продължаваме промяната“</li><li>16:00 ч. - „Възраждане“</li></ul><p>След консултациите президентът трябва да връчи първия мандат на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група.</p><p>Ако в седемдневен срок не бъде предложен състав на Министерския съвет, мандатът отива при втората по големина група. При нов неуспех президентът избира трета парламентарна група.</p><h3>Защо аритметиката не гарантира спокойствие</h3><p>Според обявеното разпределение в 240-местния парламент „Прогресивна България“ има 131 депутати. ГЕРБ-СДС има 39. Общо избраната коалиция „Продължаваме промяната - Демократична България“ получи 37 места. ДПС има 21, а „Възраждане“ 12.</p><p><strong>Политическата среда остава сложна въпреки численото предимство на най-голямата сила.</strong> На първото заседание на 30 април „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се разделиха на две отделни парламентарни групи.</p><p>Така парламентът започна работа с шест групи. Това означава повече отделни позиции и по-трудни преговори по ключови решения.</p><ul><li>Повече спорове по бюджета за 2026 г.</li><li>По-сложни договорки за комисии и дневен ред.</li><li>По-висок риск от блокиране на решения в първите седмици.</li></ul><h3>Как е подредено Народното събрание</h3><p>На 30 април депутатите положиха клетва и избраха Михаела Доцова от „Прогресивна България“ за председател на Народното събрание.</p><p>Парламентът реши временно да работи по досегашния правилник до приемането на нов. Следващото редовно пленарно заседание е насрочено за 7 май от 9:00 ч.</p><p>Това оставя кратък срок за политическо подреждане. Ако няма ясен план за кабинет, парламентът може да започне с формална организация, но без изпълнителна власт с пълен политически мандат.</p><h3>Какво означава това за страната</h3><p><strong>Първият мандат ще покаже дали изборите на 19 април водят до управление.</strong> Ако не бъде излъчен кабинет, натискът върху бюджета за 2026 г. ще остане, а спорът за приоритетите ще се води при ограничено доверие между партиите.</p><p>Това засяга теми с пряк обществен ефект. Сред тях са социалните разходи, сигурността и институционалните реформи.</p><h3>Кои са шестте парламентарни групи</h3><ul><li>„Прогресивна България“</li><li>ГЕРБ-СДС</li><li>„Движение за права и свободи“</li><li>„Демократична България“</li><li>„Продължаваме промяната“</li><li>„Възраждане“</li></ul><h3>Какво следва</h3><p>След края на консултациите се очаква изявление на Илияна Йотова. Следващата стъпка е връчването на първия проучвателен мандат.</p><p>Ако най-голямата група предложи кабинет в срок и осигури подкрепа, парламентът може да премине към редовна законодателна работа. Ако това не стане, процедурата ще продължи с втори и евентуално трети мандат.</p><p>Информацията в текста е по данни на БТА.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777980766774_yq99s7.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777980766774_yq99s7.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Първият мандат идва при шест групи и спор за управлението</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Левски е на победа от огромна крачка към титлата след 17 години</title>
    <link>https://direktno.bg/article/levski-e-na-pobeda-ot-ogromna-krachka-kym-titlata-sled-17-godini?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f9bcb5c523f343d4f4be58</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 10:05:00 GMT</pubDate>
    <description>Левски приема Лудогорец на 9 май с 16 точки преднина пред разградчани. Победа може да реши битката за върха.</description>
    <category>Спорт</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Левски посреща Лудогорец на 9 май в София в мач, който може да се окаже решаващ за титлата в efbet Лига.</strong> Срещата от 33-ия кръг е на стадион „Георги Аспарухов“ и започва в 18:45 часа.</p><p>Левски е лидер с 76 точки след 32 мача. ЦСКА 1948 е втори с 62 точки. Лудогорец е трети с 60 точки.</p><blockquote><p>При победа Левски ще запази голям аванс и ще нанесе директен удар по шансовете на Лудогорец в битката за първото място.</p></blockquote><h3>Какво е заложено</h3><p>Двубоят идва в момент, в който Левски е близо до първа титла от 2009 година. Успех срещу Лудогорец няма да реши сезона формално, но ще засили контрола на софийския клуб върху върха.</p><p><strong>Залогът е по-голям от три точки.</strong> При силен финал на сезона Левски може да върне титлата в София след 17-годишно прекъсване. Това би прекъснало и дългогодишното водещо присъствие на Лудогорец в българския футбол.</p><h3>Форма преди мача</h3><p>Левски влиза в срещата след победа с 1:0 срещу ЦСКА 1948 на 2 май. Лудогорец пристига след загуба с 0:1 от ЦСКА на 3 май.</p><p>Преди това разградският тим загуби с 0:1 от Арда и с 1:2 от ЦСКА 1948. Серията увеличава напрежението върху отбора преди гостуването в София.</p><ul><li>Левски е първи с 76 точки след 32 кръга.</li><li>ЦСКА 1948 е втори с 62 точки.</li><li>Лудогорец е трети с 60 точки.</li><li>На 2 май Левски победи ЦСКА 1948 с 1:0.</li><li>На 3 май Лудогорец загуби от ЦСКА с 0:1.</li></ul><h3>Директните мачове</h3><p>През сезона двата отбора вече играха два пъти в първенството. На 19 септември 2025 година срещата в София завърши 0:0. На 5 март 2026 година Лудогорец спечели с 1:0 в Разград.</p><p><strong>Досегашните резултати показват минимални разлики между двата отбора.</strong> Това увеличава вероятността и предстоящият мач да бъде решен от малко положения или от един гол.</p><h3>Какво казват от Левски</h3><p>В средата на април защитникът Кристиан Макун определи сезона като много силен и подчерта нуждата от шампионски манталитет до края. БТА също отбеляза, че клубът се надява да спечели първа титла от 17 години.</p><blockquote><p>Левски влиза в плейофите от най-силна позиция, а мачът с Лудогорец може да оформи последната права в шампионската битка.</p></blockquote><h3>Защо мачът има значение</h3><p>Срещата е важна не само за класирането. Тя поставя под натиск и баланса на силите в българския футбол.</p><p><strong>Ако Левски спечели, спорът за титлата ще се измести от въпроса дали е фаворит към въпроса кога може да стане шампион.</strong> Ако загуби, напрежението в плейофите ще се върне.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777974453486_kz9sl6.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777974453486_kz9sl6.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Левски е на победа от огромна крачка към титлата след 17 години</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Първата среща ЕС-Армения поставя Ереван пред нов избор за сигурност и икономика</title>
    <link>https://direktno.bg/article/pyrvata-sreshta-es-armeniya-postavya-erevan-pred-nov-izbor-za-sigurnost-i-ikonomika?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f9a45cc523f343d4f4b6d3</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>Срещата в Ереван на 5 май 2026 г. затвърди курса на Армения към ЕС с последици за сигурността, транспорта и енергията.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>ЕС и Армения проведоха първата си двустранна среща на върха в Ереван на 5 май 2026 г.</strong> В нея участваха председателят на Европейския съвет Антониу Коща, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и арменският премиер Никол Пашинян.</p>

<p>Срещата е първата официална във формат ЕС-Армения на такова ниво. Тя очерта по-тясно сътрудничество в енергетиката, транспорта, цифровата свързаност, сигурността и реформите.</p>

<ul>
<li>Дата: 5 май 2026 г.</li>
<li>Място: Ереван</li>
<li>Участници от ЕС: Антониу Коща, Урсула фон дер Лайен</li>
<li>Участник от Армения: Никол Пашинян</li>
<li>Основни теми: енергия, транспорт, цифрово сътрудничество, сигурност, реформи</li>
</ul>

<blockquote><p>Срещата показа, че Армения се опитва да превърне политическото сближаване с ЕС в конкретни икономически и стратегически ползи.</p></blockquote>

<h3>Какво се променя</h3>
<p>В съвместната декларация ЕС и Армения потвърдиха намерение да задълбочат отношенията си. Акцентът е върху свързаността, енергетиката, транспорта и цифровото сътрудничество.</p>

<p><strong>Брюксел отново заяви подкрепа за суверенитета, устойчивостта и реформената програма на Армения.</strong> Това дава политическа тежест на курса на Ереван към по-тясно партньорство с Европа.</p>

<p>Практическите очаквания включват повече европейско участие в инфраструктура, търговия, реформи, визов диалог и регионални транспортни връзки. Срещата не означава близко членство, но показва ясно заявена посока.</p>

<h3>Защо това има значение за България и региона</h3>
<p>Южен Кавказ е част от по-широкия коридор между Европа, Черно море, Турция, Каспийския регион и Централна Азия. Промените там засягат и държавите от Югоизточна Европа.</p>

<p><strong>За България въпросът е дали Армения може да стане по-стабилен партньор по нови маршрути за стоки, енергийни връзки и транзит.</strong> ЕС вече свързва отношенията с Ереван с по-широк дневен ред за регионална свързаност.</p>

<h3>Разривът с Москва става по-видим</h3>
<p>Срещата идва след влошаване на отношенията между Ереван и Москва. Напрежението се засили след събитията в Карабах през 2023 г., когато арменските власти обвиниха руските миротворци, че не са спрели азербайджанската офанзива. Русия отхвърли обвиненията.</p>

<p>Оттогава правителството на Пашинян ускори контактите със Запада. Associated Press отбелязва, че Армения все по-открито показва амбиция за членство в ЕС и постепенно намалява зависимостта си от традиционния руски съюзник.</p>

<h3>Пътят към ЕС остава дълъг</h3>
<p>На 26 март 2025 г. арменският парламент прие закон за започване на процеса по европейска интеграция. Президентът Вахагн Хачатурян го подписа през април 2025 г.</p>

<p><strong>Отношенията между ЕС и Армения стъпват върху споразумението CEPA, което е в сила от 2021 г., и върху стратегическия дневен ред на партньорството, договорен през 2025 г.</strong> Това е институционалната основа на сегашното сближаване.</p>

<p>Следващите тестове са предимно практически.</p>

<ul>
<li>Напредък по визовия диалог с ЕС, активен от септември 2024 г.</li>
<li>Реформи в правосъдието, антикорупционната политика и държавното управление</li>
<li>Реални проекти в транспорта, енергетиката и цифровата свързаност</li>
<li>Напредък в отношенията с Азербайджан и отваряне на регионални маршрути</li>
</ul>

<h3>Мирът с Азербайджан остава решаващ</h3>
<p>Европейската комисия посочи през март 2026 г., че подкрепя нормализирането между Армения и Азербайджан. Комисията заяви и готовност да инвестира в регионална свързаност, ако това доведе до устойчив мир.</p>

<blockquote><p><strong>Първата среща ЕС-Армения е важен дипломатически етап, но резултатът ще зависи от мирния процес, реформите и инфраструктурните проекти.</strong></p></blockquote>

<p>Ако напрежението по границата се върне, европейските планове за коридори, инвестиции и по-дълбока интеграция ще се движат по-бавно. Това прави отношенията с Азербайджан ключов фактор за следващия етап.</p>

<h3>Какво показва срещата в Ереван</h3>
<p>Срещата не променя регионалния баланс сама по себе си. Тя обаче създава нова политическа рамка за отношенията между ЕС и Армения.</p>

<p><strong>Армения вече представя връзките си с ЕС като основна външнополитическа посока, а не като допълнение към стария баланс.</strong> За ЕС това е тест за влияние в чувствителен регион. За Армения това е избор с последици за сигурността, инвестициите и достъпа до европейския пазар.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777968220201_pwd0df.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777968220201_pwd0df.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Първата среща ЕС-Армения поставя Ереван пред нов избор за сигурност и икономика</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Бургас открива юбилея на галерията с филм за св. Георги</title>
    <link>https://direktno.bg/article/burgas-otkriva-yubileya-na-galeriyata-s-film-za-sv-georgi?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f98b6ec523f343d4f4a8ce</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 06:35:00 GMT</pubDate>
    <description>Галерия „Петко Задгорски“ включва прожекция за св. Георги в програмата за 80-годишнината си. Входът на 5 май 2026 г. е свободен.</description>
    <category>Култура</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ открива част от юбилейната си програма с прожекция на филм за св. Георги Победоносец.</strong> Събитието е насрочено за 5 май 2026 г. Входът е свободен.</p>

<blockquote>Прожекцията е част от програмата по повод 80 години от създаването на галерията през 1946 г.</blockquote>

<p>Филмът е документално-есеистичен. Той разглежда образа на светеца в християнската традиция и културната памет. Прожекцията ще се състои в сградата на галерията в Бургас.</p>

<h3>Какво включва филмът</h3>
<p>Лентата е създадена от Центъра за семиотични и културни изследвания. Тя стъпва върху текстове от книгата на Мирослав Дачев „Св. Георги: великомъченик, победоносец и чудотворец“.</p>

<p><strong>По данни на организаторите, проектът съчетава текст, визуални образи и тълкувания на фигурата на св. Георги.</strong> Акцентът е върху мястото му в изкуството, иконографията и духовното наследство.</p>

<h3>Защо събитието е част от юбилейната програма</h3>
<p>Изборът на тема съвпада с навечерието на Гергьовден. Празникът е сред най-разпознаваемите в България. Образът на св. Георги заема важно място в православната традиция и в българската визуална култура.</p>

<p>С това галерията поставя акцент върху тема с по-широк обществен интерес. <strong>Програмата за юбилея не се ограничава до историята на институцията, а търси връзка между изкуство, памет и публичен календар.</strong></p>

<h3>Юбилейната година на галерията</h3>
<p>Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ е създадена през 1946 г. На 7 април 2026 г. институцията отбеляза 80 години от основаването си с мултимедийното представяне „Градеж в развитие“.</p>

<p>Според обявената от Община Бургас и галерията програма, през 2026 г. са планирани изложби и събития в рамките на юбилейната година. Сред акцентите е и изложбата „Сънувам морето“, за която съобщи БНР.</p>

<h3>Какво е потвърдено</h3>
<ul>
<li>Прожекцията е на 5 май 2026 г. в Художествената галерия „Петко Задгорски“ в Бургас.</li>
<li>Филмът е посветен на св. Георги Победоносец.</li>
<li>Лентата е с документално-есеистичен характер.</li>
<li>Входът е свободен.</li>
<li>Събитието е част от програмата за 80 години на галерията.</li>
</ul>

<p>За събитието съобщи БТА. Информация за юбилейната програма е публикувана и от Община Бургас.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777961838315_mfy0sf.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777961838315_mfy0sf.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Бургас открива юбилея на галерията с филм за св. Георги</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Строителството забавя ход: по-малко нови жилищни разрешителни в началото на 2026 г.</title>
    <link>https://direktno.bg/article/stroitelstvoto-zabavya-hod-po-malko-novi-zhilishtni-razreshitelni-v-nachaloto-na-2026-g?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f96f6bc523f343d4f49bab</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 04:45:00 GMT</pubDate>
    <description>Разрешителните за нови жилищни сгради намаляват спрямо края на 2025 г., което дава ранен сигнал за по-предпазлив пазар.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Разрешителните за строеж на нови жилищни сгради в България намаляват през първото тримесечие на 2026 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г.</strong> Това показват данни на Националния статистически институт, публикувани на 4 май.</p><p>Местните администрации са издали разрешителни за 2 302 жилищни сгради с 13 567 жилища и 1 735 449 кв. м разгъната застроена площ.</p><p>Спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. това е спад от 5,1% при сградите, 13,3% при жилищата и 3,4% при разгънатата застроена площ.</p><ul><li>Първо тримесечие на 2026 г.: 2 302 жилищни сгради</li><li>Четвърто тримесечие на 2025 г.: 2 425 жилищни сгради</li><li>Първо тримесечие на 2025 г.: 2 084 жилищни сгради</li></ul><h3>Какво показват данните</h3><p><strong>Спадът на тримесечна база идва след силен край на 2025 г., но на годишна база има ръст.</strong></p><p>Спрямо първото тримесечие на 2025 г. разрешителните за нови жилищни сгради се увеличават с 10,5%. Броят на жилищата в тях расте с 28,3%, а разгънатата застроена площ с 33,3%.</p><p>Това означава, че пазарът влиза в 2026 г. с по-слаб темп на ново разрешаване, без да се отчита спад спрямо година по-рано.</p><blockquote><p>Данните сочат забавяне спрямо края на 2025 г., но не и отстъпление под нивата от началото на предходната година.</p></blockquote><h3>Защо това има значение</h3><p>Разрешителните за строеж са ранен индикатор за бъдещото предлагане на пазара. По-малко нови разрешения може да означава по-предпазливи решения от инвеститори, по-бавна подготовка на проекти или изчакване заради цените, финансирането и търсенето.</p><p><strong>За купувачите това е важен сигнал, защото по-малко разрешени жилища може да ограничат бъдещото предлагане.</strong> Ефектът е особено важен в градове с висок натиск върху цените.</p><h3>Спад и при други сгради</h3><p>Понижението не се ограничава до жилищното строителство. През първото тримесечие на 2026 г. разрешителните за административни сгради намаляват с 7,1% спрямо предходното тримесечие.</p><p>Разгънатата им застроена площ се свива с 50%.</p><p>При другите видове сгради понижението е 6,8%, а площта им намалява с 16,8%.</p><p><strong>Това показва по-широко забавяне в новото разрешаване, а не изолиран спад само при жилищните проекти.</strong></p><h3>Започнатото строителство дава смесен сигнал</h3><p>През първото тримесечие на 2026 г. е започнал строежът на 1 649 жилищни сгради с 10 193 жилища и 1 168 008 кв. м разгъната застроена площ.</p><p>Спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. това е спад от 7,5% при сградите, ръст от 11,1% при жилищата и увеличение от 0,4% при площта.</p><p><strong>Данните показват, че по-големи проекти продължават на терен, въпреки че новите разрешителни намаляват.</strong></p><blockquote><p>Пазарът изпраща два сигнала. Новото разрешаване отслабва, но започнатите проекти остават активни.</p></blockquote><h3>Къде е натискът</h3><p>През четвъртото тримесечие на 2025 г. най-много разрешителни за нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив, София-град, София, Варна и Бургас.</p><p>Това са и пазарите, в които се концентрират голяма част от инвестициите, вътрешната миграция към големите градове и натискът върху цените на жилищата.</p><p><strong>Националните данни не сочат рязък срив, а по-предпазливо начало на 2026 г. за строителния сектор.</strong></p><p>Информацията е по данни на Националния статистически институт.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777954667182_9dicx5.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777954667182_9dicx5.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Строителството забавя ход: по-малко нови жилищни разрешителни в началото на 2026 г.</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Йотова започна консултации за мандата, тестът е има ли мнозинство за кабинет</title>
    <link>https://direktno.bg/article/jotova-zapochna-konsultacii-za-mandata-testyt-e-ima-li-mnozinstvo-za-kabinet?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f956c5c523f343d4f48f08</guid>
    <pubDate>Tue, 05 May 2026 03:00:00 GMT</pubDate>
    <description>На 5 май започнаха консултации с шестте парламентарни групи преди първия мандат за правителство.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Президентът Илияна Йотова започна на 5 май консултации с парламентарните групи в 52-рото Народно събрание</strong> преди връчването на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Процедурата трябва да покаже има ли мнозинство за редовен кабинет.</p>

<p>По график Йотова се срещна с представители на „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, „Движение за права и свободи - ДПС“, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. След разговорите президентската институция съобщи, че държавният глава ще направи изявление пред медиите.</p>

<h3>Какво означават консултациите</h3>
<p>Консултациите по чл. 99, ал. 1 от Конституцията са задължителна стъпка преди връчването на първия мандат. Те не избират правителство. Те показват дали най-голямата парламентарна сила може да събере подкрепа.</p>

<p>Разговорите очертават и условията на останалите партии. В центъра са възможното мнозинство, темите за подкрепа и границите за преговори.</p>

<blockquote><p>„Нямаме никакво време за губене“, заяви Йотова преди началото на консултациите.</p></blockquote>

<p>По думите на Йотова акцентите са работата на новия парламент, бюджетът, законодателната програма и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. <strong>Това показва, че спорът не е само за числа, а и за способност за управление</strong>.</p>

<h3>Къде е политическият натиск</h3>
<p>Натискът е върху първата политическа сила, „Прогресивна България“. Според данните от конституирането на парламента тя разполага с пълно мнозинство в новото Народно събрание.</p>

<p>Ако това мнозинство се превърне в работещ кабинет, страната може да излезе от цикъла на служебни и краткотрайни управления. Ако не се стигне до подкрепа, първият мандат може да остане формална стъпка.</p>

<p><strong>При неуспех рискът е ново забавяне на бюджета, законите и плащанията по европейски приоритети</strong>. Това поставя под натиск както партиите, така и работата на парламента.</p>

<h3>Какво вече е ясно за 52-рото Народно събрание</h3>
<p>Новият парламент положи клетва на 30 април. В него бяха конституирани шест парламентарни групи. За председател на Народното събрание беше избрана Михаела Доцова от „Прогресивна България“.</p>

<ul>
<li>52-ро Народно събрание започна работа на 30 април</li>
<li>Конституирани са шест парламентарни групи</li>
<li>Председател на парламента е Михаела Доцова</li>
</ul>

<p>Изборът на председател показа, че в залата може да се събира мнозинство поне по отделни решения. Това не е гаранция за кабинет, но е първи политически тест.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>След края на консултациите Йотова трябва да пристъпи към връчване на първия проучвателен мандат. По конституционна процедура той се връчва на най-голямата парламентарна сила.</p>

<p>Развоят зависи от няколко въпроса:</p>
<ul>
<li>има ли готовност за бързо съставяне на кабинет,</li>
<li>ще се търси ли партийно или експертно правителство,</li>
<li>може ли да се изгради мнозинство около бюджет, законодателна програма и европейски приоритети.</li>
</ul>

<blockquote><p><strong>Основният въпрос е дали консултациите ще доведат до редовно правителство или до нов етап на политическа несигурност.</strong></p></blockquote>

<p>Според БТА, БНТ и Mediapool консултациите започват в момент, в който парламентът трябва бързо да взема решения по бюджета и законодателните приоритети. Залогът е пряк и за работата на институциите, и за изпълнението на ангажиментите към ЕС.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777948356990_0j5ge6.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777948356990_0j5ge6.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Йотова започна консултации за мандата, тестът е има ли мнозинство за кабинет</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Йотова започва консултации за кабинет, а бюджетът за 2026 г. влиза в центъра</title>
    <link>https://direktno.bg/article/jotova-zapochva-konsultacii-za-kabinet-a-byudzhetyt-za-2026-g-vliza-v-centyra?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f8cd88c523f343d4f44d69</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 17:15:00 GMT</pubDate>
    <description>На 5 май президентът Илияна Йотова събира шестте парламентарни групи. Залогът е редовно правителство и приемане на бюджета за 2026 г.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Президентът <strong>Илияна Йотова</strong> започва на 5 май консултации с парламентарните групи. Това е първата конституционна стъпка преди връчването на мандат за съставяне на правителство.</p><p>Залогът не е само нов кабинет. <strong>Бюджетът за 2026 г. остава неприет</strong>, а държавата продължава да работи с удължените параметри от 2025 г.</p><blockquote><p>Консултациите на 5 май ще покажат дали в парламента има основа не само за кабинет, но и за мнозинство по бюджета за 2026 г.</p></blockquote><h3>Графикът на консултациите</h3><p>По информация на БТА срещите в президентската институция са насрочени по следния график:</p><ul><li>10:30 ч. - „Прогресивна България“</li><li>11:30 ч. - ГЕРБ-СДС</li><li>12:30 ч. - „Движение за права и свободи - ДПС“</li><li>14:00 ч. - „Демократична България“</li><li>15:00 ч. - „Продължаваме промяната“</li><li>16:00 ч. - „Възраждане“</li></ul><p>След разговорите Йотова ще направи изявление. Консултациите се провеждат след клетвата на депутатите на 30 април и след избора на Михаела Доцова от „Прогресивна България“ за председател на парламента.</p><h3>Какво следва по Конституция</h3><p>След консултациите държавният глава трябва да връчи първия мандат на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група. В 52-рото Народно събрание това е <strong>„Прогресивна България“</strong>.</p><p>Ако първият мандат не предложи състав на Министерския съвет в седемдневен срок, президентът го връчва на втората по численост парламентарна група. При нов неуспех следва трети опит с парламентарна група, избрана от президента.</p><h3>Защо бюджетът е първият реален тест</h3><p>Спорът за кабинет върви паралелно с по-неотложен въпрос. <strong>Парламентът още не е приел бюджета за 2026 г.</strong></p><p>В обръщението си при откриването на парламента на 30 април Йотова призова депутатите да пристъпят към гласуване на бюджета. Тя предупреди, че забавянето създава риск от стагнация и непредвидимост за гражданите, бизнеса, общините и институциите, съобщи БТА.</p><p>Това поставя консултациите в по-широк контекст. Те не са само формална процедура. Те са и проверка дали партиите могат да осигурят работещо мнозинство по най-важния финансов закон.</p><h3>Какъв е политическият залог</h3><p>Разговорите на 5 май ще дадат първи сигнал дали има шанс за редовно управление или парламентът влиза в нов период на блокаж. Отговорът има пряко значение за законодателната програма, публичните разходи и политическата предвидимост.</p><p>При договорено мнозинство парламентът може да ускори работата по бюджета и по съставянето на кабинет. При провал натискът ще се прехвърли към следващите мандати и към способността на партиите да обяснят защо отново не могат да излъчат управление.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777913224514_v3k4f.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777913224514_v3k4f.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Йотова започва консултации за кабинет, а бюджетът за 2026 г. влиза в центъра</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Варна и Бургас ускоряват строителството, докато ипотеките растат</title>
    <link>https://direktno.bg/article/varna-i-burgas-uskoryavat-stroitelstvoto-dokato-ipotekite-rastat?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f8b529c523f343d4f444cd</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 15:25:00 GMT</pubDate>
    <description>Разрешителните за жилищно строителство нарастват с 10.5%, а новите жилища с 28.3% на годишна база.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Жилищното строителство в България се ускорява в началото на 2026 г.</strong> Данни на Националния статистически институт показват ръст при новите разрешителни и още по-силен ръст при планираните жилища.</p><p>През първото тримесечие на 2026 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2302 жилищни сгради с 13 567 жилища. Общата разгъната застроена площ е 1 735 449 кв. м.</p><p>Спрямо първото тримесечие на 2025 г. това е <strong>ръст от 10.5% при жилищните сгради и 28.3% при жилищата</strong>. Спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. има понижение, но годишната база показва разширяване на пазара.</p><blockquote>Данните сочат нова вълна от жилищни проекти, като Черноморието остава сред най-активните зони.</blockquote><h3>Какво показват данните</h3><p>Разрешителните за строеж са ранен индикатор за бъдеща активност. Те показват къде инвеститорите очакват търсене и къде ще влязат нови проекти през следващите месеци.</p><ul><li>2302 разрешителни за нови жилищни сгради</li><li>13 567 планирани жилища</li><li>1 735 449 кв. м разгъната застроена площ</li><li>10.5% годишен ръст на разрешителните</li><li>28.3% годишен ръст на жилищата в тях</li></ul><h3>Варна и Бургас остават сред водещите пазари</h3><p><strong>Варна и Бургас са сред петте области с най-много нови разрешителни за жилищни сгради</strong>. През първото тримесечие на 2026 г. във Варна са издадени 200 разрешителни, а в Бургас 169.</p><p>По брой планирани жилища Бургас изпреварва Варна. В Бургас са планирани 2018 жилища, а във Варна 1200. Това показва по-голям среден мащаб на проектите в Бургас.</p><p>Сравнението с четвъртото тримесечие на 2025 г. показва, че активността по Черноморието не е еднократна. Тогава Варна е имала 192 разрешителни и 2414 планирани жилища, а Бургас 166 разрешителни и 1322 жилища.</p><p><strong>При Бургас се вижда силно увеличение на планираните жилища</strong>. Това е сигнал за навлизане на по-големи жилищни проекти.</p><h3>Какво означава това за пазара</h3><p>Повече разрешителни обикновено означават по-голямо бъдещо предлагане. Ефектът обаче не е еднакъв във всички градове.</p><p>Най-силен натиск се очертава в големите градове и по Черноморието. Там се събират местно търсене, инвестиционни покупки и интерес към второ жилище.</p><p>За строителните компании това е сигнал, че пазарът допуска нови проекти. Разходите за строителство, цените на терените и недостигът на работна ръка остават ключови ограничения.</p><h3>Жилищните кредити също нарастват</h3><p>Ръстът при разрешителните съвпада с увеличение на жилищното кредитиране. По данни на Българската народна банка през март 2026 г. новият бизнес по жилищни кредити нараства с 15.6% спрямо февруари до 629.1 млн. евро.</p><p><strong>Комбинацията от повече строителни планове и повече ипотечно кредитиране е важна за цените</strong>. При такъв сценарий натискът върху пазара на имоти може да се запази, особено във Варна и Бургас.</p><blockquote>Когато строителството и кредитирането растат едновременно, спорът дали това ще охлади или ще поддържа цените става още по-остър.</blockquote><h3>Къде остава рискът</h3><p>Разрешителното не означава автоматично завършена сграда. Част от проектите се забавят, променят се или излизат на пазара на етапи.</p><ul><li>по-високи цени на строителството</li><li>по-скъпи терени в активните градове</li><li>недостиг на работна ръка</li><li>по-слабо търсене при по-скъпи жилища</li></ul><p>Данните на Националния статистически институт и Българската народна банка засега показват <strong>засилена активност както при строителството, така и при финансирането</strong>. Това поставя Варна и Бургас в центъра на пазара на нови жилища в България.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777906985054_40y0z6d.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777906985054_40y0z6d.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Варна и Бургас ускоряват строителството, докато ипотеките растат</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>2,6 млрд. евро за дигитализация поставят България пред тест за скорост</title>
    <link>https://direktno.bg/article/26-mlrd-evro-za-digitalizaciya-postavyat-bylgariya-pred-test-za-skorost?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f89c6ec523f343d4f43588</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 13:40:00 GMT</pubDate>
    <description>ЕС насочва 2,6 млрд. евро към цифрова свързаност и услуги. За България въпросът е дали проектите са готови за реално изпълнение.</description>
    <category>Технологии</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Европейски ресурс от 2,6 млрд. евро</strong> за цифрова свързаност, технологии и услуги поставя нова възможност пред държавите от ЕС. За България залогът е ясен: по-бързи мрежи, по-достъпни електронни услуги и по-малко изоставане.</p>

<p>Сумата е част от подкрепата по <strong>InvestEU</strong> за дигитализация. По данни на Европейската комисия към март 2025 г. инвестициите по програмата в подкрепа на дигитализацията достигат 15,88 млрд. евро. От тях 2,6 млрд. евро са за операции в цифрова свързаност, технологии и услуги.</p>

<ul>
<li>Средствата са насочени към инфраструктура, технологии и цифрови услуги.</li>
<li>Европейската комисия отчита допълнителен достъп до broadband от поне 100 Mbps, с възможност за надграждане до gigabit.</li>
<li><strong>За България темата е пряко свързана с изоставането по ключови цифрови показатели.</strong></li>
</ul>

<h3>Какво означава ресурсът</h3>
<p>Това не е отделен фонд само за България. Това е европейски финансов ресурс, който може да подкрепя проекти в държавите членки чрез финансиране и инвестиционни операции.</p>

<p>На практика това означава по-лесен достъп до капитал за мрежи, цифрови услуги и технологични проекти. Решаващо условие е да има подготвени проекти и административен капацитет.</p>

<blockquote><p><strong>Въпросът не е дали има европейски ресурс, а дали България може да го превърне в реални мрежи и работещи услуги.</strong></p></blockquote>

<h3>Защо това е важно за България</h3>
<p>България остава сред най-слабите страни в ЕС по част от показателите за внедряване на нови технологии в бизнеса. Според Eurostat през 2025 г. само 9% от предприятията в България използват AI технологии. Това поставя страната сред най-ниските нива в ЕС, заедно с Гърция и Кипър.</p>

<p>Европейската комисия посочва, че за България ключово значение имат инвестициите в 5G и цифрова свързаност, включително за нуждите на държавната администрация. Комисията отбелязва и че по българския план за възстановяване са предвидени 270 млн. евро за цифрова свързаност в селски и слабо населени райони.</p>

<ul>
<li>По-слаб достъп до модерни услуги извън големите градове.</li>
<li>По-бавна цифровизация на администрацията.</li>
<li><strong>По-ниска технологична готовност на част от бизнеса.</strong></li>
</ul>

<h3>Къде е рискът</h3>
<p>Рискът не е в липсата на средства. Рискът е в изпълнението. България вече има значителен цифров компонент в плана си за възстановяване.</p>

<p>Според Европейския парламент 20,7% от общия ресурс по актуализирания български план е насочен към цифрови цели. Реалният ефект обаче зависи от обществени поръчки, срокове, обжалвания и способността на институциите да завършат проектите.</p>

<blockquote><p>За България спорът е дали държавата може да превърне наличния ресурс в по-бърз интернет, по-малко административно забавяне и реални цифрови услуги.</p></blockquote>

<h3>Какво може да се промени</h3>
<p><strong>За гражданите</strong> ефектът би бил видим при по-добро покритие, по-бързи електронни услуги и по-малко посещения по институции. Това е особено важно за по-малките населени места.</p>

<p><strong>За бизнеса</strong> по-добрата свързаност и по-достъпните цифрови инструменти могат да намалят бариерите пред cloud, automation и AI. Това е важно за малките и средните компании, които често отлагат такива инвестиции заради цена и несигурна възвръщаемост.</p>

<p><strong>За държавата</strong> това е тест за скорост и управление. Ако ресурсът бъде използван бързо и прозрачно, България може да намали част от цифровото си изоставане. Ако проектите се забавят, ефектът ще остане ограничен.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Новият ресурс не решава автоматично проблемите. Той дава възможност. За България това е шанс да ускори 5G, broadband и електронните услуги в момент на натиск за наваксване.</p>

<p><strong>Ключовият въпрос е дали милиардите ще стигнат до реални проекти, или ще останат блокирани в процедури.</strong></p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777900653744_3ez5d.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777900653744_3ez5d.webp" medium="image">
      <media:title type="html">2,6 млрд. евро за дигитализация поставят България пред тест за скорост</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Йотова започва консултации на 5 май, ключови за мандата и кабинета</title>
    <link>https://direktno.bg/article/jotova-zapochva-konsultacii-na-5-maj-klyuchovi-za-mandata-i-kabineta?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f883e2c523f343d4f42533</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 11:55:00 GMT</pubDate>
    <description>На 5 май започват консултациите с партиите в 52-рото Народно събрание преди връчването на първия мандат за правителство.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Вицепрезидентът Илияна Йотова</strong> започва на 5 май консултации с парламентарните групи в 52-рото Народно събрание. Срещите са първата задължителна стъпка по чл. 99, ал. 1 от Конституцията преди връчването на мандат за съставяне на правителство.</p>

<blockquote><p>Процедурата поставя началото на преговорите за редовен кабинет и ще покаже колко бързо парламентът може да излъчи мнозинство.</p></blockquote>

<h3>Какво започва на 5 май</h3>
<p>Консултациите са формалният старт на процедурата за нов Министерски съвет. След тях президентската институция възлага проучвателен мандат на кандидата за министър-председател, посочен от <strong>най-голямата парламентарна група</strong>.</p>

<p>По информация на БТА Йотова ще приеме партиите поотделно на 5 май. Обявените срещи са:</p>
<ul>
<li>10:30 ч. с „Прогресивна България“</li>
<li>11:30 ч. с ГЕРБ-СДС</li>
<li>12:30 ч. с „Движение за права и свободи - ДПС“</li>
</ul>

<p>БНТ съобщи, че се очаква първият проучвателен мандат да бъде връчен на 7 май. Според обществената телевизия той трябва да отиде при „Прогресивна България“, която е първа политическа сила в новия парламент.</p>

<h3>Защо процедурата е важна</h3>
<p><strong>Изходът от консултациите е пряко свързан със съставянето на редовно правителство, бюджет и парламентарно мнозинство.</strong> Ако първият мандат не успее, следват втори и трети опит по конституционната процедура.</p>

<p>Процедурата има значение и за законодателната програма на парламента. Тя ще покаже дали партиите могат да се обединят около кабинет и приоритети, или политическото противопоставяне ще продължи.</p>

<h3>Какво каза Йотова</h3>
<p>На 1 май в Панагюрище Йотова заяви, че ще разговаря с всяка партия поотделно. По думите ѝ темите ще включват работата на Народното събрание, проекта за бюджет, възможността за нов бюджет, законодателната програма, приоритетите и проектите по Плана за възстановяване.</p>

<blockquote><p>„Консултациите ще бъдат с всяка една партия поотделно, за да изложи всяка формация виждането си за работата на парламента и управленските приоритети.“</p></blockquote>

<h3>Какво следва</h3>
<p>След консултациите трябва да бъде връчен първият мандат на най-голямата парламентарна група. От резултата ще зависи дали 52-рото Народно събрание може да излъчи стабилно управление.</p>

<p><strong>Следващите дни са решаващи за това дали България ще има редовен кабинет или ще влезе в нова процедура по неуспешни мандати.</strong></p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777894370553_3sy60f.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777894370553_3sy60f.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Йотова започва консултации на 5 май, ключови за мандата и кабинета</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Лицензите влизат в решаваща фаза: какво губят клубовете след 4 май</title>
    <link>https://direktno.bg/article/licenzite-vlizat-v-reshavashta-faza-kakvo-gubyat-klubovete-sled-4-maj?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f86b38c523f343d4f4130e</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 10:05:00 GMT</pubDate>
    <description>Българските клубове навлизат в най-рисковия етап от лицензирането за сезон 2026/27, а крайният срок за списъка до УЕФА е 1 юни 2026 г.</description>
    <category>Спорт</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>4 май е ключова практическа граница</strong> в лицензирането на българските футболни клубове за сезон 2026/27. След тази дата времето за корекции, решения и жалби рязко намалява.</p>

<p>Процедурата се движи от БФС по национален график. УЕФА изисква окончателният списък с лицензионните решения за евротурнирите да бъде изпратен най-късно до <strong>1 юни 2026 г.</strong></p>

<blockquote><p>За клубовете това е период с пряк спортен и финансов риск. Отказ на лиценз може да засегне участие в Първа лига и в турнирите на УЕФА.</p></blockquote>

<h3>Какво означава 4 май</h3>
<p>4 май не е официален краен срок на УЕФА. Това е моментът, след който процедурата влиза в най-напрегнатата си част.</p>

<p>Ако има пропуски в документите, финансови проблеми или въпроси около стадиона, <strong>времето за реакция става ограничено</strong>. Решенията могат да стигнат до Лицензионната комисия, а след това и до Апелативната комисия.</p>

<p>По правилата на БФС решенията се вземат по подадените в срок документи. При отказ или санкция клубът има <strong>7 календарни дни</strong> за обжалване. Решението на Апелативната комисия влиза в сила незабавно.</p>

<h3>Какво проверяват БФС и УЕФА</h3>
<p>Лицензът удостоверява, че клубът покрива минималните изисквания за участие. Проверките обхващат няколко основни групи критерии.</p>

<ul>
<li><strong>Финанси</strong>, включително липса на просрочени задължения и коректни отчети</li>
<li><strong>Правен статус и собственост</strong>, включително структура на клуба</li>
<li><strong>Инфраструктура</strong>, стадион и условия за провеждане на мачове</li>
<li><strong>Персонал и администрация</strong></li>
<li><strong>Спортни критерии</strong>, включително работа с подрастващи</li>
</ul>

<p>Според УЕФА клубовете, които се класират по спортен път за европейските турнири, трябва да получат лиценз от националния лицензиращ орган. Националната асоциация оценява кандидатите и изпраща решенията си в определения срок.</p>

<h3>Защо темата има значение</h3>
<p>Залогът не е само административен. <strong>Без лиценз клуб може да загуби право на участие в Европа</strong>, а при вътрешното лицензиране рискът засяга и мястото му в професионалния футбол.</p>

<p>Това има пряко отражение върху:</p>
<ul>
<li><strong>бюджета</strong></li>
<li><strong>трансферната политика</strong></li>
<li><strong>телевизионните приходи</strong></li>
<li><strong>планирането за следващия сезон</strong></li>
</ul>

<p>Натискът върху българските клубове е по-голям, защото графикът съвпада с края на шампионата. В същия период се решават местата за Европа и за влизане в Първа лига.</p>

<h3>Какво следва през май</h3>
<p>Графикът на БФС за национално клубно лицензиране за сезон 2026/27 предвижда серия от заседания през май. Предвидена е и възможност за заседания на Апелативната комисия при постъпили жалби.</p>

<p>В графика е записан и краен срок за издаване на лиценз, влязъл в сила, за УЕФА. Паралелно с това УЕФА е определила <strong>1 юни 2026 г.</strong> като последна дата, до която националните асоциации трябва да изпратят списъка с лицензионните решения за участие в евротурнирите през сезон 2026/27.</p>

<h3>Най-важното за клубовете</h3>
<ul>
<li><strong>Май е месецът на окончателните решения</strong></li>
<li>Срокът за обжалване е кратък</li>
<li>Окончателните решения трябва да стигнат до УЕФА до 1 юни 2026 г.</li>
<li>Всеки пропуск вече има пряка спортна и финансова цена</li>
</ul>

<blockquote><p>Лицензирането не е формалност. В началото на май то се превръща в проверка дали клубът е готов за следващия сезон както на терена, така и извън него.</p></blockquote>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777888055791_9sio6e.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777888055791_9sio6e.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Лицензите влизат в решаваща фаза: какво губят клубовете след 4 май</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Пожарите край Сливен идват рано и вдигат риска за ток, пътища и села</title>
    <link>https://direktno.bg/article/pozharite-kraj-sliven-idvat-rano-i-vdigat-riska-za-tok-pytishta-i-sela?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f852bdc523f343d4f405d4</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>Пожарният риск край Сливен расте още в началото на май заради вятър, сухи треви и вече натоварени екипи.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Първите по-големи пожари край <strong>Сливен</strong> в началото на май предизвикват по-сериозно безпокойство заради съчетание от силен вятър, суха растителност и натоварена пожарна система. Рискът не е само сезонен. Той засяга населени места, електроснабдяване, пътища и земеделски терени.</p>

<blockquote><p><strong>Основният риск е ясен:</strong> при вятър и сухи треви дори малко огнище може бързо да обхване голяма площ и да засегне инфраструктура и хора.</p></blockquote>

<h3>Какво прави обстановката по-рискова</h3>

<p>Сливен вече премина през тежки епизоди на силен вятър през 2026 г. На 18 февруари БТА съобщи за пориви около 86 км/ч и обявен оранжев код за опасно време в областта.</p>

<p>По данни, цитирани от БТА, в същия ден са отчетени паднали дървета, повредена тролейбусна мрежа, прекъснати кабели и усложнена обстановка в <strong>11 населени места без ток</strong>. Този фон показва колко бързо условията в района могат да се влошат.</p>

<p>При такава среда огънят трудно остава локален. Той може да премине през сухи треви, храсти, дворове и земеделски площи за минути.</p>

<h3>Защо началото на май е чувствителен период</h3>

<p>Началото на май съвпада с период на избуяла, но на места вече просъхваща ниска растителност. Тогава често се почистват дворове и се работи повече на открито. Това повишава риска от човешка небрежност.</p>

<p>По данни на седмичната агрометеорологична прогноза на НИМХ за периода 4 до 8 май 2026 г., времето в началото на седмицата е неустойчиво и хладно за сезона. <strong>Това не изключва пожарен риск</strong>. При локално просъхване на тревите и поривист вятър пожарите в открит терен остават трудни за овладяване.</p>

<h3>Пожарната система влиза в сезона под натиск</h3>

<p>Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Сливен обяви още през март подготовка за пожароопасния сезон. Причината е натоварването от предходната година.</p>

<ul>
<li>През 2025 г. екипите на регионалната дирекция в Сливен са реагирали на 1335 сигнала.</li>
<li>От тях 1045 са били пожари.</li>
<li>Нова осемтонна цистерна е подготвена с помощта на общината.</li>
</ul>

<p><strong>Делът на пожарите е висок</strong>. Това показва, че системата влиза в новия сезон с ограничен резерв. Новата цистерна е важна най-вече за отдалечени райони и места с по-трудно водоснабдяване, според БТА.</p>

<h3>Какво е заложено на карта</h3>

<p>При пожар край Сливен рискът не е само за гори и сухи треви. Засегнати могат да бъдат:</p>

<ul>
<li>къщи в периферни квартали и села,</li>
<li>електропроводи и местна инфраструктура,</li>
<li>земеделска продукция и техника,</li>
<li>пътища с ограничена видимост заради дим,</li>
<li>хора, които подценяват скоростта на разпространение.</li>
</ul>

<p>Сливен е район, в който вятърът често променя обстановката рязко. <strong>Пожар, който изглежда овладяем, може бързо да смени посоката</strong> и да застраши друга зона.</p>

<h3>Какво показват данните за страната</h3>

<p>Натискът не е само местен. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ съобщи на 21 април, цитирана от БТА, че за едно денонощие в страната са били потушени 57 пожара.</p>

<p>Оперативните бюлетини в началото на годината също отчетоха пожари в сухи треви, горска постеля и храсти. <strong>Това е сигнал за по-ранен старт на пожароопасния сезон</strong>, преди летните горещини.</p>

<blockquote><p>Случаите край Сливен показват по-широк проблем. Ако сериозни пожари се появяват още в началото на май, натискът върху пожарните екипи, общините и доброволците ще продължи по-дълго.</p></blockquote>

<h3>Защо темата има значение и извън региона</h3>

<p>Ситуацията край Сливен е предупреждение и за други области. Комбинацията от вятър, сухи площи и небрежност е достатъчна за бързо разрастване на пожар.</p>

<p>Това прави първите майски огнища по-значими от обичайното. Рискът вече не се измерва само с температурата. Той зависи и от готовността на службите, състоянието на терена и уязвимостта на местната инфраструктура.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777881788796_tdg6em.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777881788796_tdg6em.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Пожарите край Сливен идват рано и вдигат риска за ток, пътища и села</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>One Dance 2026 започва с политически спектакъл от Камерун</title>
    <link>https://direktno.bg/article/one-dance-2026-zapochva-s-politicheski-spektakyl-ot-kamerun?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f839fdc523f343d4f3f3bd</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 06:35:00 GMT</pubDate>
    <description>Фестивалът в Пловдив обяви „Битката на лианите“ на Зора Снейк за 29 май 2026 г. с фокус върху екология, власт и памет.</description>
    <category>Култура</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>One Dance Festival 2026 обяви първия спектакъл от програмата си.</strong> На 29 май 2026 г. в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив ще бъде представена „Битката на лианите“ на камерунския хореограф Зора Снейк.</p>

<p>Според организаторите спектакълът поставя теми за обезлесяването, културната памет и справедливостта. Изборът очертава посоката на 18-ото издание на международния фестивал, което ще се проведе през май и юни 2026 г.</p>

<blockquote><p>Първото обявено заглавие в програмата на One Dance 2026 е международна копродукция с ясно изразени обществени и политически теми.</p></blockquote>

<h3>Какво е обявено</h3>
<p>„Битката на лианите“ е първият официално потвърден спектакъл от програмата. По информация на One Dance Festival продукцията е копродукция на фестивала и Националния театър на Белгия.</p>

<p><strong>Това поставя Пловдив в мрежа за създаване на ново европейско сценично съдържание, а не само като домакин на гостуващо представление.</strong></p>

<ul>
<li>Дата: 29 май 2026 г.</li>
<li>Място: Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив</li>
<li>Автор: Зора Снейк</li>
<li>Държава: Камерун</li>
<li>Формат: международна копродукция</li>
<li>Теми: екология, памет, власт, справедливост</li>
</ul>

<h3>Какво ще види публиката</h3>
<p>По данни на организаторите спектакълът е вдъхновен от образа на застрашената екваториална гора. Той се позовава на общностите бака и кунганг в Централна Африка.</p>

<p>Проектът съчетава съвременен танц, ритуални елементи и електронна музика на живо. На сцената участват седем танцьори и музиканти.</p>

<p><strong>Организаторите представят творбата като сценично преживяване, което поставя публиката близо до действието още преди началото.</strong></p>

<h3>Защо изборът е важен</h3>
<p>Първото заглавие в програмата е показателно за редакционната линия на фестивала. Вместо неутрално откриващо предложение, One Dance избира спектакъл с политически и екологичен фокус.</p>

<p>Това има значение и за местната публика. Фестивалът предлага достъп до автори, които рядко присъстват на българска сцена, и поставя теми, които излизат извън рамката на културния календар.</p>

<p><strong>Изборът подсказва, че One Dance 2026 ще търси обществен дебат, а не само фестивално присъствие.</strong></p>

<h3>Кой е Зора Снейк</h3>
<p>Организаторите определят Зора Снейк като хореограф, изследовател и културен активист. В работата си той съчетава хип-хоп, съвременен танц и ритуални практики.</p>

<p>Фокусът му е върху властта, колониалното наследство и социалното изключване. БТА съобщава, че Снейк е сред разпознаваемите имена на международната танцова сцена и работи между Камерун и Белгия.</p>

<h3>Какво още влиза в програмата</h3>
<p>Публикуваната програма на One Dance Festival 2026 показва, че на 22 май е планирана световната премиера на Focu Meu на Бенджамин Кан. „Битката на лианите“ е насрочена за 29 май като следващ основен акцент.</p>

<ul>
<li>Kassia Undead на Лара Барсак, 30 май</li>
<li>„Друга“ на Катерина Радева, 31 май</li>
<li>Irresistible Revolution на Айелен Паролин, 5 юни</li>
<li>It's the End of the Amusement Phase на Хара Коцали, 6 юни</li>
<li>POV на Нурия Гиу Сагара, 7 юни</li>
</ul>

<p><strong>Ранно обявената селекция показва международна програма с политически, исторически и дигитални теми.</strong></p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777875452582_fl1rks.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777875452582_fl1rks.webp" medium="image">
      <media:title type="html">One Dance 2026 започва с политически спектакъл от Камерун</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>ОПЕК+ увеличава добива, но натискът върху цените на горивата остава</title>
    <link>https://direktno.bg/article/opek-uvelichava-dobiva-no-natiskyt-vyrhu-cenite-na-gorivata-ostava?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f81dd7c523f343d4f3e07e</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 04:45:00 GMT</pubDate>
    <description>ОПЕК+ повишава квотите през юни с 188 хил. барела дневно, но рискът по доставките и вече по-скъпите горива задържат цените високи.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>ОПЕК+</strong> реши на 3 май да увеличи производствените квоти с 188 хил. барела дневно от юни. Това не означава бързо поевтиняване на горивата в Европа и България.</p><p>Пазарът не реагира само на обявени обеми. Значение имат реалните доставки, транспортът, застраховките и цената, на която суровината стига до рафинериите.</p><blockquote>Повече квоти не водят автоматично до по-ниски цени на бензина и дизела.</blockquote><h3>Какво реши ОПЕК+</h3><p>Според официалното съобщение на ОПЕК, седем държави са договорили корекция от 188 хил. барела дневно за юни 2026 г. Това са Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман.</p><p>Групата запазва възможност да увеличи, спре или отмени мярката според пазарните условия. Следващата среща е насрочена за 7 юни.</p><ul><li>Решението е взето на 3 май 2026 г.</li><li>Увеличението влиза в сила през юни 2026 г.</li><li>Мярката обхваща седем държави от формата ОПЕК+.</li></ul><h3>Защо пазарът остава под натиск</h3><p>AP съобщи, че решението идва на фона на продължаващо напрежение около Ормузкия проток. Маршрутът е ключов за световната търговия с петрол и газ.</p><p>Reuters съобщи през април, че предишно увеличение на квотите е имало ограничен ефект върху пазара. Причината е, че сътресенията по доставките са били по-големи от добавения обем.</p><p><strong>За търговците рискът по маршрута може да тежи повече от самото увеличение на добива.</strong></p><p>Това означава, че цените се движат не само от предлагането. Влияят и опасенията, че суровината може да не пристигне навреме или да пристигне по-скъпо.</p><h3>Какво показват данните</h3><p>Международната агенция по енергетика публикува на 14 април своя Oil Market Report за април 2026 г. Докладът следи добива, търсенето, запасите, цените и търговията.</p><p>Данните са важни за правителства, компании и домакинства. Те показват колко бързо движението на суровия петрол се пренася към крайните цени на горивата.</p><p>Дори при по-слабо глобално търсене цените могат да останат високи. Това се случва, когато има риск за доставките, по-скъпо застраховане на танкери, по-дълги маршрути и напрежение в преработката.</p><blockquote>Пазарът не изпитва недостиг само на барели. Пазарът изпитва недостиг на сигурност.</blockquote><h3>Какво означава това за България</h3><p>По данни, цитирани от БТА на 30 април, дизелът в България е поскъпнал през април с 0,11 евро на литър, или с 6,55%, до 1,79 евро на литър. Бензин A95 е поскъпнал с 0,03 евро на литър до 1,50 евро.</p><p>Данните на Европейската комисия от Weekly Oil Bulletin, публикувани на 30 април, показват седмично движение на цените на петролните продукти в държавите от ЕС. За България това има пряко значение, защото международният натиск върху суровината и логистиката се пренася към крайните цени.</p><ul><li>натиск върху цените по бензиностанциите</li><li>по-високи разходи за транспорт и логистика</li><li>натиск върху цените на храните и стоките</li><li>по-високи разходи за бизнеса</li></ul><h3>Какво следва</h3><p>Решението на ОПЕК+ увеличава предлагането на хартия. То не премахва основния проблем на пазара, а именно несигурността по ключовите маршрути и около реалните потоци.</p><p><strong>За българските потребители това означава, че по-високите квоти сами по себе си не гарантират бързо поевтиняване на горивата.</strong></p><p>Следващият сигнал за пазара ще бъде дали обещаните обеми действително достигат до търговията и дали рискът по доставките отслабва.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777868246857_1hd9wg.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777868246857_1hd9wg.webp" medium="image">
      <media:title type="html">ОПЕК+ увеличава добива, но натискът върху цените на горивата остава</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Кабинетът закри „Магазин за хората“ след слаби приходи и спор за държавната роля</title>
    <link>https://direktno.bg/article/kabinetyt-zakri-magazin-za-horata-sled-slabi-prihodi-i-spor-za-dyrzhavnata-rolya?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f80549c523f343d4f3cefc</guid>
    <pubDate>Mon, 04 May 2026 03:00:00 GMT</pubDate>
    <description>Държавното дружество влиза в ликвидация след приходи под 420 хил. лв. при заложени 48 млн. лв.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Служебният кабинет прекрати проекта <strong>„Магазин за хората“</strong> на 29 април, след като Министерството на земеделието и храните нареди ликвидация на държавното дружество. Решението слага край на проект, представян като инструмент за по-ниски цени на храните.</p>

<blockquote><p>Кабинетът мотивира решението със слаби приходи, направени разходи и позицията, че държавата не трябва да участва пряко в търговията на дребно.</p></blockquote>

<h3>Какво реши кабинетът</h3>
<p>На 29 април министърът на земеделието Иван Христанов обяви, че дружеството влиза в ликвидация. Премиерът Андрей Гюров подкрепи решението на заседание на Министерския съвет.</p>

<p>Според огласените от Христанов данни, <strong>при заложени 48 млн. лв. приходи постъпленията са под 420 хил. лв.</strong> Той посочи също, че около 170 хил. лв. са изплатени за заплати на ограничен брой служители. От отпуснатите 10 млн. лв. публични средства към края на април са изразходвани приблизително 2 млн. лв.</p>

<ul>
<li>Заложени приходи: 48 млн. лв.</li>
<li>Отчетени постъпления: под 420 хил. лв.</li>
<li>Изплатени за заплати: около 170 хил. лв.</li>
<li>Отпуснати публични средства: 10 млн. лв.</li>
<li>Изразходвани средства към края на април: приблизително 2 млн. лв.</li>
</ul>

<h3>Как започна проектът</h3>
<p>Проектът започна през 2025 г. с идея за по-евтини български стоки. На 13 март 2025 г. бюджетната комисия в парламента одобри предложението за държавна търговска верига. На 21 март 2025 г. парламентът окончателно прие създаването на магазини за български стоки от първа необходимост с надценка до 10%.</p>

<p>На 6 август 2025 г. Министерският съвет учреди „Магазин за хората“ ЕАД. Дружеството беше вписано в Търговския регистър на 29 август 2025 г. Едноличен собственик на капитала е държавата чрез министъра на земеделието и храните.</p>

<ul>
<li>Приоритетно се предвиждаше продажба на стоки от български производители.</li>
<li>Целта беше ниски цени и средна търговска надценка до 10%.</li>
<li>Капиталът на дружеството е 5,1 млн. евро, разпределен в 10 млн. акции.</li>
</ul>

<h3>Къде е спорът</h3>
<p>Кабинетът оспори не само финансовия резултат, но и самия модел. Според Иван Христанов ниските цени се постигат чрез конкуренция и ясни пазарни правила, а не чрез държавни магазини.</p>

<p>Така спорът излезе извън рамките на едно дружество. <strong>Въпросът е дали държавата трябва да регулира пазара или да влиза директно в него с публични средства.</strong></p>

<h3>Ръководството оспорва част от твърденията</h3>
<p>Ръководството на „Магазин за хората“ отхвърли твърденията, че обектите са били с празни рафтове. В позиция до БТА от 29 април то заяви, че доставките са били регулярни, че са доставени над 500 хил. броя стоки през последните месеци и че магазините не са оставали без наличности.</p>

<ul>
<li>По данни на ръководството са доставени над 500 хил. броя стоки.</li>
<li>Според позицията доставките са били регулярни.</li>
<li>Според дружеството магазините не са оставали без наличности.</li>
</ul>

<p>Това оставя открит спор по причините за провала. Те могат да бъдат управленски, политически или свързани със самата конструкция на проекта.</p>

<h3>Защо темата има значение</h3>
<p>Случаят засяга цени, бюджет и пазарна политика. Това са теми с пряк ефект върху домакинствата и бизнеса.</p>

<ul>
<li><strong>Цените на храните</strong> остават чувствителна тема за потребителите.</li>
<li><strong>Ролята на държавата</strong> е в центъра на спора за пазара на дребно.</li>
<li><strong>Публичните средства</strong> поставят въпроса как се оценяват и прекратяват държавни проекти.</li>
</ul>

<p>Закриването на „Магазин за хората“ затваря един от най-обсъжданите проекти в сектора на храните. То оставя и по-широк въпрос: може ли държавата да обещава по-евтини стоки чрез собствена търговска мрежа, без риск разходите да останат за данъкоплатците.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777861961377_3u28k.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777861961377_3u28k.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Кабинетът закри „Магазин за хората“ след слаби приходи и спор за държавната роля</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Вотът за „Средец“ тръгва на 7 май и тества партиите в 13 места</title>
    <link>https://direktno.bg/article/votyt-za-sredec-trygva-na-7-maj-i-testva-partiite-v-13-mesta?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f77c25c523f343d4f38a7c</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 17:15:00 GMT</pubDate>
    <description>ЦИК започва регистрацията за частичните кметски избори на 14 юни. Най-големият политически залог е в столичния район „Средец“.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>ЦИК започва на 7 май регистрацията на партии и коалиции</strong> за частичните избори за кмет на 14 юни 2026 г. Вотът обхваща столичния район „Средец“ и 12 кметства в страната.</p><p>Срокът за подаване на документи е до 9 май. До 15 май комисията трябва да определи с жребий номерата в бюлетината. До 20 май общинските избирателни комисии трябва да обявят кандидатите.</p><blockquote><p>Процедурата започва с регистрацията в ЦИК. Тя ще покаже кои партии влизат реално в надпреварата и къде имат готовност за местен вот.</p></blockquote><h3>Къде ще има избори</h3><p>По данни на ЦИК и БТА, частични избори за кмет на 14 юни са насрочени в следните места:</p><ul><li>район „Средец“, Столична община</li><li>Лиляч, община Невестино</li><li>Чинтулово, община Сливен</li><li>Градище, община Левски</li><li>Долище, община Кърджали</li><li>Дедино, община Ардино</li><li>Бата, община Поморие</li><li>Бъдеще, община Стара Загора</li><li>Орешник, община Тополовград</li><li>Вратца, община Кюстендил</li><li>Долна Диканя, община Радомир</li><li>Гроздьово, община Долни чифлик</li><li>Подайва, община Исперих</li></ul><p><strong>Най-големият политически интерес е насочен към „Средец“</strong>. Районът е сред най-видимите в София и вотът там има по-широк политически ефект от обичайния местен избор.</p><p>Изборите в района бяха насрочени, след като мандатът на Трайчо Трайков беше прекратен заради влизането му в служебното правителство като министър на енергетиката, съобщи БТА.</p><h3>Кои партии влизат в надпреварата</h3><p>Към 3 май ЦИК не е публикувала окончателен списък на регистрираните партии и коалиции, тъй като приемът на документи започва на 7 май. Това означава, че формално няма допуснати участници.</p><p><strong>„Продължаваме промяната - Демократична България“ първа обяви намерение за участие в „Средец“</strong>. Според БТА Трайчо Трайков е заявил, че ще се кандидатира за кмет на района.</p><p>Останалите големи партии все още не са обявили пълните си кандидатури за всички места. Очакванията са ГЕРБ, БСП, ДПС и „Възраждане“ да търсят участие поне в част от населените места, особено там, където имат местни структури.</p><h3>Защо вотът е важен</h3><p>Изборите не променят националната власт. Те обаче са <strong>ранен тест за организационната сила на партиите</strong> след парламентарния вот на 19 април 2026 г.</p><p>Залогът е различен по места. В София той е политически и медиен. В малките кметства вотът засяга пряко местната администрация, услугите, инфраструктурата и влиянието върху общинските решения.</p><h3>Какво следва</h3><ul><li>7 май: начало на регистрацията на партии и коалиции в ЦИК</li><li>9 май: краен срок за подаване на документи</li><li>15 май: жребий за номерата в бюлетината</li><li>20 май: обявяване на кандидатите от общинските избирателни комисии</li><li>14 юни: изборен ден</li></ul><p>Основният въпрос е <strong>кои партии могат да превърнат националния резултат в местно влияние</strong>. Първият ясен отговор ще дойде след публикуването на официалния списък с участниците.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777826853337_0jb71a.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777826853337_0jb71a.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Вотът за „Средец“ тръгва на 7 май и тества партиите в 13 места</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Нов режим за тока на бизнеса: по-бързи компенсации, но без гаранция за по-ниски цени</title>
    <link>https://direktno.bg/article/nov-rezhim-za-toka-na-biznesa-po-byrzi-kompensacii-no-bez-garanciya-za-po-niski-ceni?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f763b2c523f343d4f38112</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 15:25:00 GMT</pubDate>
    <description>Кабинетът върна месечните компенсации за тока на фирмите. Мярката цели по-малък натиск за предварително вдигане на цени.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Правителството промени режима за компенсации на електроенергията за бизнеса на 29 април 2026 г. <strong>Най-съществената промяна е, че помощта вече ще се изчислява всеки месец, а не веднъж на шест месеца.</strong></p>

<p>Новият режим обхваща периода от 1 април 2026 г. до 30 юни 2027 г. Компенсации ще се изплащат за потреблението над базова цена от 240 лв. за мегаватчас, или 122,71 евро. Средствата ще идват от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.</p>

<blockquote><p>Промяната е важна, защото засяга разходите на фирмите и косвено цените на стоки и услуги за домакинствата.</p></blockquote>

<h3>Какво се променя</h3>

<p>Фирмите в България остават на свободния пазар на електроенергия. Това е в сила от 1 юли 2021 г. Комисията за енергийно и водно регулиране не определя цената за стопанските потребители. Тя се формира от пазарни договори и борсови нива.</p>

<p>Промяната е в механизма за компенсации при ценови шокове. Досега за част от периодите подпомагането се изчисляваше на шестмесечна база. Сега кабинетът връща месечното изчисление.</p>

<ul>
<li><strong>Период на програмата:</strong> от 1 април 2026 г. до 30 юни 2027 г.</li>
<li><strong>Базов праг:</strong> 240 лв. за мегаватчас.</li>
<li><strong>Изчисление:</strong> всеки месец вместо на шест месеца.</li>
<li><strong>Източник на средствата:</strong> Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.</li>
<li><strong>Изплащане:</strong> чрез търговци на електроенергия, доставчици от последна инстанция, производители с директни продажби и борсовия оператор.</li>
</ul>

<h3>Ще спре ли поскъпването</h3>

<p><strong>Не напълно.</strong> Новият режим може да намали част от предварителното вдигане на цени, но не може да го изключи.</p>

<p>Когато компенсацията идва по-бързо и по-ясно, фирмите планират по-лесно разходите си за следващия месец. Това намалява нуждата да включват допълнителен буфер в крайните цени заради риск от продължително скъп ток.</p>

<blockquote><p>Основният аргумент на кабинета е по-добра предвидимост за бизнеса.</p></blockquote>

<p>Електроенергията обаче е само част от себестойността. Ако борсовите цени останат високи, ако потреблението расте или ако фирмите имат скъпи дългосрочни договори, натискът върху цените ще се запази.</p>

<p>Това важи особено за енергоемките производства, търговията, хранителния сектор, услугите и малките предприятия с нисък марж.</p>

<h3>Защо темата има значение</h3>

<p>Темата е важна за потребителите, защото бизнесът прехвърля част от енергийните си разходи в крайните цени. Това се вижда най-силно в сектори с постоянна консумация, като производство, магазини, хотели, ресторанти и логистика.</p>

<p>Данни на НСИ, публикувани на 31 март 2026 г., показват, че цените на електроенергията за крайните небитови клиенти през юли-декември 2025 г. варират според потреблението. <strong>За най-малките групи те достигат над 0,30 лв. на киловатчас без данъци и такси.</strong></p>

<p>Това означава, че дори при по-ниски борсови нива много фирми остават чувствителни към ново поскъпване.</p>

<h3>Кой печели и кой остава под натиск</h3>

<ul>
<li><strong>Печелят:</strong> фирмите с голяма и променлива консумация, защото ще виждат по-бързо ефекта от компенсацията.</li>
<li><strong>Печелят:</strong> потребителите, ако част от бизнеса се откаже от предпазно вдигане на цени.</li>
<li><strong>Под натиск остават:</strong> компании с ниски маржове, защото прагът от 240 лв. за мегаватчас е висок.</li>
<li><strong>Под натиск остава:</strong> и самият фонд, ако ценовите шокове се задържат по-дълго.</li>
</ul>

<h3>Повече публичност за получателите</h3>

<p>На 29 април 2026 г. Министерството на енергетиката обяви и предоставяне на достъп до данни за бенефициентите на енергийните компенсации. Това означава, че през сайта на фонда ще има информация кои небитови клиенти са получили средства, при спазване на изискванията за търговска тайна.</p>

<p><strong>Това добавя нов елемент на обществен контрол върху разпределението на помощта.</strong> Мярката може да ограничи съмненията за непрозрачност.</p>

<h3>Какво следва</h3>

<p>Ефектът върху крайните цени няма да се види веднага. Той ще зависи от няколко фактора.</p>

<ul>
<li><strong>Борсовата цена:</strong> как ще се движи през пролетта и лятото на 2026 г.</li>
<li><strong>Ресурсът на фонда:</strong> дали средствата ще бъдат достатъчни без нов натиск върху бюджета.</li>
<li><strong>Пазарното поведение:</strong> дали търговците и производителите ще отразят по-ниския риск в офертите си.</li>
</ul>

<p>Засега изводът е ясен. <strong>Новият режим не гарантира по-евтини стоки, но намалява риска фирмите да вдигат цени предварително заради несигурност около компенсациите.</strong></p>

<p>Информацията е по данни на Министерския съвет, Министерството на енергетиката, НСИ, АТЕБ и БТА.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777820594328_0a1v6h.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777820594328_0a1v6h.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Нов режим за тока на бизнеса: по-бързи компенсации, но без гаранция за по-ниски цени</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Новият портал на НАП променя подаването на данъци за граждани и фирми</title>
    <link>https://direktno.bg/article/noviyat-portal-na-nap-promenya-podavaneto-na-danyci-za-grazhdani-i-firmi?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f74af7c523f343d4f3740f</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 13:40:00 GMT</pubDate>
    <description>НАП насочва потребителите към нов портал, който събира декларации, плащания и справки в един вход.</description>
    <category>Технологии</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>НАП променя достъпа до основните си електронни услуги</strong> чрез обновен портал с нов начин за идентификация и нова навигация. Промяната засяга подаването на декларации, плащанията и справките за граждани и фирми.</p>

<p>Порталът е достъпен на <strong>portal.nra.bg</strong>. По данни на НАП потребителите се пренасочват към него от 18 ноември. Старият портал остава достъпен чрез връзка от началната страница на новата система.</p>

<blockquote>Новият портал се превръща в основен вход към данъчните услуги на НАП. Това засяга милиони граждани, самоосигуряващи се лица и компании.</blockquote>

<h3>Какво се променя</h3>
<p>Новият портал е единна входна точка за електронните услуги на приходната агенция. На едно място са събрани подаването на декларации, справките, плащанията и специализираните услуги за физически лица и фирми.</p>

<ul>
<li>вход чрез <strong>Е-Автентикация</strong> по правилата на Държавна агенция „Електронно управление“</li>
<li>по-ясна навигация по вид услуга</li>
<li>по-лесен достъп до информация за всяка услуга</li>
<li>функции за по-бързо деклариране и плащане на данъци и осигуровки</li>
</ul>

<p>Промяната има пряк ефект за хората, които подават годишни данъчни декларации, проверяват здравноосигурителен статус, ползват предварително попълнени данни или плащат задължения дистанционно. За бизнеса значението е по-голямо, защото през портала минават и услуги с квалифициран електронен подпис.</p>

<h3>Защо темата е важна</h3>
<p>Промяната идва в период на по-бързо прехвърляне на административни услуги към електронни канали. През март 2026 г. НАП обяви, че предварително попълнените декларации за доходите на физическите лица са достъпни в портала за е-услуги, съобщи БТА.</p>

<p><strong>Това прави портала основен път за годишното данъчно обслужване</strong>, а не допълнение към обслужването на място. През него минават проверката на данни, подаването на декларации и плащането.</p>

<h3>Какво означава за гражданите</h3>
<p>За гражданите основната промяна е по-кратък път до услугите. Целта е по-малко търсене в различни менюта и по-бърз достъп до конкретна услуга.</p>

<p>НАП запазва и персоналния идентификационен код като важен инструмент за достъп и възстановяване на профили. Това е съществено за хората, които не използват квалифициран електронен подпис, но искат да подават документи и да проверяват данни онлайн. БТА съобщи и за възможност за възстановяване на достъп чрез временен ПИК.</p>

<h3>Какво означава за бизнеса</h3>
<p>За компаниите новият портал е част от по-широка промяна в данъчното отчитане. От 1 януари 2026 г. за част от данъчно задължените лица е в сила задължение за подаване на <strong>SAF-T</strong>, стандартен одитен файл за данъчни цели, чрез специална електронна услуга в портала на НАП.</p>

<p>По данни на БТА НАП е напомнила с писма на 470 големи данъкоплатци за подаването на SAF-T за първи отчетен период. Това увеличава значението на системата, защото през нея минават както масови услуги, така и нови отчетни задължения с риск от санкции при пропуснати срокове.</p>

<ul>
<li>натиск върху счетоводители и ТРЗ екипи</li>
<li>нови изисквания за фирми със задължения по SAF-T</li>
<li>зависимост на гражданите от предварително попълнените декларации</li>
<li>по-голямо натоварване върху една входна точка за достъп</li>
</ul>

<h3>Къде остава рискът</h3>
<p>Запазването на достъп до стария портал показва, че преходът не е напълно приключил. Това може да намали напрежението за част от потребителите. За други може да създаде неяснота кой вход да използват.</p>

<p><strong>Колкото повече услуги и чувствителни данни се събират в една система, толкова по-важни стават надеждността и ясните указания</strong>. При проблеми ефектът ще се прехвърли директно върху гражданите, счетоводителите и бизнеса.</p>

<blockquote>Промяната не е само техническа. Тя засяга начина, по който се подават декларации, проверяват се задължения и се спазват данъчни срокове в България.</blockquote>

<p>Темата има пряко значение за почти всеки работещ човек, самоосигуряващо се лице и работодател. Ако системата работи без затруднения, администрацията може да ускори обслужването и да намали разходите. Ако има проблеми, натискът ще се усети в периоди с високо данъчно натоварване.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777814263400_6ys8zr.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777814263400_6ys8zr.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Новият портал на НАП променя подаването на данъци за граждани и фирми</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Нов опит да спре охраната на Борисов и Пеевски връща остър спор в парламента</title>
    <link>https://direktno.bg/article/nov-opit-da-spre-ohranata-na-borisov-i-peevski-vryshta-ostyr-spor-v-parlamenta?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f73269c523f343d4f366ae</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 11:55:00 GMT</pubDate>
    <description>Законопроект на „Демократична България“ отново поставя въпроса защо НСО охранява депутати и къде минава границата на държавната защита.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски от НСО отново влиза в парламентарния дневен ред.</strong> На 30 април 2026 г. „Демократична България“ внесе промени в Закона за Националната служба за охрана. Целта е да отпадне възможността двамата да ползват държавна охрана като депутати.</p>

<blockquote><p>Спорът е дали НСО трябва да охранява народни представители, или да се ограничи до изрично посочени висши държавни длъжности.</p></blockquote>

<ul>
<li>На 30 април 2026 г. „Демократична България“ обяви, че внася законопроект за отпадане на охраната на Борисов и Пеевски.</li>
<li>На 14 януари 2026 г. парламентът отхвърли сходен проект след прегласуване.</li>
<li>На 18 декември 2025 г. вътрешната комисия подкрепи промените на първо четене.</li>
<li><strong>Спорът засяга не само двама политици, а правилата за държавна защита и контрола върху НСО.</strong></li>
</ul>

<h3>Какво се предлага</h3>
<p>Проектът предвижда НСО да не охранява депутати заради самия им статут. Идеята е службата да се съсредоточи върху лица, които заемат висши държавни длъжности по закон.</p>

<p>Това засяга пряко Борисов и Пеевски. Техните имена бяха посочени публично от вносителите като пример за спорната практика. Според „Демократична България“, ако има конкретна заплаха срещу лице извън тесния кръг на тези длъжности, защитата трябва да се осигурява по друг ред, основно от МВР.</p>

<h3>Защо темата се връща</h3>
<p><strong>Темата се връща, защото предишният опит не доведе до промяна в закона.</strong> На 14 януари 2026 г. парламентът първо подкрепи идеята, но след прегласуване я отхвърли.</p>

<p>Вотът показа колко разделено е мнозинството по въпроса.</p>

<ul>
<li>„За“ гласуваха 99 депутати.</li>
<li>„Против“ бяха 95.</li>
<li>28 се въздържаха.</li>
</ul>

<p>След този резултат охраната на Борисов и Пеевски остана.</p>

<h3>Какви са действащите правила</h3>
<p>По действащия режим НСО може да осигурява охрана при повишена степен на застрашеност. Това става след решение на специална комисия. Механизмът позволява да бъдат охранявани и народни представители.</p>

<p><strong>Именно този текст е в центъра на спора.</strong> Критиците му твърдят, че така се разширява кръгът на охраняваните лица извън най-високите държавни постове.</p>

<p>Публикуваният в парламента законопроект показва и по-широкия спор. Той е за условията, при които комисията взема мотивирани решения, и за това кой контролира този процес.</p>

<h3>Позициите</h3>
<p>Вносителите от ПП-ДБ и „Демократична България“ заявяват, че депутатите не трябва да имат разширен достъп до НСО. Божидар Божанов каза през януари, че народните представители не са „специални“ и службата трябва да охранява само лицата, описани в закона.</p>

<p>Подобна позиция беше изразена и извън ПП-ДБ. На 29 април 2026 г. Антон Кутев заяви, че охраната на Делян Пеевски трябва да бъде свалена по законовия ред. Той подчерта, че решението е въпрос на процедура и оценка, а не на политическо желание.</p>

<p>Защитниците на сегашния модел изтъкват риска. Според тях, ако има конкретна заплаха, държавата трябва да осигури защита независимо от политическия профил на охраняваното лице.</p>

<blockquote><p><strong>Основният въпрос е кой преценява заплахата и къде свършва необходимата защита и започва привилегията.</strong></p></blockquote>

<h3>Защо въпросът е важен</h3>
<p>Темата има пряко значение за начина, по който се използва държавен ресурс. Тя засяга ролята на НСО, отговорностите на МВР и критериите, по които се предоставя охрана.</p>

<p><strong>Политическият залог също е ясен.</strong> Казусът показва дали парламентът е готов да ограничи режим, от който могат да се ползват влиятелни партийни фигури.</p>

<p>Затова спорът около Борисов и Пеевски надхвърля личната им охрана. Той поставя въпрос за правилата, контрола и публичната цена на държавната защита.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Законопроектът предстои да мине през комисии и пленарна зала. Ако се повтори сценарият от януари, решението отново може да зависи от малка разлика в гласовете.</p>

<p><strong>Засега е ясно едно: парламентът отново ще трябва да реши дали НСО охранява длъжности, или и политическо влияние.</strong></p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777807977176_en30rf.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777807977176_en30rf.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Нов опит да спре охраната на Борисов и Пеевски връща остър спор в парламента</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Антонели взе пол в Маями и засили натиска на Мерцедес в битката за титлата</title>
    <link>https://direktno.bg/article/antoneli-vze-pol-v-mayami-i-zasili-natiska-na-mercedes-v-bitkata-za-titlata?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f719e5c523f343d4f35a14</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 10:05:00 GMT</pubDate>
    <description>Кими Антонели тръгва първи в Маями с време 1:27.798, а Мерцедес увеличава напрежението върху преките си съперници.</description>
    <category>Спорт</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Кими Антонели спечели полпозишъна за Гран при на Маями на 3 май</strong> с време 1:27.798. Пилотът на Мерцедес изпревари Макс Верстапен и Шарл Льоклер, според Formula1.com.</p>

<blockquote>Антонели влиза в състезанието като лидер в шампионата при пилотите и дава на Мерцедес силна стартова позиция в ранен етап от сезона.</blockquote>

<ul>
<li>Полпозишън: Кими Антонели, Мерцедес, 1:27.798</li>
<li>Първа редица: Кими Антонели и Макс Верстапен</li>
<li>Втора редица: Шарл Льоклер и Ландо Норис</li>
<li>Пети на грида: Джордж Ръсел</li>
<li>Състезание: Гран при на Маями, 3 май</li>
</ul>

<h3>Какво означава резултатът</h3>
<p><strong>Полпозишънът увеличава натиска върху Макларън, Ферари и Ред Бул</strong>. Преди старта в Маями Антонели води в класирането при пилотите със 75 точки. Джордж Ръсел е втори с 68. Шарл Льоклер е трети с 55. Ландо Норис е пети с 33.</p>

<p>При конструкторите Мерцедес има 143 точки. Ферари е втори с 98. Макларън е трети с 61, според официалните класирания на Formula1.com.</p>

<h3>Контекстът от Sprint-а</h3>
<p>Няколко часа по-рано Ландо Норис спечели Sprint-а в Маями пред Оскар Пиастри и Шарл Льоклер, съобщи Formula1.com. Антонели загуби позиции на старта. След това получи наказание от пет секунди и завърши шести.</p>

<p><strong>Квалификацията промени тона преди основното състезание</strong>. Антонели се върна на първо място на грида. Верстапен остана втори, а Норис четвърти.</p>

<h3>Подредбата на върха</h3>
<ul>
<li>1. Кими Антонели, Мерцедес, 1:27.798</li>
<li>2. Макс Верстапен, Ред Бул, 1:27.964</li>
<li>3. Шарл Льоклер, Ферари, 1:28.143</li>
<li>4. Ландо Норис, Макларън, 1:28.183</li>
<li>5. Джордж Ръсел, Мерцедес, 1:28.197</li>
</ul>

<h3>Защо това има значение</h3>
<p><strong>Резултатът в Маями може да оформи ранния баланс в сезона</strong>. Победа на Антонели би затвърдила преднината на Мерцедес. Силен резултат за Верстапен, Норис или Льоклер би ограничил щетите и би запазил по-плътна битката в челото.</p>

<p>Гран при на Маями е насрочено за 3 май.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777801700860_dsbe4g.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777801700860_dsbe4g.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Антонели взе пол в Маями и засили натиска на Мерцедес в битката за титлата</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Без пенсии и помощи бедността в България би скочила до 45,4%</title>
    <link>https://direktno.bg/article/bez-pensii-i-pomoshti-bednostta-v-bylgariya-bi-skochila-do-454?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f7010fc523f343d4f35274</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>Данни на НСИ за 2025 г. показват, че без социални трансфери и пенсии делът на бедните в България би се удвоил.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Бедността в България би достигнала 45,4%</strong>, ако от доходите на домакинствата се извадят пенсиите и останалите социални трансфери. Това показват данни на Националния статистически институт за 2025 г., публикувани на 24 април 2026 г.</p>

<p>С включени социални плащания делът на хората под линията на бедност е 21,2%. Данните показват, че пенсиите и помощите имат съществен ефект върху доходите на домакинствата.</p>

<blockquote>Според НСИ социалните трансфери ограничават значително риска от бедност, но не премахват проблема.</blockquote>

<h3>Какво показват данните</h3>
<p>Линията на бедност за 2025 г. е 866,67 лв. средно на човек от домакинство на месец. Под този праг живеят 1,3687 млн. души, или 21,2% от населението.</p>

<ul>
<li>Без социални трансфери, но с включени пенсии, бедността нараства до <strong>29,0%</strong>.</li>
<li>Без пенсии и без останалите помощи тя достига <strong>45,4%</strong>.</li>
<li>Това е увеличение с 24,2 процентни пункта спрямо отчетеното ниво.</li>
</ul>

<p>Спрямо 2024 г. линията на бедност нараства с 13,5%. Делът на бедните намалява с 0,5 процентни пункта, от 21,7% на 21,2%.</p>

<h3>Кои групи са най-засегнати</h3>
<p>НСИ посочва пазара на труда като ключов фактор за риска от бедност. <strong>Най-висок е делът при безработните</strong>.</p>

<ul>
<li>55,1% от безработните на 18 и повече години са в риск от бедност.</li>
<li>11,8% от заетите на възраст 18-64 години са сред работещите бедни.</li>
<li>При работещите на непълно време рискът е около три пъти по-висок спрямо работещите на пълно време.</li>
<li>47,2% от работещите с начално или без образование живеят в бедност.</li>
</ul>

<p>Данните показват, че рискът не е ограничен до хората извън пазара на труда. Той остава висок и при част от работещите, особено при ниско образование и нестабилна заетост.</p>

<h3>Рискът при децата</h3>
<p>През 2025 г. <strong>27,0% от децата на възраст 0-17 години</strong> са изложени на риск от бедност. Социалните трансфери намаляват този риск с 13,4 процентни пункта.</p>

<p>Разликите са значителни според образованието на родителите.</p>

<ul>
<li>73,3% от децата, чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.</li>
<li>При децата на родители с висше образование делът е 6,7%.</li>
</ul>

<h3>По-широкият натиск</h3>
<p>През 2025 г. 29,0% от населението, или 1,8689 млн. души, са били в риск от бедност и социално изключване. Показателят намалява спрямо 2024 г., но остава висок.</p>

<p><strong>Тези данни имат пряко значение за публичните разходи</strong>, пазара на труда, образованието и здравната система. Те очертават и мащаба на зависимостта на много домакинства от пенсии, обезщетения и семейна подкрепа.</p>

<p>По темата съобщиха и БТА, като се позоваха на данните на НСИ.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777795342851_p1yrqb.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777795342851_p1yrqb.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Без пенсии и помощи бедността в България би скочила до 45,4%</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Пловдив събира над 100 художници в „Цветове“ преди 6 май</title>
    <link>https://direktno.bg/article/plovdiv-sybira-nad-100-hudozhnici-v-cvetove-predi-6-maj?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f6e877c523f343d4f345f9</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 06:35:00 GMT</pubDate>
    <description>Пролетната изложба „Цветове“ се открива на 5 май в Пловдив и събира над 100 местни автори до 3 юни.</description>
    <category>Култура</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Пролетната изложба „Цветове“ се открива на 5 май 2026 г. в Зала „2019“ на Градската художествена галерия в Пловдив.</strong> Експозицията ще продължи до 3 юни. Организатор е Дружеството на пловдивските художници.</p>

<p>По данни на Община Пловдив откриването е насрочено за 18:00 ч. Изложбата е сред редовните прояви в културния календар на града. Обичайно в нея участват над 100 автори.</p>

<blockquote>„Цветове“ събира на едно място голям брой местни художници в период с повишено обществено внимание около празничната програма на града.</blockquote>

<h3>Какво включва изложбата</h3>

<p>Публиката ще види произведения в няколко жанра. Форматът обединява различни поколения и техники в една обща експозиция.</p>

<ul>
<li>живопис</li>
<li>графика</li>
<li>скулптура</li>
<li>рисунка</li>
<li>N форми</li>
<li>приложни изкуства</li>
</ul>

<p><strong>Откриването ще бъде направено от председателя на Дружеството на пловдивските художници Панайот Панайотов.</strong> Събитието е с финансова подкрепа от Община Пловдив по програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“.</p>

<h3>Защо събитието има значение</h3>

<p>Изложбата не е еднократна инициатива. Тя е утвърден формат за представяне на местната художествена сцена. Това я прави важна както за авторите, така и за институциите, които поддържат публичния културен календар.</p>

<p><strong>Периодът на провеждане поставя местното изкуство във фокуса на една от най-активните празнични седмици в Пловдив.</strong> Така културната програма получава събитие с дълъг период на посещение и широк набор от участници.</p>

<h3>По-широк контекст</h3>

<p>През 2026 г. Дружеството на пловдивските художници вече присъства в културния живот на града и с други свои формати. Сред тях е изложбата „Дами канят“, открита на 6 март в Галерия „ДПХ“, съобщи Радио Пловдив.</p>

<p>Според информация на Община Пловдив, „Цветове“ е сред разпознаваемите пролетни издания на дружеството. Това поддържа постоянна видимост на местните автори в публичното пространство.</p>

<h3>Какво е потвърдено</h3>

<ul>
<li>Период: от 5 май до 3 юни 2026 г.</li>
<li>Място: Зала „2019“ на Градската художествена галерия, Пловдив</li>
<li>Откриване: 5 май, 18:00 ч.</li>
<li>Организатор: Дружеството на пловдивските художници</li>
<li>Мащаб: обичайно над 100 участници</li>
</ul>

<p>За публиката в Пловдив това означава още едно дългосрочно събитие в градската програма. За местните художници изложбата е възможност за видимост пред широка публика в силен период за културния календар на града.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777789047280_jqbky.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777789047280_jqbky.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Пловдив събира над 100 художници в „Цветове“ преди 6 май</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Инфлацията скочи през април, транспортът и храните натиснаха бюджетите</title>
    <link>https://direktno.bg/article/inflaciyata-skochi-prez-april-transportyt-i-hranite-natisnaha-byudzhetite?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f6cc54c523f343d4f33887</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 04:45:00 GMT</pubDate>
    <description>НСИ отчете 2,0% месечна и 7,1% годишна инфлация през април 2026 г., с най-силен ръст при транспорта, храните и облеклото.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Инфлацията в България се ускори през април 2026 г.</strong> Експресната оценка на НСИ показва 2,0% месечен ръст на потребителските цени и 7,1% годишна инфлация. Най-голям натиск идва от транспорта, храните и облеклото.</p>

<blockquote>Поскъпването засяга разходи, които домакинствата трудно могат да отложат, транспорт, храна и сезонни покупки.</blockquote>

<h3>Къде е най-силният ръст</h3>

<p>Най-голямо увеличение на месечна база има при транспортните разходи. Това повишава цената на пътуването и на доставките. Ефектът се пренася и към други стоки от всекидневието.</p>

<ul>
<li><strong>„Транспорт“: +10,6%</strong> спрямо март</li>
<li><strong>„Облекло и обувки“: +7,9%</strong> спрямо март</li>
<li><strong>„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“: +2,1%</strong> спрямо март</li>
<li><strong>„Алкохолни напитки и тютюневи изделия“: +0,8%</strong> спрямо март</li>
</ul>

<p>По хармонизирания индекс, използван за сравнение в EU, месечната инфлация през април също е 2,0%, а годишната е 6,2%. Според публикуваните експресни данни България е сред страните с най-висок ценови ръст.</p>

<h3>Какво показват данните на НСИ</h3>

<p>Априлският ръст е концентриран в групи, които се усещат веднага от потребителите. Това са горивата, храните и сезонното облекло. <strong>Именно тези разходи движат общия индекс нагоре.</strong></p>

<p>НСИ посочва, че данните са експресна предварителна оценка. Пълната статистика за април 2026 г. трябва да бъде публикувана на 18 май 2026 г.</p>

<h3>Ефектът върху домакинствата</h3>

<p>Натискът не е само статистически. Когато транспортът поскъпва с двуцифрен темп за месец, това засяга цялата верига, от логистиката до крайната цена в магазина. Най-силно са засегнати домакинствата с по-ниски доходи.</p>

<p>Индексът на малката кошница, който следи разходите на 20% от домакинствата с най-ниски доходи, също се повишава.</p>

<ul>
<li><strong>Малка кошница: +1,7%</strong> месечно</li>
<li><strong>Малка кошница: +4,7%</strong> годишно</li>
<li><strong>Хранителни продукти в малката кошница: +2,4%</strong> за месец</li>
</ul>

<h3>Сравнение с март</h3>

<p>През март 2026 г. НСИ отчете 0,9% месечна и 3,3% годишна инфлация по индекса на потребителските цени. Това означава рязко ускорение само за един месец.</p>

<p>Има промяна и в структурата на поскъпването. През март при облеклото и обувките беше отчетен спад. През април тази група е сред водещите по ръст. Това сочи силен сезонен ефект, но и по-широк натиск върху потреблението.</p>

<h3>Европейският контекст</h3>

<p>Eurostat изчисли, че годишната инфлация в еврозоната през април 2026 г. е 3,0%, след 2,6% през март. Най-силен принос има енергията. За България това е важен ориентир, защото поскъпването в страната изпреварва средното за валутния съюз.</p>

<p><strong>Разликата спрямо еврозоната показва по-силен натиск върху покупателната способност в България.</strong> Това създава по-трудна среда за домакинствата, търговците и работодателите.</p>

<p>Според БТА България е с най-високата годишна инфлация в еврозоната по хармонизирания индекс за април. Данните се базират на експресната оценка.</p>

<h3>Какво предстои</h3>

<p>Следващият ключов етап е публикуването на пълните данни на НСИ на 18 май 2026 г. Тогава ще се види кои подгрупи при горивата, храните и облеклото имат най-голям принос за ръста.</p>

<p>Сегашните данни показват ясно едно. <strong>Ценовият натиск се засилва при разходите, които най-бързо се отразяват на семейния бюджет.</strong></p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777781843700_2ke708.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777781843700_2ke708.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Инфлацията скочи през април, транспортът и храните натиснаха бюджетите</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>На 5 май започват консултациите за кабинет. Натискът върху победителя расте</title>
    <link>https://direktno.bg/article/na-5-maj-zapochvat-konsultaciite-za-kabinet-natiskyt-vyrhu-pobeditelya-raste?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f6b3b9c523f343d4f32c04</guid>
    <pubDate>Sun, 03 May 2026 03:00:00 GMT</pubDate>
    <description>Президентът Илияна Йотова започва консултации с партиите на 5 май. Процедурата показва има ли мнозинство за редовно правителство.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Президентът Илияна Йотова започва на 5 май консултации с парламентарните групи за съставяне на редовно правителство.</strong> След тях трябва да бъде връчен първият проучвателен мандат. Това е първата формална стъпка след предсрочните избори на 19 април.</p>

<p>По конституционната процедура държавният глава първо кани най-голямата парламентарна сила. Според БТА и български медии това е „Прогресивна България“. Формацията е първа в реда за мандат.</p>

<h3>Какво започва на 5 май</h3>
<p>Консултациите са политически разговори преди връчването на мандата. Те не излъчват кабинет. <strong>Те показват дали има мнозинство, какви са условията на партиите и колко бързо може да се стигне до гласуване в парламента.</strong></p>

<p>Йотова заяви, че ще разговаря с всяка парламентарна сила поотделно. По думите ѝ темите включват работата на Народното събрание, бюджета, законодателната програма и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.</p>

<h3>Защо залогът е висок</h3>
<p>Залогът е политически и финансов. Ако първият мандат не доведе до кабинет, страната може да влезе в нов период на несигурност. Това идва в момент, когато парламентът трябва да подреди бюджетни и законодателни приоритети.</p>

<p><strong>За гражданите въпросът е пряк.</strong> Редовно правителство означава по-ясна отговорност за разходите, законите и сроковете по европейското финансиране. Неуспехът би върнал сценария на служебно управление и нов политически сблъсък.</p>

<h3>Кой е под най-силен натиск</h3>
<p><strong>Най-големият натиск е върху „Прогресивна България“.</strong> Според БНТ председателят на парламентарната група Петър Витанов е заявил, че формацията няма да бави мандата и че кабинет трябва да бъде излъчен възможно най-скоро.</p>

<p>Това повишава очакванията към победителя на изборите. Консултациите и следващите дни трябва да покажат дали партията може да осигури подкрепа, управленска програма и срокове.</p>

<p>Останалите парламентарни сили също ще трябва да изяснят позициите си. Срещите при президента ще покажат кой е готов на подкрепа, кой поставя условия и кой очаква провал на първия мандат.</p>

<ul>
<li>Има ли мнозинство за редовен кабинет.</li>
<li>Подкрепата ще бъде ли официална или плаваща.</li>
<li>Колко бързо може да се стигне до състав и програма на правителство.</li>
</ul>

<h3>Какво следва след консултациите</h3>
<p>След срещите президентът трябва да връчи първия проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група. По информация, цитирана от Focus, това може да стане на 7 май. Към 3 май официално потвърдена е датата за началото на консултациите на 5 май.</p>

<p>Ако първият мандат успее, парламентът ще гласува предложения кабинет. Ако се провали, процедурата преминава към втората по численост сила. При нов неуспех следва трети мандат по избор на президента.</p>

<blockquote><strong>Консултациите на 5 май няма да решат сами политическата криза, но ще покажат има ли реален път към кабинет или страната остава в блокаж.</strong></blockquote>

<h3>Какво означава това за България</h3>
<p>След 5 май политическият спор влиза в етап, в който партиите трябва да покажат мнозинство, а не само позиции. Въпросът е кой може да управлява, с каква подкрепа и за какъв период.</p>

<p><strong>Основният тест е дали победителят в изборите може да превърне резултата в работещ кабинет.</strong> Ако това не стане, политическата криза няма да приключи. Тя ще премине в следващ етап на институционална несигурност.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777775544772_zbnjz4.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777775544772_zbnjz4.webp" medium="image">
      <media:title type="html">На 5 май започват консултациите за кабинет. Натискът върху победителя расте</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>ПП и ДБ влизат разделени в парламента, натискът върху опозицията расте</title>
    <link>https://direktno.bg/article/pp-i-db-vlizat-razdeleni-v-parlamenta-natiskyt-vyrhu-opoziciyata-raste?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f62abbc523f343d4f2edd9</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 17:15:00 GMT</pubDate>
    <description>ПП и ДБ ще имат две парламентарни групи в 52-рото Народно събрание, въпреки общата коалиция на изборите.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>ПП и ДБ ще влязат в 52-рото Народно събрание с две отделни парламентарни групи</strong> десет дни след изборите на 19 април 2026 г. Решението беше обявено на 29 април след среща между ръководствата на „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ. Така проевропейската опозиция ще работи в по-фрагментиран формат срещу новото мнозинство.</p>

<blockquote><p>Коалицията запазва обща политическа рамка по част от ключовите теми, но се отказва от единен парламентарен формат.</p></blockquote>

<h3>Какво се променя</h3>
<p>По данни на БНТ и Mediapool, „Демократична България“ и ДСБ ще формират група с <strong>21 депутати</strong>. „Продължаваме промяната“ ще има <strong>16 депутати</strong>. Асен Василев заяви, че ПП е предложила общ парламентарен съюз под надслов „Силна България в силна Европа“, но с две отделни групи.</p>

<ul>
<li>една обща коалиция на изборите</li>
<li>две отделни парламентарни групи след вота</li>
<li>заявка за съвместни действия по част от законодателните теми</li>
<li>запазена обща линия за президентските избори през 2026 г.</li>
</ul>

<h3>Кой предложи разделянето</h3>
<p>Според БТА предложението е дошло от ПП. Асен Василев заяви, че формациите трябва да продължат заедно по общи теми, но в отделни групи. От ДБ реакцията беше по-резервирана.</p>

<blockquote><p>Атанас Атанасов определи разделянето като „сериозна политическа грешка“. Божидар Божанов заяви, че от ДБ са положили усилия да запазят единството.</p></blockquote>

<p><strong>Публичните позиции показват разминаване</strong> не само по организацията в парламента, но и по оценката за бъдещето на коалицията.</p>

<h3>Как се стигна дотук</h3>
<p>Публично ПП отрича причината да е в подреждането на листите. В дните преди решението обаче се засилиха споровете за представителство, вътрешно влияние и модела на коалицията. Mediapool съобщи и за спор около идеята на „Да, България“ за пътна карта към по-дълбоко обединение в един политически субект.</p>

<p>На 25 април Божидар Божанов говори за нужда от коалиционно споразумение и по-ефективна обща структура. На 29 април беше обявен обратният ход, две групи и отделно парламентарно позициониране.</p>

<h3>Какъв е политическият залог</h3>
<p><strong>Разделянето засяга пряко силата на опозицията</strong> по теми като съдебната власт, регулаторите и баланса между властите. ПП-ДБ беше основен носител на проевропейския, антикорупционния и съдебнореформаторския дневен ред. При отделни групи координацията става по-трудна, а конкуренцията за един и същ избирател се засилва.</p>

<ul>
<li>по-трудна координация в пленарната зала</li>
<li>риск от различни тактики при ключови гласувания</li>
<li>по-силен спор за лидерство в проевропейското пространство</li>
<li>несигурност около общата президентска стратегия</li>
</ul>

<h3>Какво остава общо</h3>
<p>Въпреки разделянето, ПП и ДБ заявяват, че ще действат заедно по част от основните си цели. БТА съобщи, че страните потвърждават общо явяване на президентските избори с „Форум за демократично действие“, както и съвместно участие в частичните местни избори в столичния район „Средец“.</p>

<blockquote><p>Общата коалиционна рамка остава, но парламентът ще покаже дали тя може да работи на практика.</p></blockquote>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Първите заседания на 52-рото Народно събрание ще бъдат тест за работата между двете групи. Тогава ще стане ясно дали те могат да действат като реален съюз по ключови теми, или ще се конкурират за влияние и лидерство в едно и също политическо пространство.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777740475395_s26vt.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777740475395_s26vt.webp" medium="image">
      <media:title type="html">ПП и ДБ влизат разделени в парламента, натискът върху опозицията расте</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>След 30 април идва истинският тест за AI акциите и петролните гиганти</title>
    <link>https://direktno.bg/article/sled-30-april-idva-istinskiyat-test-za-ai-akciite-i-petrolnite-giganti?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f6122bc523f343d4f2e52e</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 15:25:00 GMT</pubDate>
    <description>След силните отчети на Microsoft и Amazon пазарът иска доказателство, че скъпите AI и енергийни разходи ще носят печалба.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Сезонът на отчетите на Уолстрийт навлезе в нов етап след <strong>30 април 2026 г.</strong> Пазарът вече не търси само ръст на приходите. Инвеститорите искат доказателство, че разходите за AI, cloud и енергия ще се превърнат в печалба.</p>

<blockquote>Ключовият въпрос вече не е дали компаниите растат, а дали могат да защитят цената на този растеж.</blockquote>

<p>Най-голямо внимание привличат дружествата, при които има разминаване между високите очаквания и реалния ефект върху приходи, маржове и прогнози.</p>

<ul>
<li><strong>Microsoft</strong> отчете силен ръст на приходите и печалбата на 29 април.</li>
<li><strong>Amazon</strong> отчете по-силен cloud бизнес на 29 април.</li>
<li><strong>ExxonMobil</strong> и <strong>Chevron</strong> показаха на 1 май колко силно геополитиката и цените на петрола влияят на резултатите.</li>
<li>Следващите изненади може да дойдат от компании с високи оценки, големи инвестиции или натиск върху маржовете.</li>
</ul>

<h3>Какво вече показа пазарът</h3>

<p>Microsoft отчете на 29 април приходи от 82,9 млрд. долара. Това е ръст от 18%. Нетната печалба достигна 31,8 млрд. долара. Компанията постави AI и cloud в центъра на резултатите си. <strong>Това зададе тон за целия технологичен сектор.</strong></p>

<p>Amazon публикува резултатите си на 29 април. Според Reuters компанията е надминала очакванията за cloud бизнеса си, подкрепена от силно търсене на AI услуги. Рекламният бизнес също е останал важен двигател на растежа.</p>

<p>Реакцията на пазара беше по-предпазлива. Инвеститорите следят не само ръста, а и цената му. Фокусът е върху това колко бързо ще се изплатят инвестициите и дали прогнозите за разходите не стават прекалено агресивни.</p>

<h3>Кои компании остават под най-силен натиск</h3>

<p><strong>Най-голямата зона на риск остава Big Tech.</strong> Причината е ръстът на капиталовите разходи. Той се ускорява, а търпението на пазара намалява.</p>

<p>Reuters съобщи на 30 април, че силният ръст на Google Cloud е повишил очакванията към останалите технологични гиганти. Това означава, че всяка компания, която не покаже ясен ефект от AI върху продажби, cloud приходи или реклама, може да разочарова инвеститорите.</p>

<blockquote>Пазарът вече не пита дали AI е бъдещето. Пазарът пита кога AI ще се превърне в печалба.</blockquote>

<p>Това има значение и за България. Много местни портфейли, пенсионни фондове и взаимни фондове имат пряка или косвена експозиция към американски технологични акции чрез глобални ETF-и.</p>

<h3>Енергетиката остава вторият голям риск</h3>

<p>ExxonMobil отчете на 1 май печалба от 4,2 млрд. долара. Компанията посочи и силен ефект от неблагоприятни timing effects и прекъсвания на доставки, свързани с Близкия изток. Chevron отчете спад на печалбата до 2,2 млрд. долара за първото тримесечие. <strong>Това поставя енергийния сектор в центъра на пазарния риск.</strong></p>

<p>При енергийните компании натискът идва от няколко посоки.</p>

<ul>
<li>По-високите цени на петрола могат да повишат приходите.</li>
<li>Волатилността може да натисне маржовете.</li>
<li>Правните резерви и валутните ефекти могат да намалят чистата печалба.</li>
</ul>

<p>Ефектът е пряк и за Европа. По-скъпият петрол се пренася към транспортните разходи, инфлацията и разходите на бизнеса. Ако големите енергийни компании започнат да предупреждават за по-дълъг ценови натиск, отражението няма да остане само на Уолстрийт.</p>

<h3>Платежните компании дават сигнал за реалната икономика</h3>

<p>Вниманието се насочва и към компании като Fiserv, която обяви, че ще публикува резултатите си на 5 май. При този тип дружества изненадата често не идва от основните числа, а от темпа на потреблението, обема на плащанията и прогнозите за корпоративните клиенти.</p>

<p><strong>Това е важен тест за реалната икономика.</strong> Ако платежните компании отчетат забавяне, пазарът може да го приеме като сигнал за охлаждане на потреблението и бизнес активността.</p>

<h3>Какво следят инвеститорите</h3>

<p>След 30 април фокусът е върху три въпроса.</p>

<ul>
<li>Растат ли приходите достатъчно бързо, за да оправдаят високите оценки.</li>
<li>Колко тежки стават капиталовите разходи, особено за AI и data centers.</li>
<li>Какво казват компаниите за второто полугодие на 2026 г.</li>
</ul>

<p>Третият въпрос може да се окаже решаващ. Пазарът често приема слаб отчет. По-трудно приема слаба прогноза.</p>

<h3>Защо това има значение за България</h3>

<p>Дори когато темата е Уолстрийт, ефектът не остава в САЩ. Българските инвеститори следят американските индекси чрез борсово търгувани фондове, пенсионни спестявания и международни посредници. Европейските пазари също реагират бързо на сигналите от Big Tech и енергетиката.</p>

<p>Има и втори канал на влияние. Ако отчетите покажат по-силен натиск от енергийни цени и по-високи разходи за финансиране, това ще увеличи напрежението върху европейските компании, включително върху износители, индустрия и транспорт в региона.</p>

<h3>Къде е най-големият шанс за изненада</h3>

<p>Най-силна пазарна реакция може да има при компаниите, които трябва да защитят скъпи обещания.</p>

<ul>
<li>Технологични групи с големи AI разходи.</li>
<li>Енергийни компании, зависими от геополитически шокове.</li>
<li>Финансови и платежни фирми, които дават бърз сигнал за състоянието на потреблението.</li>
</ul>

<p><strong>След 30 април сезонът на отчетите вече е тест за оценките на най-скъпите акции на пазара.</strong> За инвеститорите това означава по-висок риск от резки движения, ако прогнозите не подкрепят високите очаквания.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777734187379_0k5nqh.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777734187379_0k5nqh.webp" medium="image">
      <media:title type="html">След 30 април идва истинският тест за AI акциите и петролните гиганти</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Новият закон за киберсигурност разширява контрола. Кои организации са най-уязвими</title>
    <link>https://direktno.bg/article/noviyat-zakon-za-kibersigurnost-razshiryava-kontrola-koi-organizacii-sa-naj-uyazvimi?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f5f996c523f343d4f2d81e</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 13:40:00 GMT</pubDate>
    <description>България въведе правилата на NIS2. Повече организации влизат под надзор, а сроковете за докладване на инциденти стават по-кратки.</description>
    <category>Технологии</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>България въведе по-строг режим за киберсигурност</strong> с промените в Закона за киберсигурност, обнародвани в брой 17 на Държавен вестник на 13 февруари 2026 г. Законът беше приет от Народното събрание на 5 февруари 2026 г. Така страната транспонира европейската директива NIS2.</p><blockquote><p>Промяната засяга повече организации, налага по-кратки срокове за докладване и дава по-широки правомощия за надзор.</p></blockquote><h3>Какво се променя</h3><p>Законът разширява обхвата. Вместо по-тесния досегашен модел, той въвежда две категории субекти: <strong>съществени</strong> и <strong>важни</strong>.</p><p>Това включва повече организации в критични и чувствителни сектори. Сред тях са цифрова инфраструктура, електронни съобщения, енергетика, транспорт, здравеопазване и публична администрация. ENISA определя NIS2 като разширяване на обхвата и засилване на задълженията за защита на ключови услуги в ЕС.</p><ul><li>Ранно предупреждение при значителен инцидент до 24 часа след установяването му.</li><li>Пълно уведомление до 72 часа.</li><li>Окончателен доклад не по-късно от един месец след уведомлението.</li><li>По-широки правомощия за надзор и задължителни предписания.</li></ul><p><strong>Най-голямата промяна е в темпото</strong>. Законът ограничава забавянето при вътрешна ескалация и отлагането на уведомяването.</p><h3>Кой е по-подготвен</h3><p>По-близо до готовност изглеждат големите оператори в телекомуникациите, част от енергетиката, големите доставчици на цифрова инфраструктура и държавни структури с изградени центрове за наблюдение.</p><p>Тези организации вече работят с процедури за инциденти, резервираност, логове, външни одити и дежурни екипи. Кибератаката срещу „Мейнстрийм България“, доставчик на облачни услуги на „Виваком“, обявена на 25 септември 2025 г. за инцидент от 22 септември 2025 г., показа, че <strong>големите оператори имат по-голям капацитет да ограничават щетите</strong> и да поддържат възстановяването под натиск, според БТА.</p><p>Има сигнал и за по-сериозна подготовка в централната власт. На 10 март 2026 г. БТА съобщи, че центърът за мониторинг на киберсигурността на „Информационно обслужване“, който покрива критичната инфраструктура на избрани министерства, се надгражда до Национален център за кибероперации.</p><p>Ако проектът бъде реализиран по план, това може да подобри координацията при превенция, реакция и управление на атаки в публичната администрация.</p><h3>Кой изостава</h3><p><strong>Най-голям риск има за организации с критична функция, но слаб вътрешен капацитет</strong>. Това важи за част от общинските администрации, публични организации с ограничени бюджети, болници извън големите мрежи и дружества в чувствителни сектори, които досега са работили с минимален IT ресурс.</p><p>Проблемът не е само технически. Законът изисква доказуемо управление на риска, ясни отговорности и бързо докладване. Това е трудно без денонощно наблюдение, инвентар на активите, план за реакция и ръководство, което познава собствения риск.</p><p>Риск има и за организации, които още не са проверили дали попадат в обхвата. Законът дава срокове на Министерския съвет и на националните компетентни органи да определят отговорните институции и да идентифицират засегнатите субекти. Това не отменя подготовката.</p><p>На практика част от бизнеса може да установи със закъснение, че вече попада под надзор, проверки и санкции.</p><h3>Защо това има значение</h3><p>Темата има пряко отражение върху услуги, които гражданите и бизнесът ползват всеки ден. На 28 октомври 2025 г. вътрешният министър Даниел Митов съобщи, че от началото на 2025 г. са образувани 170 досъдебни производства за хакерски атаки и онлайн финансови измами, съобщи БТА.</p><p>При срив в болница, телеком, облачен доставчик, енергийно дружество или административна система ефектът не е само технически. <strong>Могат да спрат услуги, да се забавят плащания и да изтекат данни</strong>. Това води и до по-високи разходи.</p><h3>Какво следва</h3><p>След обнародването законът задейства конкретни срокове за държавата.</p><ul><li>До 6 месеца от влизането в сила Министерският съвет трябва да определи административните органи по закона.</li><li>До 8 месеца трябва да бъдат приети подзаконови правила.</li><li>До 9 месеца трябва да бъде приета Национална стратегия за киберсигурност.</li></ul><p>След това националните компетентни органи имат до 5 месеца от приемането на правителственото решение, за да определят съществените и важните субекти.</p><blockquote><p><strong>2026 г. ще бъде година на идентифициране, проверки и реално прилагане на новите изисквания.</strong></p></blockquote><p>В България има група по-подготвени организации. Тя включва телекоми, част от цифровата инфраструктура, големи оператори и някои централни държавни системи. Извън тази група картината остава неравна.</p><p>Най-силен натиск ще има върху структури без ясна отговорност, без постоянен контрол и без практика за бързо докладване на инциденти.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777727893601_e6024l.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777727893601_e6024l.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Новият закон за киберсигурност разширява контрола. Кои организации са най-уязвими</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Йотова започва консултации на 5 май, мнозинството от 131 депутати ускорява кабинета</title>
    <link>https://direktno.bg/article/jotova-zapochva-konsultacii-na-5-maj-mnozinstvoto-ot-131-deputati-uskoryava-kabineta?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f5e0dac523f343d4f2c993</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 11:55:00 GMT</pubDate>
    <description>Консултациите за кабинет започват на 5 май. Самостоятелното мнозинство на „Прогресивна България“ от 131 депутати може да ускори избора на редовно правителство.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Президентът <strong>Илияна Йотова</strong> започва на 5 май консултации с парламентарно представените сили за съставяне на редовен кабинет. Процедурата идва след свикването на 52-рото Народно събрание и след влизането на <strong>„Прогресивна България“</strong> със самостоятелно мнозинство от 131 депутати.</p><blockquote><p>Консултациите са задължителната процедура по чл. 99 от Конституцията преди връчването на първия мандат за съставяне на правителство.</p></blockquote><h3>Какво следва</h3><p>На 1 май Йотова обяви, че ще приеме партиите поотделно на 5 май. По думите ѝ разговорите трябва да изяснят работата на парламента по бюджета, законодателната програма, приоритетите и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.</p><blockquote><p>„Нямаме никакво време за губене“, заяви президентът при обявяването на консултациите.</p></blockquote><p>На 30 април президентът свика първото заседание на новия парламент. След консултациите следва връчването на първия мандат на най-голямата парламентарна група.</p><h3>Защо процедурата е ключова</h3><p>Според данните, цитирани от bTV, <strong>„Прогресивна България“ разполага с абсолютно мнозинство</strong>. Това означава, че партията може самостоятелно да предложи Министерски съвет и да осигури избора му в пленарната зала, ако запази вътрешна дисциплина.</p><p>Това променя и политическата отговорност. При самостоятелно мнозинство няма нужда от коалиционни преговори за събиране на гласове. Отговорността за темпото, състава и първите решения на кабинета остава изцяло върху първата политическа сила.</p><h3>Първите теми пред новото мнозинство</h3><p>От „Прогресивна България“ вече заявиха, че ще бързат със съставянето на правителство, за да започнат работа по Бюджет 2026. Това е първият практически тест пред новото мнозинство.</p><ul><li>изработване на Бюджет 2026</li><li>мерки срещу инфлацията</li><li>подреждане на законодателната програма</li><li>решения по забавени ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост</li></ul><h3>Как се променя ролята на опозицията</h3><p>За останалите партии ситуацията също е различна. Вместо фрагментиран парламент с нужда от плаващи мнозинства, 52-рото Народно събрание започва работа с ясно излъчена доминираща сила.</p><p><strong>Това ограничава възможностите за процедурен натиск</strong>, но засилва спора за контрола върху изпълнителната власт и за начина, по който ще се използва парламентарното мнозинство.</p><h3>Възможният срок за кабинет</h3><p>Ако консултациите приключат на 5 май, първият мандат може да бъде връчен скоро след това. Според оценки, цитирани от bTV, е възможно парламентът да гласува редовен кабинет още в края на следващата седмица.</p><p>Това не е официален график. То е политическо очакване. Данните обаче показват, че <strong>прозорецът за съставяне на правителство е кратък</strong> и че натискът вече е насочен към бързо преминаване от изборен резултат към управление.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777721561715_jq0yo8.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777721561715_jq0yo8.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Йотова започва консултации на 5 май, мнозинството от 131 депутати ускорява кабинета</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Левски е на 90 минути от титлата, ЦСКА 1948 може да отложи развръзката</title>
    <link>https://direktno.bg/article/levski-e-na-90-minuti-ot-titlata-cska-1948-mozhe-da-otlozhi-razvryzkata?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f5c851c523f343d4f2bdec</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 10:05:00 GMT</pubDate>
    <description>Победа на Левски срещу ЦСКА 1948 на 2 май носи 27-а титла още в 32-рия кръг на efbet Лига.</description>
    <category>Спорт</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Левски приема ЦСКА 1948 на 2 май от 19:00 часа на стадион „Георги Аспарухов“ в мач от 32-рия кръг на efbet Лига, който може да реши шампионската надпревара.</strong> При победа домакините си гарантират математически 27-ата титла.</p><blockquote>Успех за Левски слага край на битката за първото място. Всеки друг резултат оставя развръзката отворена.</blockquote><h3>Какво е заложено</h3><p>Левски е лидер със 73 точки. ЦСКА 1948 е втори с 62. Лудогорец е трети с 60, според публикуваното класиране на клубния сайт на Левски и информацията преди кръга.</p><ul><li>Мач: Левски - ЦСКА 1948</li><li>Дата: 2 май 2026</li><li>Час: 19:00</li><li>Стадион: „Георги Аспарухов“, София</li><li>Кръг: 32, шампионска група на efbet Лига</li></ul><p><strong>Залогът е двоен.</strong> Левски може да спечели титлата. ЦСКА 1948 защитава второто място, което е важно за европейското участие.</p><h3>Форма преди мача</h3><p>Левски влиза в срещата след победа с 3:1 срещу ЦСКА на 25 април. Резултатът засили очакванията преди двубоя на „Герена“.</p><p>ЦСКА 1948 също идва след силен резултат. Отборът спечели с 2:1 срещу Лудогорец в Разград на 25 април.</p><h3>Преки мачове</h3><p><strong>Левски има предимство в последните директни срещи.</strong> На 22 февруари 2026 година тимът спечели с 3:1 като гост на ЦСКА 1948.</p><p>През август 2025 година Левски отново победи този съперник. Победи имаше и през април и септември 2025 година. Серията показва стабилни резултати срещу същия опонент, но не дава гаранция за изхода на предстоящия мач.</p><h3>Пълен стадион</h3><p>Билетите за срещата бяха разпродадени преди първия съдийски сигнал, съобщи Novsport. Това означава пълен стадион и силен натиск върху домакините.</p><p><strong>Обстановката увеличава значението на всеки момент от мача.</strong> Ранен гол може да промени темпото бързо. При равенство или изоставане напрежението ще се повиши.</p><blockquote>Победа за Левски на 2 май 2026 година означава 27-а шампионска титла.</blockquote><h3>Защо мачът е важен</h3><p>Срещата събира първия и втория в класирането в момент, в който титлата може да бъде решена директно на терена. Това прави двубоя ключов не само за върха, но и за разпределението на местата за Европа.</p><p><strong>Мачът носи значение отвъд трите точки.</strong> За Левски това е шанс да затвори сезона. За ЦСКА 1948 това е възможност да запази натиск върху лидерa и да защити позицията си.</p><p>Информацията за мача и класирането е публикувана от БНР, ПФК Левски, Novsport и parvaliga.bg.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777715280838_hjrokl.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777715280838_hjrokl.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Левски е на 90 минути от титлата, ЦСКА 1948 може да отложи развръзката</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Първи май измести фокуса: война, ток и доходи изкараха работници на улицата</title>
    <link>https://direktno.bg/article/pyrvi-maj-izmesti-fokusa-vojna-tok-i-dohodi-izkaraha-rabotnici-na-ulicata?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f5afa7c523f343d4f2b5fe</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>Протестите за Първи май поставиха в центъра войната, енергията и цената на живота, а не само заплатите.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Протестите за Първи май през 2026 г. поставиха в центъра цената на живота, войната и енергията.</strong> На 1 май работници и синдикати излязоха по улиците в Азия, Европа, Африка и САЩ. Исканията не се ограничиха до заплати. На преден план излязоха сметките за ток, цените на горивата и натискът върху семейните бюджети.</p>

<blockquote><p>Международният ден на труда през 2026 г. се превърна в израз на по-широко недоволство от инфлацията, енергийните разходи и отражението на международните конфликти върху домакинствата.</p></blockquote>

<h3>Какво се случи на 1 май</h3>
<p>Според Associated Press демонстрации е имало в редица държави, от Южна Корея и Индонезия до европейски столици и САЩ. Общата тема беше ясна. Протестиращите настояваха за по-високи доходи, защита на труда и облекчение при растящите разходи за живот.</p>

<p>В Мароко таксиметрови шофьори и автобусни водачи протестираха срещу по-високите цени на горивата. В Южна Африка синдикални лидери предупредиха, че работещите са под натиск от разходите за храна, електричество, транспорт и здравеопазване. В Истанбул властите задържаха стотици демонстранти, след като те се опитаха да стигнат до забранени зони около площад Таксим.</p>

<ul>
<li><strong>Европа:</strong> искания за по-високи доходи и защита от енергиен натиск.</li>
<li><strong>Африка:</strong> недоволство заради цените на горивата, транспорта и електричеството.</li>
<li><strong>САЩ:</strong> акции под лозунга „workers over billionaires“ и призиви за бойкот.</li>
</ul>

<h3>Защо войната стана част от дневния ред</h3>
<p>Associated Press свърза част от протестите с поскъпването на енергията и натиска върху реалните доходи заради войната с Иран. Това разшири дневния ред на синдикатите. Темата вече не е само трудова. Тя засяга и начина, по който външни конфликти се отразяват на цените на тока, транспорта и храните.</p>

<blockquote><p>В много държави протестиращите показаха, че не приемат спадът в жизнения стандарт да се прехвърля върху работещите.</p></blockquote>

<p>В САЩ коалицията May Day Strong организира акции на 1 май под лозунга „workers over billionaires“, с призиви „No Work. No School. No Shopping.“ <strong>Това показа, че социалното недоволство все по-често се преплита с политически натиск и спор за разпределението на разходите.</strong></p>

<h3>Защо това има значение за България</h3>
<p>Темата е пряко свързана и с България. Страната остава чувствителна към цените на енергията, горивата и храните. Когато международен конфликт повиши разходите по веригата, ефектът се усеща бързо от домакинствата с по-ниски доходи, транспорта, индустрията и малкия бизнес.</p>

<p><strong>Новината е важна, защото показва как външни кризи могат директно да натоварят семейния бюджет.</strong> Това променя и политическия спор. Въпросът вече не е само какви заплати се договарят, а кой поема цената на по-скъпата енергия и на общото поскъпване.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Натискът върху правителства и работодатели вероятно ще се засили, ако енергийните цени останат високи. Синдикатите могат да настояват за компенсации, по-високи възнаграждения и мерки за защита на покупателната способност.</p>

<p>Първи май през 2026 г. показа ясна промяна. Работниците в много държави не протестираха само за повече пари. Те протестираха и срещу прехвърлянето на цената на войната и енергийния натиск върху ежедневния живот.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777708967161_g5b6s4.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777708967161_g5b6s4.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Първи май измести фокуса: война, ток и доходи изкараха работници на улицата</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Пловдив отваря конкурс „Милчо Левиев“ с шанс за стипендии и професионален старт</title>
    <link>https://direktno.bg/article/plovdiv-otvarya-konkurs-milcho-leviev-s-shans-za-stipendii-i-profesionalen-start?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f59702c523f343d4f2aa6f</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 06:35:00 GMT</pubDate>
    <description>Конкурсът в Пловдив приема кандидати до 20 май 2026 г. и дава достъп до стипендии, обучение и сцена за млади джаз музиканти.</description>
    <category>Култура</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Пловдив обяви прием</strong> за третото издание на националния музикален конкурс „Милчо Левиев“. Той ще се проведе от <strong>29 юни до 3 юли 2026 г.</strong> и е насочен към български пианисти и Jazz Piano Trio на възраст от 10 до 25 години.</p>

<p>Крайният срок за кандидатстване е <strong>20 май 2026 г.</strong> Конкурсът е в две направления:</p>
<ul>
<li>соло пиано</li>
<li>Jazz Piano Trio</li>
</ul>

<h3>Формат и организатори</h3>
<p>Конкурсът носи името на Милчо Левиев, пловдивски пианист и композитор с международно признание в джаза. Организатори са Сдружение за култура и образование „Милчо Левиев“, Община Пловдив и Национален фонд „Култура“, със съдействието на НУМТИ „Добрин Петков“.</p>

<p>Изпълненията в категорията соло пиано ще бъдат в НУМТИ „Добрин Петков“. Участниците в Jazz Piano Trio ще свирят в Jazz Club „В Джаза“.</p>

<p>Програмата изисква класически произведения, задължителна пиеса от Милчо Левиев и творби с импровизационен или джазов характер.</p>

<h3>Какво получават отличените</h3>
<p><strong>Тазгодишното издание включва и достъп до стипендии</strong>, след като конкурсът е включен в Националната програма за закрила на деца с изявени дарби на Министерството на културата.</p>

<p>Обявените професионални стимули включват:</p>
<ul>
<li>еднократна стипендия за едногодишно обучение в Нов български университет, департамент „Музика“</li>
<li>специална награда „Одеон“ за авторска композиция</li>
<li>участие в Банско джаз академия „Милчо Левиев“</li>
<li>участие в концерт на „Биг бенд джаз академия“ към БНР</li>
</ul>

<blockquote>Конкурсът вече не е само сцена за изява. Той дава достъп до обучение, професионални контакти и следващи стъпки в кариерата.</blockquote>

<h3>Защо конкурсът има значение</h3>
<p>Форматът събира на едно място класическа клавирна школа, джаз импровизация и професионални възможности. Това е рядка комбинация за млади музиканти в България.</p>

<p><strong>Залогът е по-голям от наградите</strong>. Подобни конкурси показват дали има устойчива среда за ново поколение джаз изпълнители. Въпросът е не само кой печели, а дали младите музиканти получават реален път към сцена, обучение и работа в страната.</p>

<h3>Какво показват предишните издания</h3>
<p>Второто издание на конкурса, проведено от <strong>6 до 11 юли 2025 г.</strong>, събра млади пианисти от цялата страна. Финалът беше с гала концерт в Дома на културата „Борис Христов“.</p>

<p>Паралелно със състезателната програма участниците преминаха през майсторски класове и творчески семинари. Според информация на Община Пловдив, този модел се запазва като важна част от формата.</p>

<p>Журито през 2026 г. ще бъде с председател проф. Людмил Ангелов. Сред членовете са Антони Дончев, Вики Алмазиду, проф. Александър Василенко и Николай Желязков.</p>

<h3>По-широкият контекст</h3>
<p>Конкурсът се развива на фона на по-активна джаз програма в Пловдив. BTA съобщи, че през 2026 г. Plovdiv Jazz Fest разширява календара си с пролетно издание, концерти и работилници.</p>

<p><strong>Това засилва позицията на Пловдив</strong> като постоянна сцена за джаз, а не само като домакин на отделни събития. За младите музиканти това означава повече видимост, повече контакти и повече възможности за развитие.</p>

<h3>Ключови дати</h3>
<ul>
<li>20 май 2026 г. - краен срок за кандидатстване</li>
<li>20 юни 2026 г. - жребий за реда на явяване</li>
<li>29 юни 2026 г. - регистрация на участниците в НУМТИ „Добрин Петков“</li>
<li>29 юни до 3 юли 2026 г. - провеждане на конкурса</li>
</ul>

<p>Конкурсът поставя ясен тест пред българската джаз сцена. Дали страната може да изгради следващо поколение музиканти с национален и международен потенциал ще личи именно в такива формати.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777702658421_ih8b2i.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777702658421_ih8b2i.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Пловдив отваря конкурс „Милчо Левиев“ с шанс за стипендии и професионален старт</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Световната банка предупреждава за нов енергиен шок и риск от по-скъпи горива</title>
    <link>https://direktno.bg/article/svetovnata-banka-preduprezhdava-za-nov-energien-shok-i-risk-ot-po-skypi-goriva?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f57afec523f343d4f29e11</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 04:45:00 GMT</pubDate>
    <description>Световната банка очаква енергийните цени да нараснат с 24% през 2026 г., което повишава риска за инфлацията и разходите в Европа.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Световната банка предупреди на 28 април, че световните цени на енергията може да нараснат с 24% през 2026 г.</strong> Това би бил най-рязкият им скок от 2022 г. насам. Причината, според институцията, е войната в Близкия изток и рискът от по-слаби доставки.</p>

<p>Това има пряко значение и за Европа. По-високите цени на петрола и природния газ обичайно се пренасят към горивата, транспорта, отоплението и част от храните.</p>

<h3>Какво показва прогнозата</h3>
<p>В новия доклад <strong>Commodity Markets Outlook</strong> Световната банка посочва, че енергийните цени може да достигнат най-високото си ниво от руската инвазия в Украйна през 2022 г. насам.</p>

<p>При базовия сценарий най-сериозните прекъсвания на доставките трябва да приключат през май. Дори при този сценарий натискът върху цените остава висок.</p>

<ul>
<li><strong>Енергийни цени:</strong> плюс 24% през 2026 г.</li>
<li><strong>Цени на торовете:</strong> плюс 31%.</li>
<li><strong>Цена на карбамида:</strong> плюс 60%.</li>
<li><strong>Средна инфлация в развиващите се икономики:</strong> 5.1% през 2026 г.</li>
<li><strong>Ръст на развиващите се икономики:</strong> 3.6%, с понижение от 0.4 процентни пункта спрямо януарската оценка.</li>
<li><strong>Общи цени на суровините:</strong> плюс 16% през 2026 г.</li>
</ul>

<blockquote>Войната удря световната икономика на вълни, първо чрез енергията, после чрез храните и накрая чрез инфлацията, заяви главният икономист на Световната банка Индермит Гил.</blockquote>

<h3>Защо това засяга България</h3>
<p><strong>България не е изолирана от международните енергийни цени.</strong> Страната е част от европейския пазар, а цените на горивата и газа се влияят от глобалните котировки, транспорта и състоянието на веригите на доставки.</p>

<p>Най-прекият ефект за домакинствата е върху разходите за автомобил, отопление и стоки с висок транспортен дял. За бизнеса рискът е двоен. По-скъпата енергия повишава разходите, а по-скъпите суровини натискат цените допълнително.</p>

<h3>Къде е основният риск</h3>
<p>Световната банка предупреждава, че при по-дълъг конфликт цените може да се повишат още. При по-тежък сценарий Brent може да достигне средно 115 долара за барел през 2026 г. Това може да стане, ако ключова петролна и газова инфраструктура понесе допълнителни щети и износът се възстановява бавно.</p>

<p><strong>Такъв сценарий би означавал нов натиск върху инфлацията в Европа.</strong> За икономики като българската това е чувствително, защото енергийните разходи често се прехвърлят бързо към крайните цени.</p>

<h3>Какво стои зад поскъпването</h3>
<p>Според Световната банка войната в Близкия изток е нанесла силен шок върху пазарите на суровини. Институцията отбелязва, че геополитическият риск вече води до по-рязка волатилност при петрола.</p>

<p>Reuters съобщи на 28 април, че дори при сценарий, в който най-острите смущения приключат през май, цените ще останат на най-високите си нива от 2022 г. насам. Това показва колко бързо военният риск се превръща в икономически натиск.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Решаващият въпрос е дали напрежението в Близкия изток ще отслабне или ще се разшири. Ако доставките се нормализират, част от натиска може да отслабне. Ако конфликтът се задълбочи, ефектът може да обхване горивата, храните, индустрията и инфлацията.</p>

<p><strong>За потребителите това означава риск от по-високи ежедневни разходи.</strong> Международният енергиен пазар има пряко отражение върху цените на бензиностанцията, транспорта и част от основните стоки.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777695486052_z0txz.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777695486052_z0txz.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Световната банка предупреждава за нов енергиен шок и риск от по-скъпи горива</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>131 депутати дават пълен контрол на „Прогресивна България“. Истинският тест започва сега</title>
    <link>https://direktno.bg/article/131-deputati-davat-pylen-kontrol-na-progresivna-bylgariya-istinskiyat-test-zapochva-sega?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f56245c523f343d4f29095</guid>
    <pubDate>Sat, 02 May 2026 03:00:00 GMT</pubDate>
    <description>131 места осигуряват самостоятелно мнозинство в парламента. Това позволява бързи решения, но концентрира и цялата политическа отговорност.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>„Прогресивна България“ влезе в 52-рото Народно събрание със 131 депутати</strong>, според окончателното разпределение на мандатите, обявено от Централната избирателна комисия на 23 април. Парламентът започна работа на 30 април. Това е самостоятелно мнозинство над прага от 121 гласа в 240-местния парламент.</p>

<p>Това дава на формацията възможност сама да избира ръководство, да определя мнозинството в комисиите и да носи пълната политическа отговорност за първите решения.</p>

<blockquote><strong>Въпросът вече не е дали има мнозинство, а как то ще използва властта си в първите дни.</strong></blockquote>

<ul>
<li>131 депутати осигуряват контрол върху обикновените решения в пленарната зала.</li>
<li>Мнозинството може да ускори избора на правителство по мандат на президента.</li>
<li>То може да оформи постоянните комисии и да зададе законодателния ред.</li>
<li>Същото мнозинство поема и целия политически риск при спорни решения.</li>
</ul>

<h3>Какво означават 131 депутати</h3>

<p><strong>Числото е достатъчно за стабилно парламентарно мнозинство при обикновени гласувания.</strong> То не е конституционно мнозинство за промени в основния закон. Достатъчно е обаче за ежедневната работа на Народното събрание, за процедурни решения, избори и приемане на закони, ако присъствието в залата се запази.</p>

<p>Това дава на най-голямата сила рядка позиция в българската политика през последните години. Тя не е принудена да търси плаваща подкрепа за всяко решение. Това съкращава преговорите и премахва оправданията.</p>

<h3>Първият вот вече показа ефекта на мнозинството</h3>

<p>На 30 април новоизбраният парламент проведе първото си заседание и избра Михаела Доцова от „Прогресивна България“ за председател на Народното събрание, съобщи БТА. <strong>Това беше първият ясен знак, че численото предимство може бързо да се превърне в институционален контрол.</strong></p>

<p>Изборът на председател не е формалност. Председателят ръководи заседанията, подписва приетите актове и има ключова роля за темпото на парламента.</p>

<h3>Какво мнозинството може да направи веднага</h3>

<h3>Комисиите</h3>
<p><strong>Един от първите важни ходове е разпределението на постоянните комисии.</strong> Там минава основната законодателна работа. Там се разглеждат бюджетът, данъчните промени, регулаторните избори и спорните текстове.</p>

<p>Който контролира комисиите, контролира темпото. Самостоятелното мнозинство може да си осигури водеща роля в ключовите комисии и да намали риска от блокажи, преди дебатът да стигне до пленарната зала.</p>

<h3>Кабинетът</h3>
<p>Според чл. 99 от Конституцията президентът, след консултации с парламентарните групи, възлага проучвателен мандат на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група. <strong>При 131 депутати „Прогресивна България“ има необходимите гласове да избере собствен кабинет без коалиционен партньор.</strong></p>

<p>Това е ключовият политически ефект от резултата. Ако мнозинството остане дисциплинирано, страната може да излезе от цикъла на кратки парламенти и нестабилни договорки. Ако се появят вътрешни разногласия, натискът ще дойде отвътре, а не от опозицията.</p>

<h3>Законодателната програма</h3>
<p><strong>Мнозинството може още в началото да наложи пакет от приоритетни закони.</strong> Обичайно това включва промени с пряк ефект върху бюджета, администрацията, регулаторите и сектори, в които има отложени решения.</p>

<p>Това има пряко значение за гражданите и бизнеса. Всеки бърз законодателен ход може да засегне цени, данъци, помощи, правила за компаниите и кадрови промени в държавни органи.</p>

<h3>Кадровите избори</h3>
<p>Парламентът не приема само закони. Той избира и попълва състави на органи, които влияят върху пазари, контрол и публични разходи. <strong>При стабилни 131 гласа мнозинството има силна позиция и в тези процедури.</strong></p>

<p>Именно тук често се концентрира най-силен обществен интерес. Причината е, че кадровите решения обикновено имат по-дълъг ефект от един закон и по-трудно се коригират.</p>

<h3>Какво не може да направи само</h3>

<p><strong>131 депутати не са достатъчни за всичко.</strong> За конституционни промени са нужни по-високи мнозинства. Това означава, че при опит за по-дълбока институционална реформа управляващите ще трябва да търсят подкрепа извън собствената си група.</p>

<p>Има и второ ограничение. Числото работи само ако депутатите присъстват и гласуват дисциплинирано. Самостоятелното мнозинство изглежда стабилно на хартия, но може да отслабне при вътрешни конфликти, отсъствия или разцепления.</p>

<h3>Защо първите дни са решаващи</h3>

<p><strong>Първите решения ще покажат дали мнозинството търси бърза стабилизация или бърза концентрация на власт.</strong> Разликата личи по приоритетите. Ако първо дойдат ясни правила, срокове и публични мотиви, това ще бъде сигнал за предвидимост. Ако първо дойдат спорни назначения и ускорени процедури, съмненията ще нараснат.</p>

<blockquote>131 депутати дават възможност за самостоятелно управление. Те не дават автоматично обществено доверие.</blockquote>

<p>Новото мнозинство има капацитет да действа бързо. Скоростта обаче ще бъде оценявана заедно със съдържанието и цената на решенията.</p>

<h3>Какво следи България</h3>

<ul>
<li>Кога президентът ще връчи първия мандат за съставяне на правителство.</li>
<li>Кои ще оглавят ключовите парламентарни комисии.</li>
<li>Какви ще бъдат първите законопроекти и с каква скорост ще бъдат придвижени.</li>
<li>Дали мнозинството ще търси диалог, или ще управлява само с числото 131.</li>
</ul>

<p><strong>След години на нестабилни формули парламентът отново има ясно мнозинство.</strong> Това създава условия за по-бързи решения. То прави и политическата отговорност напълно видима.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777689157453_uon5vn.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777689157453_uon5vn.webp" medium="image">
      <media:title type="html">131 депутати дават пълен контрол на „Прогресивна България“. Истинският тест започва сега</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Кога идва първият мандат и кой плаща цената при провал</title>
    <link>https://direktno.bg/article/koga-idva-pyrviyat-mandat-i-koj-plashta-cenata-pri-proval?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f4d918c523f343d4f25402</guid>
    <pubDate>Fri, 01 May 2026 17:15:00 GMT</pubDate>
    <description>Първият мандат отива при най-голямата група, но Конституцията не определя точен срок за връчването му.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Процедурата за съставяне на кабинет не започва в изборната нощ.</strong> Тя започва след конституирането на новото Народно събрание и след консултации на президента с парламентарните групи.</p>

<p>След това държавният глава връчва първия проучвателен мандат на кандидат за министър-председател, посочен от <strong>най-голямата парламентарна група</strong>.</p>

<blockquote>Конституцията определя реда за мандатите, но не фиксира точен срок, в който президентът трябва да връчи първия мандат след избори или след оставка на кабинет.</blockquote>

<h3>Какъв е редът</h3>

<p>Процедурата е уредена в чл. 99 от Конституцията.</p>

<ul>
<li>Централната избирателна комисия обявява окончателните резултати.</li>
<li>Президентът свиква новоизбраното Народно събрание.</li>
<li>Парламентът се конституира и избира председател.</li>
<li>Държавният глава провежда консултации с парламентарните групи.</li>
<li><strong>Първият проучвателен мандат се връчва на най-голямата парламентарна група.</strong></li>
</ul>

<p>Ако мандатът успее, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. По предложение на премиера парламентът гласува и състава на Министерския съвет.</p>

<p>Конституционният съд е посочвал, че <strong>правителството се образува с решение на Народното събрание</strong>, а не само с връчването на мандата.</p>

<h3>Колко време има първият мандат</h3>

<p>След връчването кандидатът за министър-председател разполага със <strong>седем дни</strong>, за да предложи състав на кабинет. Това е един от малкото изрично определени срокове в процедурата.</p>

<p>Ако първият мандат не успее, президентът връчва втория на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група.</p>

<p>Ако и той се провали, държавният глава избира по своя преценка парламентарна група, на която да връчи трети мандат.</p>

<h3>Какво следва при провал</h3>

<p>При неуспех и на трите мандата президентът назначава служебно правителство, насрочва нови избори и разпуска Народното събрание, когато Конституцията позволява това.</p>

<p><strong>Политическият риск започва още с първия мандат.</strong> Победителят в изборите получава първия ход, но носи и първата отговорност, ако не осигури мнозинство.</p>

<p>Това има пряко значение за управлението, бюджета и законодателната програма. При раздробен парламент именно тези конституционни стъпки решават дали ще има редовен кабинет или нов цикъл от преговори, служебна власт и избори.</p>

<blockquote>Първият мандат е право на най-голямата парламентарна група, но не е гаранция за власт.</blockquote>

<p>Според Конституцията, Конституционния съд и информация на БТА, ключовият въпрос след всеки вот не е само кой печели изборите, а <strong>кой може да събере работещо парламентарно мнозинство</strong>.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777654039790_dtopdq.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777654039790_dtopdq.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Кога идва първият мандат и кой плаща цената при провал</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Британският износ за САЩ остава под натиск въпреки тарифните отстъпки</title>
    <link>https://direktno.bg/article/britanskiyat-iznos-za-sasht-ostava-pod-natisk-vypreki-tarifnite-otstypki?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f4c09dc523f343d4f24c92</guid>
    <pubDate>Fri, 01 May 2026 15:25:00 GMT</pubDate>
    <description>Данни на ONS показват, че митата на САЩ продължават да тежат на британския износ, особено при автомобилите и индустриалните стоки.</description>
    <category>Икономика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Британският износ на стоки за САЩ остава слаб</strong> месеци след въвеждането на американските мита през април 2025 г., показват данни на Office for National Statistics.</p>

<p>Статистиката сочи, че търговията на Обединеното кралство със САЩ продължава да е под натиск. Най-засегнати са автомобилите, стоманата и част от индустриалните стоки.</p>

<blockquote>Данните на Office for National Statistics показват, че митата вече се отразяват в търговските потоци между Обединеното кралство и САЩ.</blockquote>

<ul>
<li>На 2 април 2025 г. САЩ наложиха <strong>10% общо мито</strong> върху британския внос.</li>
<li>За стомана, алуминий, автомобили и авточасти бяха въведени ставки от <strong>25%</strong>.</li>
<li>ONS отчете, че стойността на британския износ на стоки към САЩ е останала относително ниска след тези мерки.</li>
</ul>

<h3>Какво показват данните</h3>
<p>В месечния бюлетин за търговията, публикуван на 16 април 2026 г., ONS съобщи, че износът на стоки от Великобритания към САЩ е нараснал с 0,5 млрд. паунда през февруари 2026 г.</p>

<p>Това е ръст от 11,3% спрямо предходния месец. <strong>Повишението не променя общата картина</strong>, защото износът остава под нивата отпреди митата.</p>

<p>ONS отбелязва, че стойността на износа към САЩ е останала ниска след април 2025 г. Това е важен сигнал за британските производители, тъй като САЩ са ключов външен пазар за стоки.</p>

<h3>Къде натискът е най-силен</h3>
<p>Най-голямата експозиция е при автомобилите и индустриалните продукти. По данни на ONS САЩ са били най-големият пазар за британския износ на стоки през 2024 г.</p>

<p>Автомобилите са били най-големият отделен експортен продукт към американския пазар.</p>

<ul>
<li>Общ износ на стоки от Великобритания към САЩ през 2024 г.: <strong>59,3 млрд. паунда</strong></li>
<li>Износ на автомобили: <strong>9,0 млрд. паунда</strong></li>
<li>Машини и транспортно оборудване: почти половината от целия стоков износ към САЩ</li>
</ul>

<p>При стоманата зависимостта е по-малка, но секторът също остава изложен на риск.</p>

<ul>
<li>Износ на желязо и стомана към САЩ през 2024 г.: <strong>0,4 млрд. паунда</strong></li>
<li>Позиция на САЩ сред пазарите за тази група продукти: четвърто място</li>
</ul>

<h3>Какво се промени след споразумението между Лондон и Вашингтон</h3>
<p>Британското правителство обяви на 8 май 2025 г. търговско споразумение със САЩ. По него митото за първите 100 000 британски автомобила, изнесени за САЩ, беше намалено до 10%.</p>

<p>Митата върху британските стомана и алуминий бяха премахнати. <strong>Облекчението обаче е частично</strong>.</p>

<p>ONS посочва, че за всички останали стоки продължава да важи общото 10% мито. Това означава, че натискът върху широк кръг британски износители остава.</p>

<h3>Защо темата има значение и извън Великобритания</h3>
<p>Данните са важни и за европейските компании. Великобритания остава голяма икономика и важен участник в регионалните производствени вериги.</p>

<p>Когато износът на британски автомобили, машини и химически продукти към САЩ се забавя, ефектът може да се прехвърли към доставчици в Европа, включително в Централна и Източна Европа.</p>

<p><strong>Рискът е за поръчки, инвестиции и цени по веригата</strong>. Това е чувствително за европейската индустрия на фона на слабо възстановяване и несигурност в световната търговия.</p>

<h3>По-широката картина</h3>
<p>При услугите картината е различна. По данни на ONS Великобритания е изнесла услуги за <strong>137,0 млрд. паунда</strong> към САЩ през 2024 г.</p>

<p>САЩ са останали най-големият партньор на страната и за внос, и за износ на услуги. Това смекчава общия удар върху двустранната търговия.</p>

<p>Проблемът остава концентриран при производителите на стоки. Именно там митата се отразяват най-бързо и най-ясно.</p>

<blockquote>Дори след тарифните отстъпки достъпът до американския пазар остава по-скъп за значителна част от британския износ.</blockquote>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777647772520_906xuq.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777647772520_906xuq.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Британският износ за САЩ остава под натиск въпреки тарифните отстъпки</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Пентагонът допуска Gemini в секретни мрежи и вдига залога във военния AI</title>
    <link>https://direktno.bg/article/pentagonyt-dopuska-gemini-v-sekretni-mrezhi-i-vdiga-zaloga-vyv-voenniya-ai?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f4a850c523f343d4f23f6c</guid>
    <pubDate>Fri, 01 May 2026 13:40:00 GMT</pubDate>
    <description>Google получава достъп с Gemini до класифицирани среди на Пентагона. Решението разширява ролята на генеративния AI в отбраната на САЩ.</description>
    <category>Технологии</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Пентагонът е сключил споразумение с Google, което позволява моделите Gemini да се използват в секретни мрежи за класифицирани задачи.</strong> Reuters съобщи на 28 април, като се позова на The Information. NBC News потвърди на 29 април, че договореността обхваща класифицирани среди.</p>

<p>Gemini вече се използваше в некласифицирани системи на Министерството на отбраната на САЩ. Новата стъпка разширява достъпа до среди, в които се обработва секретна информация.</p>

<blockquote><p>Решението показва, че генеративният AI навлиза по-дълбоко в отбранителната инфраструктура на САЩ и вече не се ограничава до тестови или административни приложения.</p></blockquote>

<h3>Какво включва сделката</h3>
<p>Според The Information Министерството на отбраната на САЩ получава достъп до Gemini за „всяка законна правителствена цел“. Формулировката е по-широка от стандартен пилотен проект и допуска оперативна употреба.</p>

<p><strong>Това означава, че AI модел на Google може да бъде използван в среди с класифицирана информация.</strong> За технологичния сектор това е знак, че Пентагонът търси няколко големи доставчика, а не зависимост от една компания.</p>

<h3>Как се стигна дотук</h3>
<p>The Information съобщи на 16 април, че Google и Пентагонът водят разговори за Gemini в класифицирани среди. На 9 декември 2025 г. американското военно ведомство обяви GenAI.mil, вътрешна платформа, стартирала първоначално с Gemini for Government.</p>

<ul>
<li>Първи етап: използване в некласифицирани системи.</li>
<li>Втори етап: достъп до секретни мрежи.</li>
<li>Следствие: по-бързо внедряване на генеративен AI в анализ, логистика, разузнаване и вътрешни процеси.</li>
</ul>

<h3>Какво означава това за Google</h3>
<p>Решението бележи промяна за Google. През 2018 г. компанията се оттегли от Project Maven след вътрешно недоволство срещу участие във военен AI проект.</p>

<p><strong>Сега Google не само се връща към военни договори, а получава достъп до секретната част на отбранителната инфраструктура.</strong> The Information съобщи, че над 600 служители са изпратили писмо до главния изпълнителен директор Сундар Пичай с призив компанията да отхвърли сделката.</p>

<h3>Натискът върху пазара на AI</h3>
<p>Според The Information и Axios Google не е единственият доставчик с достъп до класифицирани среди на Пентагона. OpenAI и xAI също имат договорености или достъп за работа в такива системи.</p>

<ul>
<li>Google разширява Gemini от некласифицирани към секретни среди.</li>
<li>OpenAI вече е договорила достъп до класифицирани мрежи.</li>
<li>xAI също участва в този пазар.</li>
<li>Пентагонът изгражда модел с няколко доставчика.</li>
</ul>

<p><strong>Военното ведомство на САЩ се превръща в един от най-важните клиенти за най-големите AI компании.</strong> Такива договори носят приходи, престиж и достъп до среди с най-високи изисквания за сигурност.</p>

<h3>Защо темата е важна и за България</h3>
<p>Темата има значение и за България. Страната е член на NATO и е част от обща среда за съвместимост, стандарти и сигурност.</p>

<p>Когато Пентагонът допуска Gemini в секретни мрежи, това влияе върху отбранителния пазар, технологичните изисквания и политиките за сигурност в Европа.</p>

<ul>
<li>Военният AI вече е част от реална инфраструктура.</li>
<li>Натискът за сертифицирани cloud и AI среди в NATO вероятно ще расте.</li>
<li>Дебатът за контрол, човешки надзор и допустими военни приложения ще се засили.</li>
</ul>

<h3>Къде е спорът</h3>
<p>Основният спор е за границите на употреба. Google заявява, че не подкрепя масово вътрешно наблюдение и автономни оръжия без подходящ човешки надзор.</p>

<p>Според The Information договорът позволява на правителството да иска промени в настройките за безопасност и филтрите. <strong>Това поставя въпроса кой контролира ограниченията при работа в секретни операции.</strong></p>

<blockquote><p>Ключовият въпрос вече не е дали военните ще използват генеративен AI. Въпросът е докъде ще стигне тази употреба в класифицирани операции и кой определя правилата.</p></blockquote>

<h3>Какво следва</h3>
<p>Не е публично известно кои конкретни програми ще използват Gemini в секретни мрежи. Не са известни и всички технически ограничения по договора.</p>

<p><strong>Ясно е, че конкуренцията между най-големите AI компании вече се води и за място в най-чувствителната цифрова инфраструктура на американската армия.</strong> Това променя пазара и разширява спора за ролята на AI в сигурността и войната.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777641552327_r8r4ur.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777641552327_r8r4ur.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Пентагонът допуска Gemini в секретни мрежи и вдига залога във военния AI</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Бюджет 2026 поставя новото мнозинство под първи реален натиск</title>
    <link>https://direktno.bg/article/byudzhet-2026-postavya-novoto-mnozinstvo-pod-pyrvi-realen-natisk?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f48f47c523f343d4f2329a</guid>
    <pubDate>Fri, 01 May 2026 11:55:00 GMT</pubDate>
    <description>52-рото Народно събрание започна работа, но бюджетът за 2026 г. ще покаже дали мнозинството може да управлява ефективно.</description>
    <category>Политика</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Бюджетът за 2026 г. се очертава като първия ключов тест за новото мнозинство в 52-рото Народно събрание.</strong> Парламентът започна работа на 30 април в София и избра председател. След формалния старт фокусът се премести към документа, който ще покаже дали има работещо управление.</p>

<blockquote>Приемането на бюджета ще бъде първият ясен знак дали парламентарното мнозинство може да превърне изборния резултат в устойчиво управление.</blockquote>

<p>Според БТА в обръщението си към депутатите президентът Илияна Йотова призова парламентът да пристъпи към гласуване на бюджет за 2026 г. Темата беше поставена като неотложен приоритет.</p>

<ul>
<li>Първото заседание на 52-рото Народно събрание се проведе на 30 април.</li>
<li>Президентът Илияна Йотова призова за гласуване на бюджет за 2026 г.</li>
<li>„Прогресивна България“ разполага със 131 депутати.</li>
<li>ГЕРБ-СДС има 39 места.</li>
<li>ПП-ДБ има 37 места.</li>
<li>ДПС има 21 места.</li>
<li>„Възраждане“ има 12 места.</li>
</ul>

<h3>Как започна работата на парламента</h3>

<p>По данни на bTV Новините първото заседание започна в 10:00 часа. В залата се регистрираха 239 избрани депутати и беше отчетен кворум. Малко след това за председател беше избрана Михаела Доцова от „Прогресивна България“.</p>

<p><strong>Изборът на председател даде институционален старт на парламента, но не реши основния политически въпрос.</strong> Той е дали мнозинството може бързо да осигури подкрепа за бюджета и за следващите управленски решения.</p>

<h3>Защо бюджетът е решаващ</h3>

<p>Бюджетът е първият документ, който показва дали едно мнозинство действа устойчиво. Той определя разходите на държавата, рамката на дефицита и приоритетите по доходи, социални плащания и инвестиции.</p>

<p>Ефектът е пряк за домакинствата и бизнеса. От този вот зависят пенсии, заплати в публичния сектор, капиталови разходи, финансиране за общините и предвидимостта за икономиката.</p>

<h3>Разпределението на силите</h3>

<p>След изборите на 19 април най-голямата сила е „Прогресивна България“ със 131 депутати. Това ѝ дава парламентарно мнозинство. Останалите формации са значително по-назад.</p>

<ul>
<li>„Прогресивна България“: 131 депутати</li>
<li>ГЕРБ-СДС: 39 депутати</li>
<li>ПП-ДБ: 37 депутати</li>
<li>ДПС: 21 депутати</li>
<li>„Възраждане“: 12 депутати</li>
</ul>

<p><strong>Числата показват, че въпросът не е дали може да се събере мнозинство, а как ще бъде използвано то.</strong> Предстои да се види дали ще се търси самостоятелно управление, по-широка подкрепа за бюджета или мнозинства по отделни теми.</p>

<h3>Следващата стъпка</h3>

<p>След свикването на парламента започва и конституционната процедура за редовно правителство. Президентът трябва да проведе консултации с парламентарните сили. Първият мандат отива при най-голямата парламентарна сила.</p>

<p>В този случай това е „Прогресивна България“. Ако формацията иска да превърне изборната победа в устойчиво управление, <strong>приемането на бюджета ще бъде първото практическо доказателство за контрол върху парламентарния дневен ред.</strong></p>

<h3>Ролята на опозицията</h3>

<p>За опозиционните партии дебатът по бюджета е първата възможност за натиск. Те могат да оспорят приходните прогнози, разходните приоритети и мерките с риск от обществено недоволство.</p>

<p>Според БНР и bTV Новините бюджетът е сред водещите теми още в началото на работата на новия парламент. Това превръща предстоящия дебат в ранен тест за политическа дисциплина и управленски капацитет.</p>

<h3>Какво показва първият ден</h3>

<p>52-рото Народно събрание започва работа с ясно очертан център на властта. Това повишава очакванията към мнозинството. Повишава и цената на евентуален неуспех.</p>

<p>Ако бюджетът бъде приет бързо, мнозинството ще влезе в следващия етап от по-силна позиция. Ако се появят колебания или нужда от външна подкрепа, първият ден ще остане предимно формален старт, а не доказателство за стабилно управление.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777635143541_kcmbj.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777635143541_kcmbj.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Бюджет 2026 поставя новото мнозинство под първи реален натиск</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>Левски е на победа от титлата, ЦСКА 1948 може да отложи развръзката</title>
    <link>https://direktno.bg/article/levski-e-na-pobeda-ot-titlata-cska-1948-mozhe-da-otlozhi-razvryzkata?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f476bec523f343d4f224a0</guid>
    <pubDate>Fri, 01 May 2026 10:05:00 GMT</pubDate>
    <description>Левски става шампион на 2 май при победа над ЦСКА 1948 и прекъсва чакане от 2009 година.</description>
    <category>Спорт</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p><strong>Левски може да спечели титлата в Първа лига на 2 май</strong>, ако победи ЦСКА 1948 на стадион "Георги Аспарухов" в София. Мачът е от 19:00 часа.</p>

<p>Отборът влиза в двубоя с аванс от 11 точки на върха при оставащи пет кръга. Според сметките, победа ще направи Левски недостижим на първото място.</p>

<ul>
<li>Дата: <strong>2 май 2026</strong></li>
<li>Час: <strong>19:00</strong></li>
<li>Стадион: <strong>"Георги Аспарухов", София</strong></li>
<li>Залог: <strong>титлата в Първа лига</strong></li>
</ul>

<h3>Какво решава мачът</h3>
<p>При победа Левски ще спечели шампионската титла за първи път от 2009 година. При равенство или загуба битката за първото място продължава.</p>

<p>След победата с 3:1 над ЦСКА на 25 април Левски увеличи преднината си и стигна до първи мач, в който може да затвори надпреварата. <strong>Това е най-важният двубой за клуба в първенството от 2009 година насам</strong>.</p>

<blockquote>Победа на Левски срещу ЦСКА 1948 на 2 май означава титла. При всеки друг резултат развръзката се отлага.</blockquote>

<h3>Какво е известно за организацията</h3>
<p>По информация на БТА всички билети за мача са продадени. Клубът обяви и допълнителни места. На стадиона се очакват над 18 хиляди зрители.</p>

<p>БТА съобщи, че Българският футболен съюз планира евентуалното награждаване да бъде на следващото домакинство на Левски срещу Лудогорец. Мачът е насрочен за 9 май от 18:45 часа.</p>

<p><strong>Това означава, че титлата може да бъде решена на 2 май</strong>, но трофеят да не бъде връчен веднага след последния съдийски сигнал.</p>

<h3>Как се стигна дотук</h3>
<p>Левски вече победи ЦСКА 1948 с 3:1 през февруари в редовния сезон. След това тимът спечели и срещу ЦСКА с 3:1 на 25 април. Така разликата на върха стана 11 точки.</p>

<p>ЦСКА 1948 е последният пряк преследвач, който може да отложи шампионската развръзка. <strong>Мачът има значение и за цялото първенство</strong>, защото при титла на Левски ще бъде прекъсната шампионската серия на Лудогорец.</p>

<h3>Какво следва</h3>
<p>При успех Левски ще влезе в оставащите кръгове като шампион по сметки. Следващият домакински мач е срещу Лудогорец на 9 май.</p>

<p>При равенство или загуба Левски ще запази аванс, но няма да си гарантира първото място. Тогава борбата за титлата ще продължи и в следващите кръгове.</p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777628862132_lb4kpi.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777628862132_lb4kpi.webp" medium="image">
      <media:title type="html">Левски е на победа от титлата, ЦСКА 1948 може да отложи развръзката</media:title>
    </media:content>
  </item>
  <item>
    <title>София става ключова за HEMS, докато забавени бази застрашават разширяването</title>
    <link>https://direktno.bg/article/sofiya-stava-klyuchova-za-hems-dokato-zabaveni-bazi-zastrashavat-razshiryavaneto?utm_source=rss&amp;utm_medium=feed&amp;utm_campaign=rss_feed</link>
    <guid isPermaLink="false">69f45e29c523f343d4f21c7d</guid>
    <pubDate>Fri, 01 May 2026 08:20:00 GMT</pubDate>
    <description>Държавата отделя терен за база на HEMS в София, докато проблеми с други обекти поставят под натиск срокове, средства и достъпа до спешна помощ.</description>
    <category>Общество</category>
    <content:encoded><![CDATA[<p>Държавата подготвя нов етап за хеликоптерната спешна помощ. На 21 януари 2026 г. Министерският съвет включи в дневния си ред решение за имот в София с площ 7118 кв. м за база на HEMS. <strong>Решението идва в момент, когато системата разширява дейността си, а забавяния по бази и площадки увеличават риска за срокове и средства.</strong></p><p>HEMS е система за спешна медицинска помощ по въздух. Тя изпраща медицински екип с хеликоптер до тежки инциденти и за бърз транспорт на пациенти между болници.</p><blockquote><p>София вече носи основната тежест на въздушната спешна помощ, докато инфраструктурата в страната още се доизгражда.</p></blockquote><h3>Какво се променя</h3><p>София е основният оперативен център на системата. В проектните документи на Министерството на здравеопазването столицата е определена като основна база и място, където се намира ръководството на въздушната спешна помощ.</p><p>Това се вижда и в данните за мисиите. От общо 202 спасителни мисии от началото на системата до април 2026 г., <strong>167 са изпълнени от регионалната база в София</strong>. Останалите са от Сливен.</p><h3>Защо натискът расте</h3><p>Основният въпрос вече не е само доставката на хеликоптери. Въпросът е дали базите, площадките и екипите ще бъдат готови навреме.</p><p>През април 2026 г. служебният министър на здравеопазването предупреди за проблеми с част от базите и за риск от загуба на средства. По данни, цитирани от БТА, част от предвидените терени са неподходящи. При някои обекти има и компрометирана достъпност.</p><p><strong>Това увеличава значението на базата в София</strong>. Ако столицата поеме още по-голям дял от мисиите, натоварването ще е не само върху излитанията, но и върху координацията за голяма част от страната.</p><h3>Къде е системата в момента</h3><ul><li>Общо планираните хеликоптери за спешна помощ по въздух са <strong>осем</strong>.</li><li>Към април 2026 г. в България са доставени <strong>пет</strong>.</li><li>Останалите три се очакват до юни 2026 г.</li><li>Един хеликоптер е базиран в София, два в Сливен, един в Долна Митрополия и един в Балчик.</li><li>По план постоянните оперативни бази са шест.</li></ul><p>В годишния отчет на Министерството на здравеопазването за 2025 г. е записано, че временната оперативна база в Долна Митрополия е на финален етап. Така заедно със София и Сливен действащите бази стават три.</p><p>В същия документ министерството посочва 123 мисии за 2025 г. <strong>Данните показват бързо нарастване на натоварването</strong>.</p><h3>Какво означава това за пациентите</h3><p>Спорът за терени и бази има пряко значение за достъпа до спешна помощ. Той влияе върху времето за реакция при катастрофи, инсулти и спешни междуболнични транспорти.</p><p>София е естествен център за най-тежките случаи, защото там са част от големите университетски болници и значителна част от високоспециализираната помощ. <strong>Забавяне на столичната база би засегнало пациенти от цялата страна, а не само от София.</strong></p><h3>Какво следва</h3><p>Следващият етап е превръщането на отделения терен в работеща база. Паралелно трябва да се решат няколко практически въпроса.</p><ul><li>Завършване на постоянните бази.</li><li>Осигуряване на медицински екипи и пилоти за денонощен режим.</li><li>Разширяване на мрежата от болнични хеликоптерни площадки.</li></ul><p>По данни на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването и БТА, системата навлиза в етап, в който броят на хеликоптерите вече не е единственият показател. <strong>Решаващо става дали инфраструктурата ще позволи по-бърза и равномерна реакция в страната.</strong></p>]]></content:encoded>
    <enclosure url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777622568735_smqug.webp" type="image/jpeg" length="0" />
    <media:content url="https://link.storjshare.io/raw/juyxkskxqgcpdfafirb2b2hedrqq/direktno-bg-production/articles/article_img_1777622568735_smqug.webp" medium="image">
      <media:title type="html">София става ключова за HEMS, докато забавени бази застрашават разширяването</media:title>
    </media:content>
  </item>
</channel>
</rss>