България остава сред държавите с най-слаби резултати в ЕС по базови дигитални умения, използване на изкуствен интелект и цифровизация на малките компании. Това показва докладът на Европейската комисия за цифровото десетилетие, публикуван на 24 август 2026 г.

Разликата засяга достъпа до работа, производителността на бизнеса и способността на страната да използва ефективно европейското финансиране.

Проблемът не е само технологичен. Той определя дали хората и компаниите ще могат да се възползват от промените на пазара на труда и от публичните инвестиции.

Разликата с ЕС остава голяма

През 2025 г. 38,26% от българите на възраст между 16 и 74 години са имали поне базови дигитални умения. Средната стойност за ЕС е 60,40%.

При по-напредналите умения делът в България е 11,77%. Това е вторият най-нисък резултат в ЕС, според работен документ, публикуван в EUR-Lex.

  • Базови дигитални умения в България: 38,26%.
  • Средно ниво в ЕС: 60,40%.
  • По-напреднали умения в България: 11,77%.

Разликата е особено видима извън големите градове. Само 24,81% от хората в селските райони имат базови дигитални умения. При хората на възраст от 55 до 74 години делът е 19,57%, а при хората с ниско образование достига 14,43%.

Това затруднява достъпа до електронни услуги, онлайн обучение и работни позиции, които изискват специализиран софтуер. Недостигът засяга не само IT сектора. Той се отразява и на производството, търговията, здравеопазването, администрацията и транспорта.

AI остава ограничен инструмент на работното място

През 2025 г. 22,50% от българите са използвали генеративен AI. Средното равнище в ЕС е 32,66%. За работа са го използвали 8,43% от българите при 15,36% средно за ЕС.

  • Използвали генеративен AI в България: 22,50%.
  • Средно равнище в ЕС: 32,66%.
  • Използвали AI за работа в България: 8,43%.
  • Средно равнище в ЕС за използване на AI за работа: 15,36%.

Данните сочат, че много служители и компании все още не разполагат с необходимите умения, правила и доверие за безопасно и ефективно използване на AI.

Сред посочваните пречки са опасенията за личните данни, съмненията в точността на резултатите и липсата на обучение. Според Европейската комисия това може да забави автоматизацията на рутинни задачи и да ограничи производителността на българските компании.

Малките компании са най-уязвими

Европейската комисия определя цифровизацията на малките и средните предприятия в България като една от най-слабите в ЕС. Използването на облачни услуги, анализ на данни и AI остава ограничено.

Комисията отчита и неравномерна готовност за киберсигурност, особено при по-малките организации. За тях това създава двоен риск: изоставане при автоматизацията и анализа на данни, както и по-големи разходи за защита на системите, обучение и спазване на новите изисквания.

В препоръките си Европейската комисия посочва няколко приоритета:

  • по-бързо внедряване на AI, облачни услуги и анализ на данни;
  • по-добри консултации и обучение за малките предприятия;
  • по-тясна връзка между образованието, научните организации и бизнеса;
  • по-силна защита срещу кибератаки и заплахи, свързани с AI;
  • целенасочено обучение за хората с ниска дигитална подготовка.

Милиардите не гарантират резултат

Националната пътна карта на България включва 60 мерки с общ бюджет от 2,19 млрд. евро. От тях 597 млн. евро публично финансиране са свързани с мерки, които трябва да приключат до края на 2026 г.

Планът за възстановяване включва 1,17 млрд. евро за цифрова трансформация. Оцененият икономически ефект от тези инвестиции е 934 млн. евро. Европейската комисия посочва и 1,2 млрд. евро от кохезионните фондове, свързани с цифровизацията.

  • Мерки в националната пътна карта: 60.
  • Общ бюджет на пътната карта: 2,19 млрд. евро.
  • Публично финансиране по мерки със срок до края на 2026 г.: 597 млн. евро.
  • Средства за цифрова трансформация по плана за възстановяване: 1,17 млрд. евро.
  • Оценен икономически ефект: 934 млн. евро.
  • Кохезионни средства, свързани с цифровизацията: 1,2 млрд. евро.

Практическият въпрос е дали средствата ще достигнат до хората извън големите градове и до фирмите без собствен IT екип. Без обучение и практическа подкрепа инвестициите могат да подобрят инфраструктурата, без да променят съществено начина, по който работят предприятията.

Какво следва за работещите

Докладът препоръчва повече инвестиции в образование, преквалификация и обучение през целия живот. Специален фокус е необходим върху възрастните хора, селските райони, хората с ниско образование и служителите в малки предприятия.

За работниците това означава, че базовото боравене с компютър не е достатъчно. Все по-важни са уменията за работа с данни, облачни платформи, системи за киберсигурност и инструменти за AI.

За бизнеса изборът е между по-бързо обучение и внедряване на технологии или задълбочаване на разликата спрямо конкурентите от ЕС. Европейската комисия очаква България да ускори именно тази част от цифровия преход през следващите години.