България навлиза в решаващ етап от процедурата за излизане от „сивия списък“ на FATF. На 20 август правителството направи преглед на мерките срещу прането на пари, корупцията и сивата икономика.

Прегледът се проведе преди очакваната оценка на място и посещението на експерти от международната организация. Страната остава под засилен мониторинг от октомври 2023 г.

FATF посочва, че България е изпълнила съществена част от плана си за реформи. Сега страната трябва да докаже, че мерките работят на практика.

Следва проверка на практика

Оценката на място няма да се ограничи до преглед на приети закони. Експертите ще проверят дали институциите разследват финансови престъпления, преследват корупционни схеми и конфискуват незаконно придобито имущество.

FATF поставя условие реформите да са започнали и да се прилагат устойчиво. Организацията ще оцени и дали политическият ангажимент ще се запази след приключването на непосредствения натиск за излизане от мониторинга.

Следващият тест за България е не броят на приетите закони, а доказаните резултати от тяхното прилагане.

Какво отчита FATF

В оценката си от юни 2026 г. FATF посочва напредък по няколко ключови направления:

  • прилагане на национална стратегия и план за действие срещу прането на пари и финансирането на тероризма;
  • отстраняване на част от техническите слабости в законодателството;
  • въвеждане на рисков надзор върху обменни бюра, пощенски оператори и агенции за недвижими имоти;
  • подобряване на точността и актуалността на данните за действителните собственици;
  • по-автоматизирано приоритизиране на сигналите за съмнителни сделки;
  • подобряване на разследванията и обвиненията при пране на пари, корупция и организирана престъпност;
  • утвърждаване на конфискацията като постоянна политика, а не като отделна реакция по конкретни случаи.

FATF посочва и необходимост от паралелни финансови разследвания при делата за финансиране на тероризма. Организацията очаква и по-добро прилагане на целевите финансови санкции.

Какво обещава правителството

Премиерът Румен Радев заяви на заседание на Съвета за координация и сътрудничество, че кабинетът иска да изгради механизми за предотвратяване на корупция и злоупотреби. По думите му институциите не трябва само да реагират след извършването им.

Като част от този подход правителството посочи инициативата „Сигма“, описана като публичен инструмент за прозрачност на финансовите потоци.

Кабинетът съобщи още за подготвяни референтни цени при ВиК и пътното строителство. Предвижда се и дигитална координация между тол системата, митниците и Националната агенция за приходите.

Радев настоя институциите да ускорят работата по оставащите мерки и да отчетат изпълнението им преди посещението на експертите.

По думите му резултатите трябва да бъдат доказани с действия на Министерството на вътрешните работи, службите и икономическата полиция, а не само заявени публично.

Какво означава това за България

Излизането от засиления мониторинг би било сигнал за подобряване на контрола върху финансовата система и за по-нисък риск според международната оценка. Решението обаче няма да зависи само от броя на приетите нормативни промени.

Ключовият въпрос е дали България ще покаже устойчиви резултати при разследванията, обвиненията и конфискациите. До приключването на проверката страната остава в списъка на държавите под засилен мониторинг на FATF.

Окончателната оценка ще определи дали България ще премине към следващата стъпка и ще бъде извадена от списъка, или ще получи допълнителни изисквания и продължение на наблюдението.

Това прави проверката важна не само за институциите. Резултатът ще покаже дали заявените реформи водят до реален финансов контрол и по-ефективно преследване на незаконно придобито имущество.