Атаките срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона стигнаха до парламента на 8 октомври 2026 г. Депутатите обсъдиха риска за морския транспорт, защитата на гражданското корабоплаване и действията след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.

Премиерът Румен Радев заяви след заседанието на КСНС на 7 октомври, че към момента няма пряка заплаха за националната сигурност. Той предупреди, че рискове остават заради продължаващата война в Украйна. Това е позицията, публикувана от Министерския съвет.

Основният въпрос вече е практичен: как България ще защити корабоплаването, без да посочи извършител преди да има достатъчно доказателства.

Какво обсъди парламентът

В центъра на изслушването бяха два въпроса: разполагала ли е държавата с достатъчно информация преди атаките и как ще защити корабите, които преминават през българската морска зона.

Обсъждани бяха и проследяването на морски и въздушни безпилотни системи, спасителните действия и мерките за предотвратяване на нови нападения. Сред поканените институции са премиерът, министрите на вътрешните работи, отбраната и транспорта, както и ръководителите на службите за сигурност.

Управляващите защитиха дипломатическия подход. Според тях България трябва да работи с партньорите си и да избягва действия, които могат да разширят конфликта. Опозицията определи позицията след КСНС като недостатъчно конкретна и поиска повече информация за предполагаемия извършител.

Разследването остава без категоричен извършител

Към 8 октомври няма официално потвърждение коя страна е използвала дроновете. Външният министър Велислава Петрова заяви, че при доказана руска следа България би предприела дипломатически действия. Такава следа обаче все още не е установена категорично.

Министърът на транспорта Георги Пеев съобщи, че отломки от дронове не са открити. Ако бъдат намерени, партньорски организации могат да окажат техническа помощ за идентифицирането им. Затова обследването на района е ключовата следваща стъпка в разследването.

Какво следва за корабоплаването

  • службите трябва да изяснят произхода и вида на използваните дронове;
  • институциите трябва да уточнят как ще предупреждават корабите при нов риск;
  • България ще търси координация с Румъния, Турция и други партньори;
  • парламентът ще продължи да следи мерките за защита на гражданското корабоплаване.

Паралелно с политическия дебат България, Румъния и Турция активираха противоминната военноморска група „MCM BLACK SEA“. Корабите ще работят в региона до 18 октомври. Мисията е планирана преди последните атаки, но създава допълнителна възможност за проверка на морската сигурност.

Големият политически спор

Спорът вече не е само за реакцията след нападението. Той е и за това дали България трябва публично да посочи предполагаемия извършител, преди да има завършен анализ.

Правителството настоява, че решенията за националната сигурност не могат да се основават на хипотези. Опозицията отговаря, че липсата на конкретика отслабва възпирането.

Парламентът трябва да намери практичен баланс между доказателствата и превенцията. От него зависи как ще бъде организирана защитата на корабите, докато разследването продължава.