България изгражда 199 нови социални услуги за резидентна и дневна грижа и обновява 80 дома за възрастни хора. Проектите трябва да приключат през август 2026 г. След това общините ще трябва да осигурят персонал и постоянна грижа.

Новата инфраструктура може да подобри условията за хиляди хора, но резултатът ще зависи от това дали услугите ще разполагат с достатъчно квалифицирани служители.

По данни на Министерството на труда и социалната политика инвестицията възлиза на 385 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост. Очаква се проектите да подобрят условията за над 5500 възрастни хора и близо 3000 хора с увреждания.

Какво се изгражда

Новите 199 услуги включват обекти за резидентна и дневна грижа. Те са насочени основно към хора с увреждания и са част от по-широката промяна в системата за дългосрочна грижа.

Паралелно се ремонтират домовете за възрастни хора. Министерството посочва 80 или 81 държавно финансирани дома, в зависимост от етапа на отчитане. В тях живеят над 5500 души.

Новите изисквания предвиждат:

  • достъпна среда;
  • по-добри санитарни условия;
  • помещения, близки до домашна среда.

Кой носи отговорността

Основната отговорност е на общините. Те организират изграждането, вземат решения за създаването на услугите и отговарят за управлението им.

Агенцията за социално подпомагане предварително одобрява създаването на услугите и следи дали те отговарят на законовите изисквания.

Ежедневната грижа ще се поема от екипи в самите услуги. В тях могат да работят:

  • социални работници;
  • медицински специалисти;
  • рехабилитатори;
  • психолози;
  • санитари;
  • социални асистенти и друг помощен персонал.

Съставът на екипите зависи от вида на услугата и броя на потребителите. Законът изисква доставчиците да разполагат с квалифициран персонал и да спазват стандартите за качество.

Построяването на сградите само по себе си не гарантира достатъчно служители за работа на смени, медицинско наблюдение и подкрепа в ежедневието.

Рискът остава след откриването

Държавата е осигурила отделно финансиране за функционирането на новите услуги за възрастни хора и хора с увреждания. Средствата трябва да покрият разходите, след като сградите бъдат завършени и услугите започнат работа.

Предизвикателството обаче не е само финансово. Общините трябва да намерят специалисти, да организират графици и да поддържат услугите, включително в малки населени места. Там недостигът на медицински и социални кадри е особено остър.

През март 2026 г. Министерството на труда и социалната политика съобщи и за проект за 222 нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за пълнолетни хора с увреждания. Това число се отнася до по-широк пакет и не трябва да се смесва с 199-те обекта по договорите за нова инфраструктура.

Какво се променя за семействата

  • Повече възможности за настаняване в модернизирани домове.
  • Дневна и резидентна грижа по-близо до местната общност.
  • Подкрепа за хора, които не могат да се обслужват сами.
  • По-малка зависимост от близки, които полагат постоянни грижи.

При навременно завършване на проектите до края на 2027 г. трябва да бъдат закрити 42 специализирани институции за пълнолетни хора с увреждания. Това е следващият етап от деинституционализацията.

Успехът на реформата ще зависи не само от броя на новите сгради, а от наличието на постоянен и подготвен персонал. Именно общините ще трябва да осигурят хората, които всеки ден да се грижат за възрастните и за гражданите, зависими от подкрепа.