По пътищата на България са загинали 264 души от началото на 2026 г. до 26 юли. Други 4525 са ранени при 3644 катастрофи, показват данните на Министерството на вътрешните работи.

Броят на жертвите е с 34 по-висок от този за същия период на 2025 г. Данните поставят под въпрос ефективността на контрола, инфраструктурните мерки и координацията между институциите.

Това означава средно повече от един загинал на ден. Увеличението е отчетено въпреки засиления контрол и поредицата от законови промени, представяни като основа на нов подход към пътната безопасност.

Какво показват числата

Проблемът се задълбочи още през първите шест месеца на годината. Според анализ на Института за пътна безопасност до края на юни са загинали 219 души, спрямо 187 за същия период на 2025 г. Увеличението е 17,1 процента.

Данните на МВР към 26 юли показват, че тенденцията не се е обърнала. Само през юли до тази дата са отчетени 46 загинали и 764 ранени при 612 тежки катастрофи.

  • 3644 катастрофи с ранени и загинали от началото на годината;
  • 264 загинали участници в движението;
  • 4525 ранени;
  • 34 повече жертви спрямо същия период на 2025 г.

Контролът е активен, но не е достатъчно насочен

Основният въпрос не е само колко проверки се извършват, а как се организират. Контролът често се насочва към лесно установими нарушения, включително такива, които могат да бъдат засечени автоматично. Това не гарантира контрол на местата и поведението, свързани с най-тежките катастрофи.

Институтът за пътна безопасност посочва, че масовите проверки не дават устойчив резултат, когато не са свързани с анализ на конкретните рискови отсечки, скоростта, неправилното изпреварване и агресивното поведение на водачите.

Последиците са пряко измерими. Камерата може да регистрира нарушение, но сама по себе си не променя опасен участък, не разделя насрещното движение и не осигурява безопасно пресичане за пешеходците.

Натрупани средства, ограничен видим резултат

Одит на Сметната палата поставя и въпроса как се използват средствата за безопасност. Във Фонда за пътна безопасност са натрупани над 523 млн. лв.

Според одитните данни 47,6 млн. лв. са вложени в дейности с пряко отношение към контрола и безопасността. Сред тях са камери, системи за наблюдение, дрегери и тестове за наркотици.

Одитът отчита разминаване между наличния ресурс и видимите резултати по отношение на превенцията и инфраструктурата.

Сметната палата посочва и проблем с приоритетите. Контролът се концентрира върху нарушения, които се установяват сравнително лесно. Превенцията на рисковото поведение и подобряването на инфраструктурата остават недостатъчни.

Това означава, че наличното финансиране не се превръща достатъчно бързо в по-безопасни пътища, осветени пешеходни зони, разделителни системи и ефективен контрол на опасните отсечки.

Инфраструктурата увеличава последиците от грешките

Много участъци остават опасни заради липсваща или износена маркировка, лошо осветление, недостатъчна защита между платната и конфликтни кръстовища.

Когато пътят допуска висока скорост, но няма физическа защита или ясна организация на движението, последиците от човешка грешка могат да бъдат по-тежки.

Това е разликата между наказателен и превантивен подход. Наказанието идва след нарушението. Безопасната инфраструктура намалява вероятността грешката да завърши със смърт.

Пешеходците остават най-уязвими

Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ отчете ръст на инцидентите с пешеходци още в началото на 2026 г. До 18 февруари са регистрирани 197 катастрофи с тяхно участие.

Данните показват особено тежък риск за хората, които пресичат в градска среда и по слабо осветени участъци.

Пешеходната безопасност не зависи само от вниманието на гражданите. Тя зависи и от осветлението, видимостта, маркировката, скоростта на автомобилите и реалното спазване на предимството на пешеходна пътека.

Европейското сравнение показва мащаба

През 2024 г. България е отчела 74 загинали при катастрофи на милион жители. За сравнение, показателят е бил 20 за Швеция, 24 за Дания, 32 за Нидерландия и 33 за Германия, според данни, цитирани от Сметната палата.

Разликата не се обяснява само с дисциплината на водачите. Тя показва значението на начина, по който държавите проектират пътищата, управляват скоростта, реагират след катастрофа и насочват публичните средства.

Какво трябва да се промени

  • Контролът да се насочи към опасните отсечки и тежките нарушения, а не само към нарушения, които се измерват масово.
  • Фондът за пътна безопасност да финансира видими инфраструктурни мерки с измерим резултат.
  • Институциите да използват обща система за анализ на катастрофите, а не отделни статистики.
  • Пешеходните пътеки, осветлението и маркировката да се проверяват с конкретни срокове за ремонт.
  • Резултатите да се измерват по броя на предотвратените жертви, а не по броя на съставените актове.

Числото 264 е показател за резултата от действащата система. Данните за първите седем месеца показват, че засиленият контрол и направените промени все още не са довели до намаляване на смъртността по пътищата.