96 пожара са потушени в България за 24 часа до 25 юли 2026 г. Един човек е загинал, а друг е пострадал. Пожарната е реагирала на 153 сигнала за произшествия, съобщи Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Загиналият е 70-годишен мъж. Той е починал при пожар в гараж в село Голямо Дряново, община Казанлък.

Пострадала е 28-годишна жена при пожар в къща в село Звездица, област Варна.

Какво показват числата

Повечето сигнали не са довели до големи материални щети. Това обаче не означава нисък риск. От общо 96 пожара 76 са били без преки материални щети.

  • 48 пожара са възникнали в сухи треви, горска постеля и храсти.
  • 25 пожара са били в отпадъци.
  • 20 пожара са нанесли преки материални щети.
  • 9 от тях са били в жилищни сгради.
  • 4 са засегнали транспортни средства.

Малкият пожар в суха трева може да остане локален. При вятър, високи температури и близост до населено място ситуацията може да се промени за минути.

Защо пожарите се превръщат в ежедневен риск

Един от факторите е времето. Националният институт по метеорология и хидрология прогнозира относително сухо и топло време през юли. В много райони максималните температури могат да достигнат 38 до 43 градуса. Тези условия изсушават тревата, листната маса и почвата.

Друг фактор е човешкото поведение. Заместник-министърът на земеделието Николай Василев посочи през април, че близо 90 процента от горските пожари са причинени от човешко действие или бездействие.

Сред рисковете са незагасени фасове, палене на огън на открито и искри от машини.

Данните за 2025 г. показват мащаба на проблема. Между 1 юни и 16 септември в България са регистрирани 15 259 пожара, с 629 повече от същия период на предходната година.

Засегнати са над 300 000 декара, включително 75 000 декара горски територии, според Националната асоциация на доброволците в Република България.

Рискът не е само в гората

Един от пожарите на 25 юли е бил в гараж. Друг е възникнал в жилищна сграда. Това показва, че летният риск засяга не само горите и земеделските площи.

Сухата растителност около къщи, складове и пътища създава лесен път за разпространение на огъня. В селата опасността е по-висока, тъй като част от сградите са близо до необработени терени. Достъпът за тежка техника също може да бъде труден.

Къде системата губи време

Проблемът не е само в броя на пожарите. В оценка на Министерството на земеделието се посочва, че около 40 процента от горските и ловните стопанства се намират на повече от 30 минути от най-близката пожарна служба.

Същият анализ отчита остаряла техника в част от горските и ловните стопанства. Забавянето на първата реакция може да позволи на малък пожар да се превърне в широк фронт. Тогава са нужни пожарникари, доброволци, горски служители и военни.

Летният риск не се измерва само с големите пожари. Той започва с десетки малки запалвания, които всеки ден отнемат ресурс от службите.

Какви ограничения действат

Министерството на земеделието въведе ограничения за дейности, които могат да предизвикат искри в земеделски земи. От 10 юли до 1 септември 2026 г. са забранени косенето, машинното почистване, мулчирането и почистването на храсти в часовия интервал от 09:00 до 03:00 часа.

Мярката цели да ограничи пожарите, причинени от селскостопанска техника и работа в сухи терени. Тя не може да замени личната отговорност.

  • Не палете огън на нерегламентирани места.
  • Не изхвърляйте незагасени фасове.
  • Не оставяйте отпадъци и стъклени бутилки в суха растителност.
  • Подайте сигнал на телефон 112 при дим или огън.
  • Не се опитвайте сами да спирате пожар, ако той вече се разпространява.

Данните от 25 юли показват постоянен натиск върху пожарната система. 96 пожара, един загинал и един пострадал са конкретните последици от риск, който се повтаря всеки ден през летния сезон.