Европейският AI Board обсъди на 17 септември 2026 г. прилагането на AI Act, надзора върху водещите модели и тестовете за киберсигурност. Решенията ще засегнат български компании, държавни институции и разработчици, които предлагат или използват изкуствен интелект на единния пазар.

За България ключовият въпрос е дали институциите ще изградят навреме работещ механизъм за надзор, докато европейските изисквания вече се прилагат.

Какво обсъди ЕС

Деветото заседание на AI Board се проведе под ръководството на ирландското председателство на Съвета на ЕС. Участниците разгледаха прилагането на AI Act, надзорните приоритети на Европейската комисия и развитието на европейските възможности в областта на изкуствения интелект.

Специален акцент беше поставен върху frontier AI, тоест най-мощните модели с широк спектър от приложения. Комисията представи и напредъка по план за действие, който свързва изкуствения интелект с киберсигурността.

  • разработване и тестване на инфраструктура за оценка на киберспособностите на водещите модели;
  • координация между националните органи за пазарен надзор;
  • оценка на съответствието преди пускането на определени системи на пазара;
  • прилагане на правилата за прозрачност, включително за съдържание, създадено или променено от AI.

Кои модели попадат под по-строг контрол

AI Act определя като модели със системен риск тези, които имат особено голямо въздействие и могат да създадат мащабни заплахи за здравето, сигурността, основните права или обществото. Един от законовите критерии е обучение с изчислителен ресурс над 1025 floating point operations. Европейската комисия може да определи системен риск и по други показатели.

Доставчиците на такива модели трябва да оценяват и ограничават системните рискове. Те трябва да провеждат adversarial testing, да докладват сериозни инциденти и да защитават модела, сървърите, алгоритмите и данните. Изискванията важат независимо дали моделът се предлага самостоятелно, или е вграден в друг продукт.

От 2 август 2026 г. Комисията упражнява надзорните и санкционните правомощия, предвидени в AI Act, включително спрямо моделите със системен риск. При нарушения санкциите могат да достигнат до 3% от глобалния годишен оборот или 15 милиона евро, като се прилага по-високата стойност.

Какво означава това за България

За българските компании използването на готов AI модел вече не е само техническо решение. При системите с висок риск ще са нужни документация, оценка на риска, човешки надзор, проследимост на действията и доказателства за киберсигурност.

Промените засягат сектори като банкиране, здравеопазване, транспорт, образование, заетост и критична инфраструктура. Компаниите, които разработват софтуер за европейски клиенти, ще трябва да определят дали използваният модел е общ AI модел, модел със системен риск или част от високорискова система.

За малките и средните предприятия най-прекият ефект ще бъде свързан с разходите за проверки, правна оценка и техническа документация. Единните европейски правила обаче могат да улеснят продажбата на български продукти в други държави от ЕС, ако компаниите докажат съответствие с общите изисквания.

Готови ли са българските институции

Българското правителство посочи през юли 2026 г., че подготвя национална стратегия за изкуствения интелект и нов закон за прилагане на AI Act през есента на 2026 г. Това означава, че ключовите решения за националния надзор все още предстоят.

За бизнеса е важно да знае кой ще приема сигнали, кой ще извършва проверки и как ще се координират секторните регулатори. Без ясно разпределени отговорности европейските изисквания могат да останат формално въведени, но трудно приложими на практика.

Следващата дата

Десетото заседание на AI Board е планирано за 18 ноември 2026 г. в Брюксел, в рамките на Apply AI Summit. Дотогава държавите членки трябва да продължат работата по националния надзор, а компаниите ще трябва да съобразят системите си с вече приложимите изисквания.