България остава страната с най-висок риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз, въпреки подобрение по част от показателите през 2025 г. По данни на Националния статистически институт 21,2% от населението, или 1,368 млн. души, живее под линията на бедност. В риск от бедност или социално изключване са 29%, или 1,869 млн. души.

Данните показват спад на бедността, но и трайно изоставане на България спрямо останалите държави в ЕС.

  • Линия на бедност за 2025 г.: 866,67 лв. на човек месечно
  • Хора под линията на бедност: 1,368 млн.
  • Риск от бедност или социално изключване: 29% от населението
  • Риск от бедност сред безработните: 55,1%
  • Риск от бедност сред работещите: 11,8%

Какво показват данните

Според НСИ линията на бедност през 2025 г. се повишава с 13,5% спрямо 2024 г. Тя достига 866,67 лв. месечно на човек. Делът на хората под тази линия намалява с 0,5 процентни пункта.

Комбинираният показател за риск от бедност, тежки материални и социални лишения и много ниска заетост в домакинството също се понижава. Той спада с 1,3 процентни пункта до 29%. По данни на Eurostat това остава най-високият дял в ЕС.

Какъв е ефектът от социалните плащания

Данните на НСИ показват, че социалните трансфери имат пряк ефект върху бедността. Ако пенсиите се включат в дохода, но останалите социални трансфери се извадят, делът на бедните нараства от 21,2% на 29%.

Ако се извадят и пенсиите, и останалите социални плащания, делът достига 45,4%. Това означава, че без тези средства почти всеки втори би бил под линията на бедност.

НСИ отчита, че социалната система ограничава рязкото обедняване, но не намалява еднакво риска при всички групи.

Кои групи са най-уязвими

Най-висок риск има при безработните. През 2025 г. 55,1% от безработните на 18 и повече години са в риск от бедност.

При заетите на възраст 18-64 години делът на работещите бедни е 11,8%. При работещите на непълен работен ден рискът е около три пъти по-висок спрямо работещите на пълен работен ден.

Образованието остава ключов фактор. Сред работещите с основно или без образование 47,2% живеят в бедност. При хората с висше образование делът е 4,3%.

При децата на възраст 0-17 години рискът от бедност е 27%. Социалните трансфери намаляват този риск с 13,4 процентни пункта.

  • Безработни: 55,1% в риск от бедност
  • Работещи бедни: 11,8%
  • Работещи с основно или без образование: 47,2%
  • Деца на възраст 0-17 години в риск от бедност: 27%
  • Деца на родители с основно или без образование, живеещи в бедност: 73,3%

Къде се виждат най-големите разлики

Данните показват силни различия между отделни групи и региони. При децата, които живеят в материални лишения, НСИ отчита 73,5% дял при ромските деца срещу 17,3% при българската етническа група.

По относителен дял на бедните спрямо регионалната линия на бедност най-засегнати през 2025 г. са областите Стара Загора, Сливен, Търговище и Ловеч. Най-ниски са нивата във Враца, Кюстендил и Габрово.

Разлики има и в самата линия на бедност. В област София тя е 1304 лв., а в Силистра 580 лв. Това показва, че еднакъв доход има различна покупателна стойност в различните части на страната.

Защо данните имат значение

Публикацията на НСИ не показва, че социалните плащания са без ефект. Данните сочат обратното. Те обаче показват и че част от най-уязвимите групи остават в траен риск.

Това поставя въпроса не само за размера на разходите, а и за тяхното насочване. По данни на НСИ, Eurostat и БТА България отчита подобрение, но остава на последно място в ЕС по този показател.