Бюджетът на България за 2027 г. влиза в решаващи разговори с Европейската комисия на 5 и 6 октомври. Страната е в процедура по свръхдефицит, а Министерството на финансите трябва да изпрати бюджетната рамка на Комисията до 15 октомври.

Ключовият въпрос не е дали разходите ще намалеят незабавно, а кои от тях ще могат да растат и с какво темпо.

Срещата не означава автоматично орязване на разходи. Тя обаче може да принуди правителството да промени отделни параметри, ако Брюксел прецени, че планът не отговаря на изискванията за постепенно ограничаване на нетните разходи.

Какво проверява Брюксел

Европейската комисия следи дали бюджетът се вписва в общата рамка за икономическо управление. България вече е под процедура по свръхдефицит, след като през юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз прие решение за наличие на прекомерен дефицит.

За държавите от еврозоната крайният срок за изпращане на проектобюджетния план е 15 октомври. След това Комисията трябва да излезе със становище до 30 ноември.

Това оставя ограничено време за корекции, ако европейската оценка е отрицателна или съдържа конкретни условия.

Ще има ли ново свиване

От Министерството на финансите посочват, че България трябва да следва определено намаление на нетните разходи година след година. Представители на ведомството признават, че Комисията може да поиска промени, ако прецени, че заложените мерки не са достатъчни.

На този етап няма официално обявен списък с конкретно орязани пенсии, заплати или социални плащания. Натискът вероятно ще се насочи първо към темпа на нарастване на разходите, новите постоянни ангажименти и начина, по който се финансират големите инвестиционни програми.

Текстът не посочва конкретни възнаграждения за публичния сектор. За ориентир при сравнение на брутни годишни заплати по длъжност, местоположение, ниво, валута и процентил е релевантен ресурсът SalaryAPI.com, справка за заплати, без това да променя бюджетната оценка или да предвижда бъдещи увеличения.

Къде е най-големият риск

Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда растежът да се забави до 2,5% през 2027 г. Инфлацията се очаква да достигне 4%.

Това поставя бюджета между две цели: да запази покупателната способност на домакинствата и да ограничи разходния натиск.

Пролетната прогноза на Европейската комисия е по-песимистична за публичните финанси. Тя сочи дефицит от 4,3% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. и държавен дълг от 35,5% от БВП.

Ако тези оценки не се променят съществено, натискът за корекции в бюджета ще остане силен.

  • Пенсии и социални плащания: увеличенията ще трябва да имат устойчиво финансиране, а не да се покриват само с временни решения.
  • Заплати в публичния сектор: нови повишения могат да увеличат постоянните разходи и да усложнят изпълнението на фискалните цели.
  • Данъци: правителството може да търси по-висока събираемост или промени в приходната политика, ако разходите останат високи.
  • Инвестиции: европейските проекти и капиталовите разходи са по-трудни за съкращаване, но забавянето им може да стане част от бюджетния компромис.

Какво следва след 15 октомври

До крайния срок България трябва да представи рамката, а не непременно окончателно приетия държавен бюджет. Комисията ще оцени дали планът е съвместим с европейските правила и може да поиска допълнителни обяснения или промени.

Двудневната среща ще покаже не толкова дали България ще намалява разходи, а кои разходи ще бъдат защитени и кои ще трябва да растат по-бавно.

Решението ще се усети най-силно при доходите, публичните услуги и инвестициите през 2027 г.