Бюджетният дефицит на България достигна предварително 3,6 млрд. евро към края на септември 2026 г. Това се равнява на 2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт, показват данни на Министерството на финансите, публикувани на 1 октомври.

Само за месец дефицитът се е увеличил с около 525 млн. евро. Към края на август той беше малко над 3 млрд. евро, или 2,4% от БВП. Септемврийските данни са предварителни и ще бъдат уточнени с окончателните отчети в края на октомври.

Разходите растат по-бързо от приходите

В бюджета са постъпили 33,9 млрд. евро приходи, помощи и дарения. Това е 68,4% от планираното за цялата 2026 г. и с 11% повече спрямо същия период на 2025 г.

Разходите вече достигат 37,5 млрд. евро, или 66,1% от годишните разчети. На годишна база те са нараснали с 11,3%, малко по-бързо от приходите. Именно тази разлика поддържа отрицателното бюджетно салдо.

  • Данъчните приходи са се увеличили с 2,4 млрд. евро, или 9,8%.
  • Помощите и даренията са нараснали с 1,5 млрд. евро.
  • Неданъчните приходи са намалели с 0,6 млрд. евро.
  • Основната причина за спада при неданъчните постъпления са по-ниските дивиденти от държавните предприятия.

Планът за възстановяване натежа върху сметката

Най-силният натиск върху бюджета е дошъл от плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост. През август държавата е концентрирала големи инвестиционни плащания, за да спази крайния срок за допустимост на част от дейностите, 31 август 2026 г.

Тези разходи са направени преди да постъпят всички европейски средства. Така бюджетът временно финансира проекти, които впоследствие могат да бъдат подкрепени от Европейската комисия. Министерството на финансите предупреди, че плащанията по плана ще продължат да оказват натиск върху дефицита до получаването на петото плащане от Европейската комисия.

Дефицитът показва разликата между извършените плащания и постъпилите средства в определен момент. Той не означава автоматично, че цялата сума ще бъде покрита с нов дълг.

Остава ли място до годишната рамка

Бюджетът за 2026 г. е приет с планиран дефицит от 5,7% от БВП, или приблизително 7,2 млрд. евро. Това означава, че септемврийският резултат все още е под заложения годишен дефицит. Остават обаче три месеца, в които обичайно се извършват допълнителни плащания.

Според данните, цитирани от БНТ, Министерството на финансите и Фискалният съвет очакват крайният дефицит да бъде с около 1,5 процентни пункта под заложените 5,7%. Това е прогноза, а не окончателен резултат. Тя зависи от изпълнението на капиталовите разходи, европейските плащания и сезонното движение на приходите.

Какво означава това за публичния дълг

По-високият дефицит увеличава нуждата от финансиране. Законът за бюджета позволява през 2026 г. да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро. Този лимит не се равнява само на бюджетната дупка. В него са включени и операции по рефинансиране на стар дълг, както и други финансови операции.

Към края на 2026 г. държавният дълг се очаква да достигне около 37,7 млрд. евро, или 31,1% от БВП, според параметрите, представени при подготовката на бюджета. България запазва сравнително ниско съотношение между дълг и БВП, но скоростта на нарастване остава ключовият въпрос за следващите години.

Какво ще покаже краят на годината

Основният тест ще бъде дали държавата ще получи планираните европейски средства и доколко ще изпълни капиталовата си програма. Ако плащанията по проектите се ускорят, дефицитът може временно да нарасне дори при по-добри приходи.

Ако част от разходите останат неизпълнени или постъпленията се окажат по-високи, годишният резултат може да остане под заложените 5,7% от БВП. Окончателната картина ще стане ясна след приключването на касовите отчети за декември.