Протестът срещу бюджета за 2026 г. отново събира хора в София. Причината не е само оттегленият първи проект от ноември 2025 г. Спорът остава около начина, по който държавата ще търси повече приходи и кой ще понесе цената.

Темата засяга данъци, осигуровки, заплати и дефицит. Затова спорът излезе от парламента и остана на улицата.

Как започна новата вълна

На 26 ноември 2025 г. хиляди протестираха в центъра на София срещу проекта за държавен бюджет. Според AP и БТА недоволството беше насочено срещу планирано увеличение на социалните осигуровки и удвояване на данъка върху дивидента.

На 27 ноември 2025 г. правителството оттегли проекта. AP и БНР съобщиха, че процедурата е спряна, а разговорите са върнати към работодатели и синдикати.

Защо протестите продължават

Най-прекият риск за много домакинства е по-нисък нетен доход. По-високите осигурителни вноски намаляват парите, които остават след удръжки. Те повишават и разходите за работодателите.

Това засяга работещи, самонаети и фирми. Засяга и семейства, които вече са под натиск от разходите за живот.

През пролетта на 2026 г. България продължи да работи в удължен бюджетен режим. На 25 февруари 2026 г. служебното правителство предложи законът за удължаване на стария бюджет да действа до приемането на редовен бюджет. На 27 април 2026 г. президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че новият бюджет трябва да бъде приет в рамките на два месеца.

За сектори, зависими от държавно финансиране, това означава несигурност. Въпросът е дали ще има средства за заплати, услуги и вече обявени увеличения, или решенията ще останат блокирани.

Протестът е и израз на по-широко недоверие. Част от недоволството е насочено към начина, по който се вземат решения с голям ефект върху доходите и разходите.

За протестиращите бюджетът вече е не само финансов план, а тест за това дали държавата може да иска повече, без да подкопава предвидимостта и доверието.

Какво тревожи протестиращите

  • по-високи осигуровки, които намаляват нетния доход и повишават разходите за труд
  • по-висок данъчен натиск върху предприемачи и инвеститори
  • ръст на дълга и дефицита, който може да доведе до нови ограничения
  • забавен редовен бюджет, който оставя общини и публични системи в несигурност
  • слаб диалог между власт, синдикати, работодатели и граждани

Защо София е центърът на напрежението

София е основната сцена на този спор. Тук са парламентът, министерствата, големите работодатели и синдикатите. Тук са и институциите, които вземат решенията.

Ефектът е и практически. БТА съобщи на 5 май 2026 г., че Столичната община е посочила липсата на приет бюджет като пречка за част от работата по достъпната среда и транспорта. Това прехвърля спора от политиката към услуги, които хората ползват всеки ден.

Какво следва

На 7 май 2026 г. служебният финансов министър Георги Клисурски заяви в парламента, че публичните финанси са под контрол и при удължения бюджет. По думите му посоката до края на годината зависи от приемането на редовен бюджет.

Докато няма приет бюджет, протестният натиск вероятно ще остане. За много хора спорът не е технически. Той е свързан с това колко ще струва държавата и какво ще получат срещу тази цена.