България разследва мазутни отлагания по Южното Черноморие, докато разширява проучванията за нефт и природен газ в морската си икономическа зона. Няма доказателства, че двете събития са свързани. Те обаче поставят един и същ въпрос: кой ще носи отговорност, ако замърсяване достигне брега?

За туристите, рибарите и местните общини решаваща ще бъде не само перспективата за местен добив, а способността на институциите да установят източника на замърсяване и да реагират бързо.

Мазутът остана без доказан източник

На 25 юни 2026 г. Министерството на транспорта съобщи, че по крайбрежието са открити мазутни отлагания. Няма данни те да са причинени от текущ или скорошен нефтен разлив в българските териториални води.

Властите започнаха почистване и проверки след сигнали от плажове по Южното Черноморие. Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас е получила 21 сигнала за нефтопродукти по плажовете, съобщи Министерството на околната среда и водите.

Министерството посочи, че следите не са потвърдено доказателство за нов голям разлив в българската акватория. Информацията беше съобщена от BTA и Министерството на околната среда и водите.

През април 2026 г. министерството следеше и разлив в района на руския град Туапсе. Тогава институцията заяви, че няма непосредствена заплаха за териториалните води на България. BNT съобщи за наблюдението на ситуацията.

Случаят показва практическата трудност при замърсяване в затворено море. Източникът може да е извън България, но последствията да достигнат българския бряг.

Сондажите влизат в нов етап

Докато институциите търсят произхода на мазутните следи, проучванията под морското дъно продължават. На 21 януари 2026 г. Българският енергиен холдинг придоби 10% от правата за търсене и проучване в блок „Хан Аспарух“, заедно с OMV и NewMed Energy.

Одобреният работен план предвижда до 18 октомври 2026 г. да бъдат прокарани три сондажа:

  • „Винех-1“;
  • „Крум-1“;
  • „Винех-2“.

Министерството на енергетиката съобщи, че първият сондаж вече е започнал. Държавният холдинг ще участва в следващите два.

В отделен блок, „Хан Тервел“, Shell продължава проучвателните дейности. През май 2026 г. правителството разреши включването на OMV Petrom с 25% дял. Shell запази 75% от участието.

Блок „Хан Тервел“ се намира в дълбоководната част на изключителната икономическа зона на България. Правителството представя проекта като част от ускоряването на проучванията за природен газ в Черно море.

Потенциалната полза още не е гарантирана

Основният аргумент на правителството е енергийната сигурност. Потенциално местно производство би могло да намали зависимостта от внос и да даде на държавата по-голям контрол върху част от доставките.

Засега няма потвърдено търговско находище и няма гаранция, че проучвателните сондажи ще доведат до добив.

Печалбата за бюджета също не е непосредствена. На този етап държавата участва в разходите и риска по проучването. При неуспешен резултат България ще има разходи, без да получи енергийния ефект, посочен от правителството като основен мотив.

Екологичният риск не приключва с отрицателен резултат

Проучвателният сондаж не е равен на промишлен добив, но не е и без въздействие. Операциите включват използване на сондажни флуиди, извличане на отпадъчен материал и работа на тежки плавателни съоръжения в морска среда.

Научен преглед, публикуван през 2026 г., посочва, че сондажните отпадъци могат да съдържат нефтени фракции и химикали от използваните флуиди. Рискът зависи от начина на събиране, обработване и изхвърляне на тези материали.

В документите по оценката на въздействието за „Хан Аспарух“ се посочва, че между вече завършените и планираните сондажи няма пряка взаимовръзка. Не се очаква кумулативно въздействие в рамките на блока.

Същите документи разглеждат необходимостта да бъдат отчетени и други съществуващи или одобрени проекти в Черно море. Това е важно за оценката на общия натиск върху морската среда, дори когато отделните проекти се разглеждат самостоятелно.

Контролът ще определи общественото доверие

При сегашната липса на доказан общ източник на замърсяване спорът не може да бъде решен само с обещания за енергийна независимост. За обществото ще са важни конкретните правила, независимият мониторинг и публичните резултати от проверките.

  • Кой ще извършва независимия мониторинг на водата и морското дъно?
  • Колко бързо ще се установява произходът на нефтените следи?
  • Кой ще плаща за почистването и компенсациите при доказан инцидент?
  • Ще бъдат ли публикувани своевременно данните от пробите и проверките?

Черно море вече е натоварено от корабоплаване, риболов, туризъм и инфраструктурни проекти. Новите сондажи увеличават икономическия залог. Мазутните следи по брега увеличават натиска за проверим контрол.

За България спорът няма да приключи с един отрицателен лабораторен резултат или с един успешен сондаж. Решаващо ще бъде дали институциите могат да покажат навреме какво се случва в морето и кой отговаря при инцидент.