Изложба в София връща историята на Art 36 и частните галерии
Националната галерия показва в София архив, фотографии и портрети, посветени на Art 36 и ролята ѝ след 1990 г.
Националната галерия откри изложбата „Art 36 Gallery and the Echoes of Memory“ на 4 март 2026 г. в „София Арсенал - Музей за съвременно изкуство“ в София. Експозицията ще остане до 19 април 2026 г.
Изложбата е посветена на историята на Art 36, която според Националната галерия е първата частна галерия в столицата. Куратор е д-р Надежда Джакова. Медийният партньор е Българската телеграфна агенция.
Експозицията проследява развитието на Art 36 и мястото ѝ в българската художествена сцена след 1990 г.
Какво включва изложбата
Показани са фотографии на Ани Петрова, която дълги години е документирала живота около Art 36 и нейните автори.
Включени са и подбрани портрети на Камелия Чекарлиева-Минчева, създадени от нейни близки художници и приятели.
Сред авторите в изложбата са:
- Генко Генков
- Станимир Желев
- Атанас Атанасов
- Галаб Гълъбов
- Донка Павлова
Експозицията представя и спомени за галерията и нейния кръг от художници. Сред тях са Любен Генов, Иван Милев и Стефан Лютаков.
Историята на Art 36
Art 36 е регистрирана на 12 юли 1990 г. Според Националната галерия това е първата частна галерия в София.
Галеристът Камелия Чекарлиева-Минчева ръководи пространството до смъртта си на 1 май 2020 г. В работата ѝ участва и съпругът ѝ Иларион.
Галерията започва на ул. „Раковски“ 159 с изложба на Кеазим Исинов. По-късно се премества на ул. „Славянска“ 40. Там официално отваря на 26 октомври 1990 г. с изложба на Димитър Казаков - Нерон.
През 90-те години Art 36 дава сцена на утвърдени имена и на млади автори. Според представянето на Националната галерия там са излагали:
- Генко Генков
- Иван Кирков
- Георги Баев
- Георги Божилов - Слона
- Светлин Русев
- Любен Зидаров
- Магда Абазова
- Цанко Панов
Пространството е свързано и с ранните изяви в столицата на Кольо Карамфилов, Румен Жеков и Красимир Добрев. Според Националната галерия това я прави едно от местата, оформили свободната художествена сцена в България след политическите промени в началото на 90-те години.
Акцент върху паметта
Проектът поставя фокус върху паметта за първите частни галерии и върху средата, в която се развива съвременното изкуство в България.
Изложбата проследява историята на едно пространство и мрежата от художници, галеристи и публика около него.
По данни на Националната галерия експозицията насочва внимание към хората и събитията, участвали в художествените процеси в края на 20-и век. В центъра са архивите и личностите, свързани с този период.