България подкрепи обсъждането на общо европейско цифрово пълнолетие, но ЕС все още няма единна възрастова граница за социалните мрежи. Паралелно с това в България се предлага забрана за достъп на деца под 16 години.

Мярката може да се прилага чрез мобилно приложение или дигитален портфейл. Законопроектът обаче все още не е действащо право.

Решението на Министерския съвет от 9 юли 2026 г. показва подкрепа за европейския дебат. В документа изрично се посочва, че държавите членки не са постигнали общо съгласие за възрастовата граница.

Какво означава „цифрово пълнолетие“

Цифровото пълнолетие е възрастова граница, под която дете няма да може самостоятелно да използва определени онлайн услуги. При някои предложения достъпът ще бъде възможен само с одобрение от родител.

Европейският парламент вече подкрепи идеята за обща граница от 16 години. Експертният панел на Европейската комисия препоръча по-ограничен подход за деца под 13 години, ако платформите не докажат, че услугите им са безопасни по подразбиране.

Разликата между позициите показва, че спорът в ЕС продължава. Основният въпрос е дали правилата ще ограничат достъпа, без да създадат нов риск за личните данни.

Какво предлага България

На 9 юли 2026 г. ГЕРБ представи законопроект, който предвижда деца под 16 години да нямат достъп до социални мрежи. Изключения могат да се правят за образователни приложения, одобрени от министъра на образованието.

Предложението включва мобилно приложение за потвърждаване на възрастта чрез дигитален портфейл. За младежите между 16 и 18 години се предвиждат допълнителни ограничения. Сред тях е забрана за използване на социални мрежи между 23:00 и 6:00 часа.

Законопроектът още не е приет. Не са окончателно определени правилата за регистрация, родителско съгласие, санкции и отговорност при заобикаляне на системата.

Кой ще проверява възрастта

При европейския модел проверката няма да се извършва от служител, който ръчно преглежда лични документи. Европейската комисия разработи приложение, което трябва да потвърждава дали потребителят покрива определена възрастова граница.

Целта е платформата да не получава точната възраст или самоличността на потребителя. Приложението може да работи самостоятелно или да бъде включено в европейския дигитален портфейл.

Европейската комисия препоръча държавите членки да го направят достъпно до 31 декември 2026 г.

  • Държавата или оторизиран доставчик издава доказателство за възраст.
  • Потребителят го представя при достъп до услуга с възрастово ограничение.
  • Платформата получава отговор дали изискването е изпълнено.
  • Платформата разрешава или блокира достъпа.

Техническият модел използва т.нар. zero-knowledge proof. Платформата разбира само дали потребителят е над или под определена граница. Тя не получава излишни лични данни.

Кой ще носи отговорност в България

Платформите ще трябва да прилагат проверката и да не допускат деца до услуги, за които законът предвижда ограничение. Държавата няма да управлява всяка регистрация. Тя ще следи дали компаниите изпълняват задълженията си.

В България Комисията за регулиране на съобщенията е националният координатор по Акта за цифровите услуги. Тя контролира спазването на задълженията от посредническите онлайн услуги и координира действията си с Европейската комисия.

Комисията за защита на личните данни следи обработването на лична информация. Съветът за електронни медии има правомощия спрямо видео платформите.

Самото блокиране на профили и достъп се извършва от платформите, а не от държавния регулатор.

Проблемът с устройствата и чуждите профили

Проверката при регистрация не доказва кой реално използва телефона или профила. Родител може да предостави своето удостоверение. Дете може да използва чужд акаунт.

Ограниченията могат да бъдат заобиколени чрез нов профил, виртуална частна мрежа или платформа, която не прилага правилата.

Европейската комисия установи, че деца под 13 години могат лесно да заобиколят самодекларирането на възраст във Facebook и Instagram, като въведат фалшива дата на раждане.

Комисията посочи, че около 12 процента от децата под 13 години в ЕС използват тези платформи.

Какво може да се промени за родителите

При приемане на български правила родителите вероятно ще трябва да участват при създаването или разрешаването на профили за непълнолетни. Точният механизъм още не е определен.

Не е ясно кой ще издава удостоверението за възраст в България. Не е решено и дали ще се използва национална електронна идентификация.

Предстои да бъдат уточнени правилата за обработване на данните и санкциите за платформите, които допускат неправомерен достъп.

Дебатът вече не е само за възрастовата граница. Той е и за това кой ще контролира проверката, как ще се защитят личните данни и кой ще носи отговорност при заобикаляне на системата.