Малки общини в България разширяват контрола на скоростта, след като законови промени предвиждат 50 процента от глобите, установени с общински камери, да остават в местните бюджети за пътна безопасност.

Темата се изостри след тежки катастрофи, слаб контрол в малките населени места и натиск за по-бързи санкции. За местните власти това е едновременно въпрос на безопасност, контрол и бюджет за конкретни мерки.

Камерите вече не са само средство за наблюдение. Те се превръщат в инструмент за санкции, превенция и финансиране на местна пътна безопасност.

Какво се променя

На 25 юни Общинският съвет в Белово одобри купуването на скоростни камери и видеонаблюдение за критични пътни участъци. БТА съобщи, че темата е била включена в дневния ред ден по-рано.

В Дупница, на 16 юни, общинските съветници решиха да поставят още 12 камери с разпознаване на регистрационни номера. Според БНР мярката е насочена срещу уличните гонки и агресивното шофиране.

Паралелно се подготвя по-широка интеграция между общинските системи и МВР. Целта е нарушенията, засечени от местни камери, включително превишена скорост, да се обработват по-бързо и да водят до електронни фишове.

Защо общините купуват камери

Основният мотив е слабият контрол в малките населени места. След законовите промени от 7 май 2026 г. половината от глобите, установени с общински камери, са предвидени за общинските бюджети за дейности по пътна безопасност.

  • повече контрол в рискови участъци
  • по-бързо установяване на нарушения
  • средства за осветление, маркировка и обезопасяване

Натискът идва от данните

Одит на Сметната палата, огласен на 22 юни, отчете, че 523 млн. лв. стоят във Фонда за пътна безопасност, докато жертвите на катастрофи растат. Одитът обхваща периода от 1 януари 2021 г. до 30 юни 2025 г.

Според Сметната палата средствата не се управляват ефективно и не дават достатъчен ефект срещу пътния травматизъм. Това засилва аргумента на кметове и местни власти, че част от решенията трябва да се прилагат на общинско ниво.

Къде вече се действа

В няколко общини мерките вече са в ход.

  • Белово: Общинският съвет одобри покупка на скоростни камери и видеонаблюдение за контрол по пътищата в общината.
  • Дупница: Общината добавя 12 нови камери към съществуващата мрежа. Според БНР в града вече има 70 видеокамери, като 30 от тях разпознават регистрационни номера.
  • София: Според Darik полицията монтира 200 нови камери на 35 кръстовища по Околовръстния път и Скоростната тангента. Те ще следят за скорост, колани, телефон в ръка, преминаване на червен сигнал и други нарушения.

София е различен мащаб, но посоката е една и съща. Повече автоматизиран контрол и по-малка зависимост от патрул на място.

Какво още спира системата

Покупката на камери не е достатъчна. Ключов въпрос остава връзката с Единния център за обработване на данни на МВР.

Без такава връзка местните системи могат да засекат нарушение, но санкцията зависи от това колко бързо държавата ще го обработи. Ефектът на камерата зависи от скоростта на санкцията.

Колкото по-бавно се издава фишът, толкова по-слаб е превантивният ефект.

През юни представители на местната власт и МВР обсъдиха именно такава техническа децентрализация. Целта е държавни, общински и пътни камери да работят в по-свързана система.

Защо това засяга хората извън София

В малките градове често няма постоянни полицейски екипи. Обходите са по-редки, а рисковите участъци са добре известни на местните жители.

При такъв модел една камера осигурява постоянен контрол на място, където присъствие на екип не може да се поддържа постоянно. Това е пряко свързано с безопасността около училища, главни улици, входове на села и тесни участъци без тротоари.

Ако моделът заработи, общините ще имат стимул да инвестират допълнително в:

  • осветление на опасни отсечки
  • пешеходни зони и повдигнати пътеки
  • маркировка и знаци
  • видеонаблюдение около училища и входове на населени места

Какво следва

Следващият тест е дали новите камери ще водят до реални санкции, а не само до записи. Ако интеграцията с МВР се ускори и електронните фишове се издават навреме, малките общини могат да се превърнат в основен терен за по-строг пътен контрол.

Ако това не стане, рискът остава същият. Повече техника, без съществена промяна в опасните участъци.