Над 500 души, предимно рохинги, може да са загинали след изчезването или потъването на два кораба край бреговете на Мианмар в края на юни и началото на юли.

Данните не са окончателно потвърдени. Международната организация по миграция и Върховният комисариат на ООН за бежанците, UNHCR, определят случаите като потенциално едни от най-тежките морски бедствия за рохингите.

Според съобщение на UNHCR и Международната организация по миграция двата кораба са отпътували от щата Ракхайн.

Какво се знае за двата кораба

  • Първият кораб е превозвал около 250 души и е загубил връзка скоро след отплаването.
  • Вторият е бил с приблизително 280 души на борда.
  • Вторият кораб вероятно е потънал край Мианмар на 8 юли.
  • Част от пътниците са дошли от бежанските лагери в Кокс Базар, Бангладеш.

Точният брой на жертвите може никога да не бъде установен. Международните агенции говорят за повече от 500 изчезнали или потенциално загинали, а не за окончателно потвърден брой.

Защо хората тръгват въпреки мусона

За много рохинги сушата не предлага сигурност. В Бангладеш живеят около 1,2 милиона бежанци в претъпкани лагери. Помощта намалява, а възможностите за образование и работа са ограничени, съобщи Associated Press.

Въоръжени групи и престъпни мрежи допълнително увеличават натиска върху хората в лагерите.

Ситуацията в Ракхайн също се влошава. Регионът остава въвлечен във войната между армията на Мианмар и въоръжената групировка Arakan Army.

Рохингите са изправени пред ограничения, насилие, принудително разселване и липса на сигурен път за завръщане.

Малайзия често е крайната цел на пътуването. Хората се опитват да стигнат дотам с претоварени лодки, които не са пригодени за дълго плаване.

Маршрут с висока смъртност

Плаването през Бенгалския залив и Андаманско море е сред най-опасните миграционни маршрути в света.

През 2025 г. повече от 6500 рохинги са тръгнали по море. Близо 900 са били обявени за загинали или изчезнали. Според данни на UNHCR това е най-високата смъртност сред основните морски маршрути за бежанци и мигранти.

Новите случаи са станали извън обичайния сезон за плаване. През юли мусоните носят силни ветрове, високи вълни и проливни дъждове. Наводненията в региона са увеличили риска за малките плавателни съдове, съобщиха UNHCR и Международната организация по миграция.

  • Около 250 души са били на първия кораб.
  • Приблизително 280 души са били на втория кораб.
  • Първият кораб е загубил контакт скоро след отплаването.
  • Вторият вероятно е потънал на 8 юли край Мианмар.
  • Почти 300 души вече са обявени за загинали или изчезнали по този маршрут през 2026 г., без да се броят последните два случая.

Спасителните операции зависят от властите

Оцеляването зависи от времето, откриването на лодките и реакцията на властите. Важни са и приемането на сигналите за бедствие и изпращането на спасителни екипи.

Правозащитни организации предупреждават, че морските власти в региона често не реагират навреме на сигнали за бедстващи лодки.

Контрабандисти и трафиканти използват отчаянието на хората, за да организират опасни превози. На пътниците не се гарантират храна, вода или медицинска помощ.

„Хората не рискуват живота си в морето, ако алтернативите не са още по-непоносими“, заяви изследователят на Amnesty International за Мианмар Джо Фрийман.

Какво може да последва

UNHCR и Международната организация по миграция настояват за повече операции по търсене и спасяване. Те призовават за достъп до убежище, по-добра координация между държавите по маршрута и действия срещу мрежите за трафик.

Без промяна в лагерите в Бангладеш и без сигурни условия в Ракхайн рискът ще остане. Ограничената помощ и липсата на безопасен път за завръщане продължават да тласкат хората към опасния маршрут.