Отмяната на планираната блокада на трите гранични пункта със Северна Македония не намали напрежението в България. Спорът се прехвърли от границата към вътрешния политически дебат и към отношенията между София и Скопие.

Акцията беше насрочена за 21 юни. Тя предвиждаше 120-минутна гражданска блокада на трите гранични пункта между двете държави. Организаторите от фондация „Македония“ и сдружение „Куберов воин“ я обявиха като протест срещу натиск върху хора с българско самосъзнание в Северна Македония.

След призив от българския посланик в Скопие Желязко Радуков и разговори с институциите организаторите отмениха акцията. По данни на БТА и БНР решението беше обявено на 18 юни.

Какво беше отменено

Планът предвиждаше кратко затваряне на граничните пунктове за два часа. Според БНР и БТА целта е била да се изпрати политически сигнал към властите в Скопие.

  • Дата на планираната акция: 21 юни
  • Продължителност: 120 минути
  • Обхват: трите гранични пункта между България и Северна Македония
  • Обявен мотив: натиск, нападения и съдебни производства срещу хора, които се определят като българи

Организаторите заявиха, че с отмяната се избягват допълнително напрежение по границата, полицейска мобилизация и възможни дипломатически щети.

Защо спорът остана

Темата не се изчерпва с движението през границата. Спорът засяга сигурността на българската общност, двустранните отношения и начина, по който България защитава позицията си.

На 15 юни в Скопие бяха запалени два автомобила с дипломатически номера пред българското посолство. Случаят предизвика остра реакция в София. Властите в Северна Македония осъдиха палежа.

Български представители посочиха инцидента като знак, че езикът на омразата и липсата на наказания остават проблем. Темата отново постави на фокус отношението към българите в Северна Македония и изпълнението на ангажиментите по европейската рамка от юли 2022 г.

Какво разделя България

Отмяната на блокадата не доведе до обща позиция в България. Разделението остана видимо както в политиката, така и в обществения дебат.

  • Една част настоява за по-твърд натиск върху Скопие.
  • Друга предупреждава, че гранични блокади вредят на българската позиция пред EU и засягат пътуващите.
  • Трета вижда в темата инструмент за вътрешнополитическа мобилизация, без пряк ефект върху двустранните проблеми.

Така спорът стана двоен. Той е външен към Скопие и вътрешен за това как София да отговори, без да изглежда пасивна и без да губи подкрепа в европейските институции.

Официалната позиция на София

Българските власти се разграничиха от идеята за блокиране на границата. Външният министър Велислава Петрова заяви, че подобни действия са контрапродуктивни и не помагат на националния интерес.

На 18 юни премиерът Румен Радев заяви, цитиран от БТА, че политическото ръководство на Северна Македония прави всичко възможно да забави пътя на страната към EU. Той свърза палежа в Скопие с по-широкия спор за правата на българите в страната, езика на омразата и неизпълнените ангажименти.

Границата остана отворена, но спорът за Северна Македония се изостри в две посоки: към Скопие и във вътрешния дебат в България.

Защо темата има широк отзвук

Темата за Северна Македония съчетава история, идентичност и текуща политика. Затова всеки нов инцидент бързо се превръща в въпрос с пряк обществен и политически ефект.

  • Как България защитава българи и български общности зад граница
  • Как пази тежестта си в EU по въпроса за разширяването
  • Как избягва уличният натиск да замести държавната дипломация

Какво следва

След отмяната на блокадата организаторите обявиха, че ще търсят други инициативи в подкрепа на българската общност в Северна Македония. Това означава, че темата остава активна.

На 21 юни граничните пунктове останаха отворени. Политическият спор обаче остава отворен.