България променя правилата за защита на децата от насилие, но основният въпрос остава изпълнението. След законови промени, нови данни и публичен натиск, институциите са под натиск да покажат как ще действат при реален сигнал.

Спорът вече не е само дали наказанията са достатъчни. Спорът е дали полиция, социални служби, училище, здравни власти и прокуратура ще работят заедно, без детето да повтаря травмата си пред всяка институция.

  • На 19 март 2026 г. Народното събрание прие на второ четене промени в Наказателния кодекс с по-тежки наказания за сексуални престъпления срещу деца.
  • Давността за престъпления срещу малолетни и непълнолетни започва да тече от навършване на пълнолетие.
  • На 4 юни 2026 г. в София институции и експерти обсъдиха модела „ЗаКрила“ като алтернатива на разпокъсаната реакция.
  • Държавната агенция за закрила на детето работи по национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца за периода 2023 - 2026 г.

Какво стои зад новия спор

Темата не се изчерпва с по-високи наказания. Тя засяга начина, по който държавата реагира след сигнал за риск.

Семействата често попадат в система, в която няколко институции събират едни и същи данни, а реакцията идва късно. Точно този модел е поставен под въпрос от експерти, местни власти и организации, работещи с деца.

На националната конференция „ЗаКрила“ в София на 4 юни 2026 г. заместник-кметът Надежда Бачева заяви, че фрагментираният подход не работи и че институциите трябва да спрат да прехвърлят отговорност, предаде БТА.

„ЗаКрила“ е модел, при който правосъдие, социална подкрепа и грижа за психичното здраве се предоставят на едно място.

Какво реално се променя

Най-видимата промяна е в Наказателния кодекс. На 19 март 2026 г. парламентът прие на второ четене по-тежки наказания за сексуални посегателства срещу деца, според информация на Народното събрание.

Променя се и режимът на давността. При престъпления срещу малолетни и непълнолетни тя започва да тече от навършване на пълнолетие. Това засяга случаи, при които сигнал не е подаден веднага.

Паралелно с това се засилва натискът за обща работа между институциите. Моделът „Зона ЗаКрила“, подкрепян от UNICEF и местни партньори, събира на едно място кризисна помощ, психологическа подкрепа, социална работа, правна помощ и щадящо изслушване на детето.

По данни на UNICEF моделът работи в 11 региона. През 2024 г. негови стандарти са използвани при националната методология за щадящо изслушване на деца. Това показва движение от пилотен към по-широк стандарт.

Онлайн насилието влиза в центъра на темата

На конференцията в София беше поставен и въпросът за дигиталното насилие. Според участниците онлайн средата изисква различен тип подготовка и по-бързо разпознаване на риск.

Това включва случаи на кибертормоз, сексуална експлоатация, запис и разпространение на насилие и други форми на злоупотреба в интернет. Натискът е върху училища, полиция и социални служби да реагират по-рано.

Какво показват данните

Според Държавната агенция за закрила на детето през 2024 г. са постъпили 6440 сигнала за дете в риск. От тях 2024 са били за насилие над дете.

Данните от телефон 116 111 също показват голям обем търсена помощ. От 1 януари до 1 ноември 2025 г. са постъпили 21 362 обаждания. Проведени са 10 879 консултации. Регистрирани са 1724 сигнала за деца в риск.

  • 6440 сигнала за дете в риск през 2024 г.
  • 2024 сигнала за насилие над дете през 2024 г.
  • 21 362 обаждания на телефон 116 111 между 1 януари и 1 ноември 2025 г.
  • 10 879 консултации за същия период.
  • 1724 сигнала за деца в риск за същия период.

Къде системата изостава

България има програма, кампании, обучения и законови промени. Спорът е дали това стига до всяко дете извън големите градове и извън пилотните проекти.

Основният риск остава разликата между правила и реална помощ. При забавена реакция цената е пряка за детето и семейството.

  • По-бърза реакция след подаден сигнал.
  • Общи екипи между полиция, социални служби, здравни и образователни институции.
  • Унифицирани данни за проследяване на пропуските в системата.
  • Подкрепа за деца, които трудно могат да говорят или да свидетелстват.

Защо темата има широк обществен ефект

Темата засяга пряко доверието в държавата. При сигнал за насилие общественият въпрос е не само дали има закон, а дали защитата идва навреме.

Затова дебатът се измества от кампании към отговорност и координация. Промяната ще се измерва по конкретни случаи, а не по броя на обсъжданията и програмите.