България продължава да губи население. Към 31 декември 2024 г. в страната живеят 6 437 360 души. Това е спад с 8121 души за година.

Увеличение има само в шест области: София-град, Бургас, Варна, Кърджали, Пловдив и Хасково. Данните на НСИ показват, че това не променя общата демографска тенденция. Те очертават по-ясно друго: населението се концентрира в ограничен брой центрове, докато големи части от страната продължават да се свиват.

Всички 28 области са с отрицателен естествен прираст през 2024 г. Растежът в шестте области идва от миграция, а не от повече раждания.

Къде населението още расте

По данни на НСИ, сравнението между 2023 и 2024 г. показва увеличение само в шест области. Най-голям е ръстът в София-град в абсолютен брой. Най-висок е ръстът в Кърджали като дял от местното население.

  • София-град: 1 295 931 души, ръст с 8966 души, или 0,7%
  • Бургас: 388 919 души, ръст с 4473 души, или 1,2%
  • Варна: 437 521 души, ръст с 3330 души, или 0,8%
  • Кърджали: ръст с 2916 души, или 2,0%
  • Хасково: ръст с 242 души, или 0,1%
  • Пловдив: също е сред областите с увеличение

Най-малката по население област остава Видин със 70 542 души. Най-голяма е София-град, където живее 20,1% от населението на България. По данни на Eurostat поне 30% от населението на страната живее в столичния регион. Това поставя България сред държавите в EU с най-силна концентрация в столицата.

Какво стои зад ръста

Основният фактор е миграцията. НСИ отчита, че през 2024 г. всички 28 области са с отрицателен естествен прираст. Това означава, че навсякъде умират повече хора, отколкото се раждат.

Областите с ръст печелят население чрез вътрешно преместване в страната или чрез приток от чужбина. Това се вижда и в данните за нетната миграция. Най-голям механичен прираст имат Кърджали, Бургас и Варна.

  • Кърджали: 28,6 на 1000 души
  • Бургас: 17,0 на 1000 души
  • Варна: 12,9 на 1000 души

Причините се различават по области. София концентрира администрация, университети, по-високи доходи и голяма част от новите работни места. Варна и Бургас съчетават голям град, море, услуги, логистика, туризъм и по-добра свързаност. Пловдив печели от индустрия, транспорт и близост до столицата. Кърджали и Хасково се открояват с миграционен приток, включително през семейни и трансгранични връзки.

Защо темата засяга цялата страна

Демографската промяна преразпределя достъпа до услуги и работа. Когато едни области растат, а други губят население, натискът върху държавата и общините се увеличава и в двата типа райони.

  • В растящите области се засилва натискът върху жилища, трафик, детски градини и болници
  • В свиващите се области услугите стават по-скъпи и по-трудни за поддържане
  • Местният бизнес губи работна ръка
  • Част от общините застаряват бързо и остават без достатъчно население за поддържане на основни услуги

НСИ отчита, че през 2024 г. населението е намаляло с 47 308 души заради отрицателния естествен прираст. Спадът в селата е по-тежък, отколкото в градовете. В края на 2024 г. 73,7% от хората в България живеят в градове, а 26,3% в села. Населените места без население вече са 199.

Къде спадът е най-тежък

Най-силен натиск има в области, където се съчетават висока смъртност, застаряване и изтичане на хора. Сред най-засегнатите през 2024 г. са Видин и Смолян, с намаление по 1,7%.

Видин остава сред най-уязвимите области. По данни на НСИ там е и най-неблагоприятното съотношение между зависимите възрастови групи и работоспособното население. Това означава по-малко данъкоплатци и по-голям натиск върху социалната и здравната система.

Какво показва картата на страната

Данните очертават няколко силни полюса и много отслабващи периферии. Печелят големите градски центрове, морските области и част от южните гранични райони. Губят вътрешни, отдалечени и силно застаряващи области.

Демографският въпрос вече не е само колко намалява България. Въпросът е къде ще останат хора, услуги и икономическа активност.

Това има пряк ефект върху всекидневието. От него зависи къде ще има училище, лекар, транспорт, работни места и условия за млади семейства, показват данните на НСИ, цитирани и от БТА.