Срещата между кабинета и КЕВР на 12 май постави цените на тока и парното в центъра на първия сериозен тест за управлението. До 1 юли 2026 г. регулаторът трябва да утвърди новите цени за периода до 30 юни 2027 г.

Според Министерството на енергетиката министърът Ива Петрова и председателят на КЕВР Пламен Младеновски са обсъдили сигурността на доставките, предвидимостта за пазара и защитата на битовите потребители. Решенията на регулатора са ключови, защото засягат пряко сметките на домакинствата.

Основният въпрос е дали обещанията за защита на домакинствата ще съвпаднат с окончателните цени на тока и парното от 1 юли 2026 г.

Какво показват подадените предложения

През април КЕВР публикува ценовите заявления на енергийните дружества за периода от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г. Регулаторът заяви, цитиран от БТА, че ще прилага балансиран и консервативен подход, за да ограничи рязко увеличение за потребителите.

  • "Топлофикация София" предлага 29% увеличение на цената на парното от 1 юли.
  • "Булгаргаз" предлага 1% по-ниска цена на природния газ за юни спрямо май.
  • КЕВР вече утвърди цена на природния газ за май от 35,98 евро за MWh.

Тези данни очертават напрежението около предстоящото решение. Ако крайните цени за домакинствата нараснат осезаемо, въпросът за разминаване между политически обещания и регулаторни решения ще стане централен.

Защо темата има политическа тежест

КЕВР е независим регулатор. Неговите решения обаче влияят върху сметките, финансовото състояние на енергийните дружества и евентуалната нужда от компенсации. Това поставя кабинета под натиск, дори когато решението формално не се взема от правителството.

Енергетиката е различна от други управленски теми, защото ефектът се вижда директно в месечните разходи. При цените на тока и парното политическият ефект идва веднага след новите фактури.

Пред правителството стоят три едновременни цели:

  • поносими цени за домакинствата,
  • финансова стабилност на енергийните дружества,
  • ограничаване на допълнителен натиск върху бюджета чрез компенсации.

Напрежението е особено силно в София и в големите градове, където промени в тарифите засягат голям брой потребители на топлофикация и регулиран пазар на електроенергия.

Каква е базата за сравнение

От 1 юли 2025 г. КЕВР утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 2,58%, а на парното и топлата вода с 4,54% за периода до 30 юни 2026 г. Тогава регулаторът намали първоначално поисканите по-високи ръстове, съобщи БТА.

Това създаде очакване, че и през 2026 г. комисията ще търси социално поносим вариант. Същевременно именно това очакване повишава залога за кабинета, ако новите решения доведат до по-силен ръст на разходите за домакинствата.

Какво следва

Срещата между кабинета и КЕВР не променя формално процедурата по ценообразуване. Тя обаче показа, че решението за цените от 1 юли ще бъде ключов показател за способността на властта да съчетае защита на потребителите и устойчивост на системата.

Публичните позиции на Министерството на енергетиката, данните от ценовите заявления и предстоящото решение на КЕВР ще определят дали натискът върху сметките ще остане ограничен. От това зависи и първата голяма оценка за управлението в сектор, който засяга почти всяко домакинство.