Народното събрание прие на първо четене на 13 май 2026 г. промени в Закона за защита на конкуренцията. Те дават на Комисията за защита на конкуренцията, КЗК, нови правомощия да разследва „прекомерно високи“ цени, да налага временни мерки и да изисква по-широка информация по веригата на доставки.

Ако текстовете бъдат окончателно приети, КЗК ще може да се намесва по-бързо при съмнения, че цени надхвърлят икономически обоснованите разходи и разумната печалба. Това разширява ролята на антимонополния орган извън досегашния фокус върху злоупотребата с господстващо положение.

Промените отварят нов спор. Поддръжниците ги представят като защита за потребителите. Критиците предупреждават за по-силна държавна намеса в ценообразуването.

Какво се променя

Законопроектът е внесен от Явор Гечев и депутати от „Прогресивна България“. Той беше приет на първо четене във временната бюджетна комисия на 12 май, а след това и в пленарната зала. По данни на БТА проектът е получил 148 гласа „за“, 22 „против“ и 22 „въздържал се“.

  • Въвежда се забрана за налагане на прекомерно високи продажни цени от предприятия в господстващо или съвместно господстващо положение.
  • КЗК трябва да образува производство до 7 дни при съмнение за нарушение.
  • Производството трябва да приключва до 3 месеца, освен при фактическа или правна сложност.
  • Комисията ще може да налага временни мерки, включително промяна на търговски условия и ценова политика.
  • При нарушение е предвидена имуществена санкция до 10% от общия оборот за предходната финансова година.

Проектът предвижда и електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки на селскостопански, хранителни и други продукти на едро. Регистърът трябва да се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.

Защо темата има пряко значение

Промените идват на фона на силна обществена чувствителност към поскъпването. Те засягат пазари с пряко отражение върху разходите на домакинствата и бизнеса.

На 15 май 2026 г. в парламента беше внесен и отделен законопроект за промени в Закона за защита на потребителите. По информация на БТА той прехвърля част от текстовете от закона за въвеждането на еврото и удължава с една година забраната за икономически необосновано повишаване на цени на стоки и услуги за потребители.

За големите търговци е предвидено и ежедневно публикуване на ценова информация в машинночетим формат.

Така се оформят два паралелни механизма за натиск върху цените.

  • Чрез КЗК, при съмнение за нарушение на конкуренцията и прекомерно високи цени.
  • Чрез Комисията за защита на потребителите, при необосновано увеличение на потребителски цени.

Прилагането на двата режима може да засегне цени на храни, лекарства, горива и други чувствителни стоки. За бизнеса това означава по-строг контрол, повече отчетност и риск от високи санкции.

Аргументите в подкрепа

Според мотивите към законопроекта и парламентарния дебат целта е да се ограничат нелоялни търговски практики, да се следи веригата от производител до краен потребител и да се откриват по-рано пазарни деформации.

КЗК също поставя акцент върху секторните анализи през 2026 г. Комисията обяви храните, фармацията, горивата, енергетиката и финансовия пазар за приоритетни сектори. Председателят на КЗК Росен Карадимов заяви, цитиран от комисията, че секторният анализ е основен инструмент за превенция и за откриване на структурни проблеми в конкуренцията.

Аргументите срещу

Критики бяха изразени още в пленарната зала. По информация на БТА депутати от опозицията подкрепят част от мерките срещу нелоялните практики, но предупреждават, че такава намеса може да изкриви пазарното поведение.

Едно от основните опасения е, че част от фирмите може да реагират предварително с повишение на цените, за да ограничат бъдещ риск от проверки или ограничения.

Друг спорен въпрос е методиката. Законопроектът определя като „прекомерно висока“ цена такава, която значително надвишава икономически обоснованите разходи и разумната печалба. Конкретните показатели обаче трябва да бъдат определени по-късно с наредба на Министерския съвет след становище на КЗК.

Именно тази методика ще покаже дали контролът ще бъде предвидим или ще доведе до нови спорове.

Какво следва

Законопроектът не е окончателно приет. Предстои второ четене, при което текстовете може да бъдат съществено променени.

  • Как ще се доказва „прекомерно висока“ цена.
  • Кои предприятия ще попадат под най-строг режим на прозрачност.
  • Как ще се съчетаят правомощията на КЗК, Комисията за защита на потребителите и изпълнителната власт.

Решението по тези въпроси ще определи докъде може да стигне държавата в опита си да ограничи ценовия натиск в ключови сектори.

Спорът е концентриран в един въпрос: дали новите правомощия ще ограничат пазарни злоупотреби, или ще разширят държавната намеса без достатъчно ясни критерии.