Крайната сума на касовия бон вече трябва да се изписва и в евро, и в левове в периода на двойно обозначаване на цените. Това изискване е записано в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Правилото важи за фискалния или системния бон. На него трябва да присъстват сумата в двете валути и официалният курс лев-евро.

Ако цената на етикета е показана в евро и левове, същото трябва да важи и за крайната сума, която клиентът плаща на касата.

Какво изисква законът

Законът задължава търговците да показват цените в евро и левове в непосредствена близост. Двете стойности трябва да са с еднакъв шрифт, цвят и вид. Не се допуска подвеждане на клиента.

Същото правило важи и за общата крайна сума на бона. Тя трябва да бъде изписана в двете валути, заедно с официалния курс.

  • Периодът на двойно обозначаване е от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г.
  • От 1 януари 2026 г. до 31 януари 2026 г. левът и еврото се движеха паралелно в брой.
  • От 1 февруари 2026 г. еврото е единственото законно платежно средство в България.
  • Официалният курс е 1.95583 лева за 1 евро.

Това е посочено и в официалните насоки на Министерството на икономиката и индустрията.

Какво обсъди кабинетът

На 14 май 2026 г. министър-председателят Румен Радев събра в Министерския съвет министри, регулатори, синдикати, работодатели и браншови организации. Темата беше ръстът на цените на храните и възможни мерки срещу поскъпването.

Според съобщението на правителството Радев е поставил въпроса за навременни действия заради отслабващата покупателна способност и е настоял за „справедливи цени“ в магазините.

Политическият натиск е насочен към цената, която потребителят вижда на щанда и плаща на касата.

Къде е реалният тест

Правната рамка е ясна. Реалният въпрос е дали изискването се изпълнява не само на етикета, а и в касовия софтуер и във фискалния бон.

След 1 януари 2026 г. плащанията, които подлежат на фискален отчет, се регистрират и отчитат в евро и центове. Това прави касовия бон ключов документ при проверка на крайната сума.

  • Спор може да възникне при разлика между етикета и крайната сума.
  • Проблем може да има при неправилно превалутиране.
  • Риск има и при закръгляване, което не следва официалния курс.
  • Нарушение е и липсата на двойно изписване в бона в срока, в който законът го изисква.

Защо това има значение

Темата засяга пряко домакинствата. При чувствителност към цените на храните всяка разлика между етикет, бон и реално платена сума може да доведе до спорове и недоверие.

Затова контролът върху цените вече не се изчерпва с табелата на рафта. Най-видимата проверка за потребителя остава документът, който получава при плащане.

Какво следва

До 8 август 2026 г. двойното обозначаване на цените остава задължително. В този срок институциите трябва да следят дали правилата се прилагат по цялата верига, от етикета до касовия бон.

Ако това изискване се прилага последователно, потребителят ще може по-лесно да сравнява цената на щанда с крайната сума. Ако не се прилага, спорът за „справедливите цени“ ще се прехвърли към самото плащане.