Смъртта на четири деца при катастрофи за два дни изведе на протест семейства и граждани на 26 юни в София, Пловдив, Враца и други градове.

Демонстрантите настояват за по-строг контрол, по-бързо правосъдие и ясна отговорност на институциите. Според тях проблемът не е само в отделни случаи, а в системно забавяне на мерки, проверки и разходи за безопасност.

Протестите поставиха отново въпроса защо при нарастващ брой жертви контролът, инфраструктурните мерки и разходването на средства остават спорни.

Какво предизвика протестите

На 26 юни хора се събраха пред Съдебната палата в София. По данни на bTV за два дни в страната са загинали четири деца при катастрофи.

Според БТА демонстрации е имало и в други градове. В тях са участвали близки на деца, загинали на пътя, и сдружение „Ангели на пътя“.

Протестите продължават поредица от подобни акции. На 18 юни пред Съдебната палата в София също имаше протест на същото сдружение. През февруари близки на жертви отново поискаха по-тежка отговорност, по-бързо правосъдие и край на усещането за безнаказаност.

„Скоростта убива“ и „Справедливост за нашите деца“ бяха сред посланията на протестиращите, отразени от БТА.

Какво стои зад нарастващия натиск

Причината не е само последната трагедия. Натискът се засилва заради натрупани случаи и данни за ръст на жертвите.

Институтът за пътна безопасност съобщи на 15 юни, че в периода от 5 юни до 15 юни при катастрофи са загинали 16 души. За същия период на 2025 г. жертвите са били 6.

На 5 юни тежка катастрофа в София отне живота на четирима души и рани 16. На 8 юни президентът Румен Радев призова за твърди действия срещу уличните гонки, дрифта и агресивното шофиране.

  • повече полицейски контрол и камери
  • по-бързи експертизи и дела
  • обезопасяване на опасни участъци
  • ясно проследяване на разходите за пътна безопасност

Средства има, спорът е защо няма резултат

Един от основните въпроси в протестите е свързан с разходването на публични средства. На 22 юни Сметната палата съобщи, че 523,4 млн. лв. стоят във Фонда за пътна безопасност, докато жертвите на катастрофи растат.

Според одита за проверявания период са изразходвани 125,1 млн. лв. Част от тези разходи не са били пряко насочени към безопасността на движението.

Одиторите посочват, че само 38 процента от похарчените средства са били за дейности с пряко влияние върху пътната безопасност.

  • ремонти на сгради
  • техника
  • други текущи нужди

Според одита част от средствата са отишли за разходи с частична или без връзка с целта на фонда.

Какво показват данните за България

България остава сред държавите в Европейския съюз с най-висока пътна смъртност. Според данни на Европейската комисия, цитирани в доклад от февруари 2026 г., през 2024 г. страната е имала втория най-висок показател в ЕС.

Показателят е 74 загинали на 1 млн. души.

На национално ниво временните данни на МВР, цитирани от The Sofia Globe, показват 169 загинали на пътя между 1 януари и 31 май 2026 г.

Тези числа изместват спора отвъд отделни шофьори. В центъра е въпросът за политическата и институционалната отговорност.

Какво означава това за хората

Темата засяга пряко родители, деца, шофьори, пешеходци и общини. Когато опасен участък не бъде обезопасен, когато дело се бави или контрол липсва, рискът остава за всички участници в движението.

За много семейства това е и въпрос на доверие в държавата. След всяка тежка катастрофа следват обещания. Новите протести показват, че общественото търпение намалява.

Какво вече е променено

Законодателни промени от 7 май 2026 г. предвиждат 50 процента от глобите, установени с общински камери, да постъпват в бюджетите на общините за дейности, свързани с пътната безопасност.

Мярката може да ускори местни действия. Тя обаче не решава сама проблемите с контрола, наказанията и административното забавяне.

Основният въпрос след протестите остава дали наличните средства и законови промени ще доведат до измерим спад на жертвите.