София става ключова за HEMS, докато забавени бази застрашават разширяването
Държавата отделя терен за база на HEMS в София, докато проблеми с други обекти поставят под натиск срокове, средства и достъпа до спешна помощ.
Държавата подготвя нов етап за хеликоптерната спешна помощ. На 21 януари 2026 г. Министерският съвет включи в дневния си ред решение за имот в София с площ 7118 кв. м за база на HEMS. Решението идва в момент, когато системата разширява дейността си, а забавяния по бази и площадки увеличават риска за срокове и средства.
HEMS е система за спешна медицинска помощ по въздух. Тя изпраща медицински екип с хеликоптер до тежки инциденти и за бърз транспорт на пациенти между болници.
София вече носи основната тежест на въздушната спешна помощ, докато инфраструктурата в страната още се доизгражда.
Какво се променя
София е основният оперативен център на системата. В проектните документи на Министерството на здравеопазването столицата е определена като основна база и място, където се намира ръководството на въздушната спешна помощ.
Това се вижда и в данните за мисиите. От общо 202 спасителни мисии от началото на системата до април 2026 г., 167 са изпълнени от регионалната база в София. Останалите са от Сливен.
Защо натискът расте
Основният въпрос вече не е само доставката на хеликоптери. Въпросът е дали базите, площадките и екипите ще бъдат готови навреме.
През април 2026 г. служебният министър на здравеопазването предупреди за проблеми с част от базите и за риск от загуба на средства. По данни, цитирани от БТА, част от предвидените терени са неподходящи. При някои обекти има и компрометирана достъпност.
Това увеличава значението на базата в София. Ако столицата поеме още по-голям дял от мисиите, натоварването ще е не само върху излитанията, но и върху координацията за голяма част от страната.
Къде е системата в момента
- Общо планираните хеликоптери за спешна помощ по въздух са осем.
- Към април 2026 г. в България са доставени пет.
- Останалите три се очакват до юни 2026 г.
- Един хеликоптер е базиран в София, два в Сливен, един в Долна Митрополия и един в Балчик.
- По план постоянните оперативни бази са шест.
В годишния отчет на Министерството на здравеопазването за 2025 г. е записано, че временната оперативна база в Долна Митрополия е на финален етап. Така заедно със София и Сливен действащите бази стават три.
В същия документ министерството посочва 123 мисии за 2025 г. Данните показват бързо нарастване на натоварването.
Какво означава това за пациентите
Спорът за терени и бази има пряко значение за достъпа до спешна помощ. Той влияе върху времето за реакция при катастрофи, инсулти и спешни междуболнични транспорти.
София е естествен център за най-тежките случаи, защото там са част от големите университетски болници и значителна част от високоспециализираната помощ. Забавяне на столичната база би засегнало пациенти от цялата страна, а не само от София.
Какво следва
Следващият етап е превръщането на отделения терен в работеща база. Паралелно трябва да се решат няколко практически въпроса.
- Завършване на постоянните бази.
- Осигуряване на медицински екипи и пилоти за денонощен режим.
- Разширяване на мрежата от болнични хеликоптерни площадки.
По данни на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването и БТА, системата навлиза в етап, в който броят на хеликоптерите вече не е единственият показател. Решаващо става дали инфраструктурата ще позволи по-бърза и равномерна реакция в страната.