София събира Пол Линч и Саяка Мурата в дебат за власт, страх и съпротива
Фестивалът „Литературни срещи“ връща дистопията в центъра на публичния разговор с международни гости и близо 40 участници.
Фестивалът „Литературни срещи“ ще се проведе в София между 23 и 25 април 2026 г. с тема „Дистопии и съпротива“. Десетото издание събира международни и български автори в City Stage.
Организатор е фондация „Прочети София“. По данни на организаторите, цитирани от БТА, в програмата са включени близо 40 писатели, поети, изследователи, актьори и литературни мениджъри.
- Темата за 2026 г. е „Дистопии и съпротива“.
- Сред международните гости са Пол Линч и Саяка Мурата.
- Разговорът със Саяка Мурата е насрочен за 23 април от 20:00 ч.
- Срещата с Пол Линч е планирана за 25 април от 19:00 ч.
- И двете събития са в City Stage.
Форумът поставя литературата в пряк разговор с теми като власт, обществен натиск, страх и граници на личната съпротива.
Какво включва програмата
Фестивалът не се ограничава до авторски срещи. Програмата включва дискусии, четения, книжарница, младежки уъркшоп, пърформанс и международна професионална среща.
В София ще участват и фестивални директори и културни мениджъри от различни европейски държави. Това разширява форума отвъд литературните четения и го превръща в място за професионален обмен.
- Дискусии и публични разговори
- Литературни четения
- Книжарница
- Младежки уъркшоп
- Пърформанс
- Международна професионална среща
Защо темата привлича внимание
Изборът на темата идва в момент, когато дистопичната литература отново се чете като коментар към реални обществени процеси. Това важи за въпроси като натиск върху личния избор, езика на властта и цената на подчинението.
Присъствието на Пол Линч засилва този фокус. Романът му „Пророческа песен“, отличен с Booker Prize за 2023 г., беше широко обсъждан в Европа като предупреждение за риск от репресия и разпад на демократичния ред.
Саяка Мурата добавя различен акцент. Нейните книги разглеждат социалната норма, натиска за приспособяване и очакването човек да следва предварително зададен модел.
За българската публика нейното присъствие има и местен контекст. Романът ѝ „Жената конбини“ вече има сценична адаптация в Народния театър „Иван Вазов“.
Българският контекст
Темата влиза в среда на траен обществен спор за отношението между култура и власт. Това придава на фестивала по-широк обществен интерес.
На 1 април 2026 г. в София се проведе тричасов дебат „Култура и политика“, отразен от БТА. Събитието показа, че разговорът за ролята на изкуството в публичния живот вече излиза извън тесния професионален кръг.
В този контекст дистопията не стои само като жанр. Тя се използва и като рамка за разговор за институции, обществено доверие и личен риск.
Още участници и събития
БТА съобщава, че във фестивала ще се включат и български автори и хуманитаристи. Д-р Александър Попов от Софийския университет е основен консултант на изданието.
Той ще модерира дискусията „Новото човешко: произход, употреби, бъдеще“ с участието на Владимир Полеганов, Стоян Ставру и Тодор П. Тодоров.
Част от програмата излиза и извън традиционната сцена. Сред обявените формати са разговор за паметта и изкуството в античния комплекс „Сердика“, инсталацията „Под центъра на тежестта“ и „Втора премиера, книги срещу течението“.
Защо това има значение
Фестивалът идва в момент, когато литературата все по-често се използва не само за естетически прочит, но и за тълкуване на политически и социални процеси. Това променя и начина, по който подобни събития се възприемат от публиката.
Залогът за София е дали литературният разговор може да се превърне в по-широк обществен дебат. Именно това прави темата „Дистопии и съпротива“ значима извън рамките на жанровата литература.