Спешната помощ в България работи под силен натиск заради недостиг на капацитет, забавена инфраструктура и риск ключови проекти да изостанат. На 27 май темата отново насочи вниманието към един основен въпрос: може ли държавата да осигури достатъчно бърз и устойчив достъп до животоспасяваща грижа.

При спешните случаи времето е решаващо. Данни на Европейската комисия показват, че смъртността при пътни инциденти се повишава, когато времето за пристигане на линейка се увеличава.

Какво показват данните

Системата на извънболничната спешна медицинска помощ в България е организирана в 27 центъра. Те разполагат с национална мрежа от филиали и мобилни екипи.

  • 27 центъра
  • 199 филиала
  • 6 изнесени екипа
  • 386 мобилни екипа

На хартия покритието е национално. На практика натоварването е неравномерно. Достъпът в отдалечени райони и при тежки инциденти често зависи от наличния екип, разстоянието и състоянието на базите.

Фокус върху сигурността на екипите

БТА съобщи, че през 2026 г. акцентът на Деня на спешната помощ е върху създаването на безопасна среда за хората, които спасяват животи, както и върху защитата им от насилие и малтретиране в болници.

Това показва, че проблемът не е само медицински, а и кадрови. Когато екипите работят под риск, системата губи хора. А когато губи хора, губи и време.

HEMS остава проект с висок залог

Паралелно с натиска върху наземната мрежа, държавата развива и системата за спешна медицинска помощ по въздуха. По данни на Министерството на здравеопазването Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха съществува от 15 май 2023 г. и координира медицинския транспорт по въздух.

Представени през март 2026 г. данни за HEMS показват следната рамка:

  • 8 медицински хеликоптера по проект
  • 6 постоянни оперативни бази
  • 5 доставени хеликоптера към момента
  • още 3 хеликоптера, очаквани до юни 2026 г.

Постоянните бази още не са изградени. В документа е записано, че без бази системата не може да функционира пълноценно.

В същия документ е посочен и реален риск от провал на инвестицията по Плана за възстановяване и устойчивост. Това включва риск за средствата за базите и за хеликоптерите. Така въпросът излиза извън рамката на административно забавяне. Той засяга публични пари, срокове и достъп до помощ при тежки инциденти.

Какво означава това за пациентите

За пациентите темата има пряко значение. Тя се свежда до три практически въпроса:

  • колко бързо стига екипът до адреса
  • има ли достатъчно хора на смяна
  • може ли тежък случай да бъде транспортиран навреме до подходяща болница

Това е особено важно за малки населени места, планински райони, катастрофи по магистрали и случаи, при които минутите до специализирано лечение са решаващи.

Нерешеният въпрос

Има отделни подобрения. Основният въпрос е друг: дали модернизацията изпреварва риска. Данните към 27 май 2026 г. не дават убедителен отговор.

Спешната помощ остава гръбнак на здравната система. Общественият натиск е насочен не само към признание за работата на медиците, а и към конкретни решения за кадри, бази, транспорт и защита на екипите.

Спорът за спешната помощ не е абстрактен. Той засяга време за реакция, налични екипи, достъп до специализирано лечение и риска публични инвестиции да не дадат пълен резултат.