Изборният кодекс остава основен източник на политическо напрежение по-малко от две седмици преди предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г. Най-острият спор е за секциите в чужбина, а темата засяга пряко доверието в организацията на вота.

Правилата за изборите вече не се приемат само като технически въпрос. Те се превърнаха в спор за достъп до гласуване, политическо влияние и доверие в институциите.

Какво вече е решено

Изборите бяха насрочени с указ №58 на 19 февруари 2026 г. Централната избирателна комисия прие хронограмата същия ден. AP News съобщи, че служебното правителство на Андрей Гюров е поело подготовката на предсрочния вот.

На 11 февруари 2026 г. Илияна Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс. Те ограничават до 20 допълнителните секции в държави извън EU, без да се броят дипломатическите и консулските представителства. На 24 февруари парламентарната правна комисия отхвърли ветото, съобщи БТА. След това Народното събрание го преодоля и текстовете останаха в сила.

Къде е основният спор

Вотът в чужбина е най-чувствителната тема. Председателят на ЦИК Камелия Нейкова предупреди на 20 февруари, че ограничението на секциите ще засегне най-вече Турция, САЩ и Великобритания. По думите ѝ комисията подготвя различни варианти, за да избегне организационни проблеми.

Темата засяга десетки хиляди български граждани зад граница. Тя има значение и за тежестта на техния вот в общия резултат.

Машинното гласуване

ЦИК реши на 11 март 2026 г., че в 9354 секции в страната ще има машинно гласуване, съобщи БТА.

  • Машини ще има в 9354 секции.
  • Изключенията остават по правилата на кодекса.
  • Сред тях са секции с под 300 избиратели.
  • Изключени са и подвижните урни, лечебните заведения и социалните институции.

Решението не премахва напрежението. След споровете около машинния вот на предишни избори, под наблюдение остават удостоверяването на софтуера, обучението на секционните комисии и логистиката.

Защо спорът продължава

Политическият сблъсък не е само по текстовете на закона. Той е и по въпроса дали правилата дават равен достъп до гласуване и дали държавата може да организира спокоен вот.

  • Една позиция защитава ограничението на секциите извън EU като мярка за по-добра организация.
  • Друга го определя като ограничаване на избирателните права на българите в чужбина.
  • Трета линия поставя акцент върху общото доверие в изборния процес след поредица от предсрочни избори.

Рискът е всеки организационен проблем да се превърне в нов политически спор. Това важи за списъците, секциите, машините, обучението на комисии и вота в чужбина.

Какво предстои

ЦИК и служебният кабинет работят по разяснителна кампания, обучение на секционните комисии и подготовка на изборния ден. БТА съобщи, че институциите са обсъдили организацията на вота и началото на информационната кампания.

Правителството одобри и разходите за подготовката. Те включват изборни книжа, възнаграждения на комисии, гласуване в чужбина и видеонаблюдение.

Основният въпрос до 19 април е дали институциите ще ограничат съмнението, че изборните правила се променят според моментния политически интерес.

Защо това има значение

България отива към поредни предсрочни избори след продължителна политическа нестабилност. Всеки нов спор за изборните правила може да повлияе на избирателната активност, на приемането на резултата и на доверието в институциите.

Залогът вече не е само в организацията на вота, а в легитимността му в очите на избирателите.