Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа на 2 април 2026 г. заповед, която позволява налагане на мита до 100% върху част от патентованите лекарства и свързаните с тях фармацевтични съставки.

Мярката се основава на разследване по Section 232. Аргументът на администрацията е риск за националната сигурност на САЩ.

Ходът разширява търговския натиск на Вашингтон към сектор с пряко значение за цените, производството и веригите за доставки.

Какво се променя

Според Белия дом режимът не засяга автоматично всички лекарства. Нулеви мита са предвидени за компании, които вече имат споразумения с администрацията или водят преговори за т.нар. най-облагодетелствани цени и за прехвърляне на производство и развойна дейност към САЩ.

Associated Press съобщи на 2 април, че заповедта може да засегне някои патентовани лекарства с тарифи до 100%, ако производителите не постигнат сделки с администрацията през следващите месеци.

Вашингтон не посочва публично кои компании или продукти са непосредствено засегнати.

  • Дата на заповедта: 2 април 2026 г.
  • Правно основание: Section 232
  • Максимален размер на митата: 100%
  • Обхват: част от патентованите лекарства и свързани фармацевтични съставки
  • Изключения: компании със споразумения или активни преговори със САЩ

Защо това е нов фронт

Ходът разширява търговската стратегия на Тръмп към сектор, който досега беше третиран по-внимателно заради риска за цените и снабдяването.

През 2025 г. Белият дом изключи фармацевтичните продукти от по-широката рамка на т.нар. реципрочни мита. Оставена беше възможност те да бъдат обхванати по-късно чрез отделна процедура.

Тази процедура вече е активирана. Белият дом твърди, че зависимостта от внос на лекарства, активни съставки и свързани продукти отслабва вътрешната индустриална база и създава уязвимост при кризи.

Какъв е залогът за Европа и България

Темата е важна за Европа, защото част от големите производители с износ за САЩ са базирани или имат силно присъствие в Швейцария, Ирландия, Германия, Франция и Дания.

При по-високи мита натискът може да се прехвърли върху инвестиции, вериги за доставки и ценови преговори в целия сектор.

За България не е обявен пряк ефект върху вътрешния пазар. Страната обаче е част от европейската лекарствена и логистична верига. Всяко пренареждане на производството и износа към САЩ може да засегне доставчици, подизпълнители и ценовата среда в Европейския съюз.

Най-важното накратко

  • Тръмп подписа заповед за нов режим за фармацевтичния внос на 2 април 2026 г.
  • Митата могат да достигнат 100% за част от патентованите лекарства.
  • Изключения са възможни за компании, които приемат ценови и производствени ангажименти към САЩ.
  • Мярката се основава на разследване по Section 232, свързано с националната сигурност.
  • Рискът за Европа е в по-силен натиск върху износа, инвестициите и веригите за доставки.

Как реагира секторът

Фармацевтичната индустрия предупреждава, че митата върху иновативни лекарства могат да повишат разходите и да променят инвестиционните планове.

Белият дом защитава мярката с аргумента, че американските пациенти плащат повече от потребителите в други развити държави и че производството трябва да се върне в САЩ.

Спорът обхваща едновременно търговията, цените на лекарствата и контрола върху производството.

Какво следва

Следващият етап е преговорен. Администрацията на Тръмп вече свързва тарифния натиск с двустранни договорености.

През декември 2025 г. САЩ и Великобритания обявиха принципно споразумение, което освобождава британските лекарства от бъдещи мита по тази линия срещу ангажименти в областта на лекарствените разходи и инвестициите.

Това показва, че митата се използват и като инструмент за отделни сделки с правителства и компании. За европейските столици това е сигнал, че фармацевтичният сектор вече е в центъра на по-широкия търговски натиск на САЩ.