2,69 млрд. души, или почти една трета от населението на света, не могат да си позволят здравословна диета. Това показва докладът „Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света“ за 2026 г.

Документът беше представен на 21 юли в Рим от Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Международния фонд за земеделско развитие, УНИЦЕФ, Световната продоволствена програма и Световната здравна организация.

Докладът определя здравословната диета като хранене, което осигурява необходимите хранителни вещества чрез разнообразни групи храни. Проблемът не е само в количеството, а и в цената на плодовете, зеленчуците, бобовите култури, ядките и храните от животински произход.

Цената надхвърля прага на крайната бедност

Средната глобална цена на здравословната диета достига 4,28 долара на човек дневно. Сумата е изчислена с отчитане на различията в покупателната способност между държавите.

Тази цена е над международния праг от 3 долара дневно за крайна бедност. За петгодишен период тя се е увеличила с 25 процента.

Така дори домакинства, които могат да осигурят достатъчно калории, често не могат да купят храна с необходимото качество и разнообразие.

„Калориите са сравнително евтини, но хранителната стойност не е“, заяви главният икономист на FAO Максимо Тореро Кулен, цитиран от Euronews.

Основните калории не са най-скъпата част

Зърнените храни и кореноплодните осигуряват по-голямата част от дневните калории, но представляват около 13 процента от цената на здравословната диета.

Плодовете и зеленчуците осигуряват приблизително 5 процента от калориите, но формират около 16 процента от разхода.

Храните от животински произход заемат близо 30 процента от общата цена. Това помага да се обясни защо по-бедните семейства често заменят разнообразното хранене с по-евтини основни продукти.

Последицата може да бъде недостиг на витамини и минерали, дори когато човек не гладува.

Напредъкът остава неравномерен

Предишното издание на доклада отчете спад в броя на хората, които не могат да си позволят здравословна диета, от 2,76 млрд. през 2019 г. до 2,60 млрд. през 2024 г. Подобрението обаче не е еднакво във всички региони.

  • В държавите с ниски доходи броят на хората без достъп до здравословна диета е нараснал от 464 млн. през 2019 г. до 545 млн. през 2024 г.
  • В страните с доходи под средните, без Индия, броят е нараснал от 79 млн. до 869 млн. за същия период.
  • Африка остава регионът с най-силен натиск върху продоволствената сигурност.

Докладът за 2026 г. поставя акцент върху причините за високата цена. Сред тях са хранителната инфлация, слабата покупателна способност, разходите за транспорт и съхранение, ограничената конкуренция по веригата на доставки и недостатъчните инвестиции в селското стопанство.

Какво означава това за България

За българските домакинства проблемът се определя не само от цената на отделния продукт, а и от съотношението между цените на храните и доходите.

Националният статистически институт следи средните цени, закупените количества и покупателната способност на домакинствата чрез изследването на семейните бюджети.

При ограничен бюджет храненето се свива първо откъм разнообразие, а не непременно откъм калории. Това засяга най-силно семействата с ниски доходи, самотните родители, пенсионерите и хората в малките населени места.

Какви мерки препоръчват агенциите на ООН

FAO и партньорите ѝ призовават правителствата да насочат политиките си към понижаване на цената на хранителните продукти, а не само към увеличаване на производството на основни калории.

  • временна и целева социална подкрепа за уязвимите домакинства;
  • инвестиции в транспорт, складове и хладилни вериги;
  • по-добър достъп на малките производители до пазарите;
  • мерки срещу прекомерната ценова нестабилност;
  • подкрепа за плодове, зеленчуци, бобови култури и други хранителни продукти.
Според ООН целта за прекратяване на глада и недохранването до 2030 г. остава трудно постижима, ако здравословната храна продължи да бъде по-скъпа от най-евтините източници на калории.