Парламентът отвори път за съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане, но вотът показа, че за по-дълбока промяна още няма достатъчно широка подкрепа.

На 14 май 2026 г. Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Един от тях, внесен от „Демократична България“, предвижда бърз и ефективен съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане.

Вотът не премахва механизма. Той придвижва процедура, при която задържането може да бъде проверявано от съд.

Какъв е спорът

Сега прокурорът може да разпореди задържане до 72 часа, за да осигури явяването на обвиняемия пред съда. Спорът е дали това лишаване от свобода трябва да подлежи на незабавна съдебна проверка.

Поддръжниците на промяната казват, че това е ключов тест за защитата на правата на задържаните. Противниците предупреждават за забавяне на разследвания и по-голямо натоварване на съдилищата.

Защо числото 189 има значение

Числото 189 се превърна в основен политически ориентир в спора. То показа, че за първо четене има подкрепа, но липсва по-широко мнозинство, което би дало по-голяма устойчивост на съдебната промяна.

Вотът очерта и следващия етап. Между първо и второ четене се очакват нови предложения, преговори и натиск от партии, магистрати и професионални организации.

Къде е съпротивата

Окончателният политически фронт по текста още не е изцяло оформен. Ясно е, че съпротива има от среди, които настояват прокуратурата да запази широк контрол в ранната фаза на разследването.

Подобни възражения не са нови. Прокуратурата и преди е изразявала резерви към промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които според нея могат да затруднят работата по дела и да добавят нови процедури при задържането на обвиняеми.

Спорът е не само юридически. Той е и политически, защото засяга кой взема решението за свободата на гражданина в първите часове след арест.

Защо темата има по-широк ефект

Темата има пряко значение за наказателния процес в България. 72-часовото прокурорско задържане е един от най-чувствителните инструменти в системата. Според защитниците на реформата без бърз съдебен контрол рискът от прекомерна намеса в правата на гражданите остава висок.

Има и финансов залог. Част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт са свързани с по-широк пакет ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост.

Какво следва

След първото четене проектите влизат в етап на предложения между двете четения. Тогава ще стане ясно дали ще се търси компромисен текст, или ще има ново твърдо разделение в пленарната зала.

  • Ако съдебният контрол остане в проекта, натискът за ограничаване на прокурорските правомощия ще се засили.
  • Ако текстът бъде смекчен, критиците ще определят реформата като недостатъчна.
  • Ако текстът отпадне, спорът ще се върне в центъра на политическия дебат.

Въпросът остава ясен: когато държавата отнема свобода за 72 часа, последната дума трябва ли да е на прокурора или на съда.

Информацията е по данни на БТА, Министерството на правосъдието и стенограмите на Народното събрание.