България ускорява проекта за високоскоростен интернет в малки и отдалечени населени места. Целта е достъп да получат близо 500 000 души. Проектът обхваща и 185 общини, които трябва да бъдат свързани към държавната мрежа.

На 18 май 2026 г. министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев обяви ускорена координация между институции и оператори. По данни на Министерството на транспорта и съобщенията целта е да не се допусне забавяне на голямата инвестиция в цифрова инфраструктура.

Залогът е двоен: изпълнение в срок по Плана за възстановяване и достъп до свързаност в райони, където пазарът не е осигурил достатъчно покритие.

Проектът предвижда изграждане на мрежа в слабо населени райони, отдалечени села и места със слаба мобилна услуга. Фокусът е върху зони, в които частните инвестиции не достигат.

Какво се променя

Министерството заяви, че е подготвен план с конкретни мерки, отговорности и контактни лица. В координацията участват още Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителна агенция „Електронно управление“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и мобилните оператори.

Според Министерството на транспорта и съобщенията административните процедури трябва да се движат по-бързо. Това е ключово, защото финансирането е обвързано с фиксирани европейски срокове.

Колко струва проектът

На 10 юни 2025 г. държавата подписа шест договора с A1 Bulgaria, Vivacom и CETIN Bulgaria, част от групата на Yettel Bulgaria. Договорите са за изграждане на цифрови мрежи в страната.

  • Обща стойност: 433,6 млн. лева без ДДС
  • Финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост: 390 млн. лева без ДДС
  • Съфинансиране от операторите: 10%
  • Планирана мрежа: над 7000 километра оптична инфраструктура

По данни на транспортното министерство строителството трябва да бъде изпълнено за малко повече от година.

Къде е проблемът

Държавни стратегически документи показват голяма разлика между градове и села. В България има 5049 села, а в голяма част от тях липсва реален избор на интернет услуги.

  • В 3997 села няма нито един доставчик на интернет
  • В 708 села има само един доставчик
  • Само 116 села имат повече от два доставчика

Това е причината публични средства да се насочват към т.нар. бели и сиви зони. Това са райони, в които пазарът не е осигурил достатъчна свързаност.

Ефектът не се изчерпва с по-бързо видео или по-стабилен разговор. Става дума за достъп до онлайн услуги, дистанционна работа, обучение, телемедицина и електронна администрация.

Какво означава извън големите градове

Темата засяга пряко разликата между София и периферията. В големите градове конкуренцията между операторите е силна. В много села и малки общини хората остават в цифрова изолация.

  • По-добра връзка за училища и публични услуги
  • По-голям шанс за дистанционна работа и малък бизнес
  • По-добро мобилно покритие в труднодостъпни райони
  • По-малка разлика между градовете и селата

Това има значение и за местния бизнес, общинските услуги и възможността хората да останат да живеят в по-малки населени места.

Какъв е срокът

Официалните документи и изявления по проекта показват, че изпълнението е обвързано с крайния хоризонт на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г. В актуализирания национален план за широколентова инфраструктура държавата поставя цел за гигабитова свързаност за населени места и транспортни артерии до 2027 г.

Най-силният натиск е върху дейностите, които трябва да приключат в рамките на европейското финансиране. Ако срокът не бъде спазен, стотици хиляди хора в малките населени места ще останат без услуга, която в голяма част от страната вече се приема за стандарт.

Информацията е по данни на Министерството на транспорта и съобщенията, стратегически национални документи и Европейската комисия.