9,3 GW в заявки за дейта центрове: кой ще плати за мрежата?
Заявките достигат 9330 MW, но реалното строителство не е гарантирано. Основните въпроси са свързани с мрежата, водата и разходите.
Заявленията и инвестиционните намерения за присъединяване на дейта центрове в България достигат 9330 MW към 3 август 2026 г. Данните показват мащаба на интереса към страната като база за изчисления с изкуствен интелект и облачни услуги.
Това не означава, че в България ще бъдат изградени дейта центрове с обща мощност 9,3 GW. Става дума за подадени заявки и предварителни инвестиционни намерения. Част от тях може да не стигнат до строителство или да бъдат намалени след техническа оценка.
9330 MW показват силен инвеститорски интерес, но не и гарантирани проекти. Следващият етап е да се установи кои заявки са технически и финансово изпълними.
Заявките са много повече от реално изградените мощности
Според данните, цитирани от Economic.bg, интересът е разпределен между няколко региона. Сред водещите области са Пловдив с близо 2,3 GW и Бургас с почти 1,9 GW. Посочени са още Плевен, Монтана и София.
Мащабът поставя ключов въпрос: кои проекти ще получат достъп до мрежата и кой ще финансира необходимите разширения. За големите центрове са нужни подстанции, електропроводи, резервирано захранване и стабилна оптична свързаност.
AI увеличава натиска върху електроенергията
Търсенето расте на фона на бързото разширяване на изчисленията за изкуствен интелект. Обучението и работата на големи модели изискват мощни сървъри, които работят в плътно конфигурирани клъстери.
Международната агенция по енергетика отчита, че потреблението на електроенергия от дейта центрове в света е нараснало със 17% през 2025 г. При центровете, ориентирани към изкуствен интелект, ръстът е бил още по-бърз. Агенцията очаква общото потребление на дейта центровете да се удвои до 2030 г.
AI натоварванията създават и по-резки промени в потреблението. Това увеличава нуждата от резервни мощности, системи за съхранение на енергия и по-гъвкаво управление на мрежата.
Какво предлага България на инвеститорите
Правителството представя страната като подходящо място за високотехнологични инвестиции заради достъпа до електроенергия, оптичната свързаност, географското положение и наличието на специалисти по информационни и комуникационни технологии.
На 25 септември 2025 г. премиерът Росен Желязков заяви, че районът около АЕЦ „Козлодуй“ има предимства за подобни проекти. Сред посочените фактори бяха близостта до енергийни източници, оптичната свързаност и водните ресурси на Дунав, които могат да се използват за охлаждане.
Привличането на дейта центрове обаче не решава автоматично инфраструктурните проблеми. Новите товари може да изискват значителни публични и частни инвестиции в електропреносната мрежа и местните ВиК системи.
Водата и местните общности са вторият тест
Охлаждането е сред най-важните разходи при големите дейта центрове. В зависимост от технологията то може да изисква значителни количества вода, особено при системи с изпарително охлаждане.
Европейската комисия посочва, че разрастването на облачните услуги и обучението на AI модели може да увеличи водното потребление, ако операторите не използват по-ефективни или почти безводни технологии за охлаждане. Затова изборът на площадка трябва да включва оценка на водните ресурси, а не само на свободната електрическа мощност.
За общините спорът ще бъде свързан и с разпределението на ползите. Инвеститорите могат да получат достъп до земя, енергия и инфраструктура. Местните жители ще очакват работни места, приходи и гаранции, че няма да понесат по-високи разходи или допълнителен натиск върху услугите.
Какво следва
- Електроразпределителните и електропреносните оператори трябва да проверят кои заявки са технически изпълними.
- Инвеститорите трябва да докажат реален етап на подготовка, финансиране и конкретен график.
- Държавата и общините трябва да определят правила за енергията, водата, отпадната топлина и разходите за новата инфраструктура.
- Проектите ще трябва да се съобразят с европейските изисквания за енергийна и ресурсна ефективност на дейта центровете.
Истинският тест е дали България ще превърне заявките в работещи проекти, без разходите за мрежата и ресурсите да бъдат прехвърлени върху домакинствата и местните общности.