Българското училище навлиза в използването на AI без достатъчна готовност за масово прилагане. На 30 юни в София ще бъде представен финален доклад, поръчан от Министерството на образованието и науката и изготвен от БАСКОМ, за готовността на системата.

Основният извод е ясен: има политическа посока за въвеждане на AI в образованието, но на ниво училища липсват достатъчно подготовка, еднакви правила и стабилно финансиране.
  • Проучването на БАСКОМ обхваща 10 038 ученици, 1 767 учители и 210 училищни лидери.
  • Според OECD 22% от учителите в България са използвали AI в работата си през последните 12 месеца.
  • Средното ниво за OECD е 36%.
  • От учителите, които не са използвали AI, 56% казват, че нямат нужните знания и умения.
  • 35% посочват липса на инфраструктура в училището.

Какво показват данните

Според Световната банка AI вече навлиза в училищата, но неравномерно. Част от училищата имат по-добри условия и по-активни екипи. Други изостават по достъп до техника, интернет и обучение.

Докладът на Световната банка отчита разминаване между националните политики и готовността на системата да ги изпълни. Посочени са слабости в институционалната координация, дългосрочното финансиране и равния достъп за училища в по-слабо обслужени райони.

Учителите изостават от темпото

Данните на OECD показват, че делът на българските учители, които използват AI, остава под средното за организацията. Това поставя въпрос дали системата може да въведе технологията в учебния процес без по-широка подготовка на преподавателите.

Повече от половината учители, които не използват AI, посочват липса на знания и умения. Това насочва дебата не само към технологии, но и към обучение на кадри.

Какво се променя в правилата

На 24 април омбудсманът Велислава Делчева подкрепи предложени от МОН промени в наредбата за общообразователната подготовка. Те предвиждат изкуственият интелект и дигиталната грамотност да залегнат в обучението от трети до дванадесети клас, съобщи БТА.

В становището си Делчева настоява за повече защита на децата, прозрачност и човешки контрол. Тя препоръчва и списък със сертифицирани и безопасни AI инструменти за училищата. Това измества спора от въпроса дали AI да влезе в клас към въпроса при какви правила ще се използва.

Къде е рискът

Най-големият риск е неравният старт между училищата. Ако едни разполагат с техника, подготвени екипи и ясни правила, а други работят с ограничена свързаност и малко устройства, разликите между учениците могат да се задълбочат.

Световната банка предупреждава, че без постоянни инвестиции AI може да разшири образователните различия. Специално са откроени затрудненията пред ученици в селски и уязвими общности.

Пилоти има, система още няма

През май в София беше открита първата училищна AI лаборатория във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, съобщи БТА. Това показва, че отделни училища вече въвеждат нови решения по-бързо от системата като цяло.

Единични лаборатории и пилотни проекти не решават проблема на национално ниво. Въпросът става по-остър, ако AI бъде включен като част от официалното обучение.

Какво следва

Представянето на доклада на 30 юни идва в момент, когато Министерството на образованието и науката трябва да покаже не само визия, но и изпълним график. Очакваните следващи стъпки са обучение на учители, общи указания за използване на AI, избор на одобрени инструменти и по-устойчиво финансиране за техника и свързаност.

Ключовият въпрос е дали държавата ще въведе AI като работещ инструмент за всички училища, или ще остави системата да се развива неравномерно. Докладът на БАСКОМ, данните на OECD и оценките на Световната банка дават основа този спор да се води с конкретни числа.