AI влиза в НАП, а натискът за по-широко внедряване в държавата расте
След визити в INSAIT и разширяване на системата в НАП, темата за AI в администрацията вече има пряк ефект за граждани и бизнес.
Изкуственият интелект вече е част от реален процес по промяна в държавната администрация. След визитите в INSAIT в София на 11 и 12 май правителственият ангажимент за по-бързо внедряване на AI стана публичен.
Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев заяви, че сред целите на правителството е трансформация на държавната администрация чрез изкуствен интелект и нови технологии в полза на гражданите и бизнеса. Това беше обявено от Министерството на иновациите и растежа и от INSAIT.
Най-важният практически тест вече тече в НАП. Там системата на INSAIT се разширява след пилотен етап.
- На 11 май Александър Пулев посети INSAIT при първата си визита като министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
- На 12 май INSAIT съобщи, че сред ключовите приоритети на правителството е внедряване на суверенни AI технологии в публичната администрация.
- На 19 март НАП обяви, че разширява използването на AI системата на INSAIT във всичките си структури след успешен пилотен период.
Какво вече е факт
Най-конкретният пример е Националната агенция за приходите. Според НАП, INSAIT и БТА, агенцията внедрява AI система във всички свои организационни звена. Това включва централното управление и седемте териториални дирекции.
Проектът е насочен към автоматизация на предоставянето на информация и подготовката на отговори до граждани и фирми. В официалните съобщения се посочва, че служителите работят в защитена среда. Основният аргумент е по-бърза работа без изтичане на чувствителни данни.
Какво означава това за гражданите и бизнеса
Очакването е за по-бърза обработка на повтарящи се задачи. Това включва запитвания, стандартни отговори, работа с документи и вътрешно административно обслужване.
Ефектът може да излезе извън НАП. Ако моделът даде резултат, натискът за прехвърляне към други институции ще се засили. Това важи най-вече за администрации с голям обем документи, въпроси и рутинни процедури.
Политическият сигнал е ясен. AI вече се разглежда не само като технологична тема, а и като инструмент за реформа на администрацията.
Защо INSAIT е в центъра на процеса
INSAIT се позиционира като водещ местен разработчик на т.нар. суверенен AI. Това са модели, разработени в България и пригодени за работа на български език и в среда с институционални изисквания.
През март институтът представи BgGPT 3.0. По данни на INSAIT системата работи с текст, изображения, глас, документи и internet search.
Това е важно за администрацията по две причини.
- Работа на български език.
- По-голям контрол върху данните.
При данъчни, регулаторни или одитни масиви именно тези фактори са решаващи за реално внедряване.
Къде е рискът
По-бързата дигитализация не решава автоматично старите проблеми. Въвеждането на AI поставя въпроси за грешни отговори, прозрачност, човешки контрол и отговорност при отказ или неточна информация.
Има и институционален риск. Ако внедряването се ускори без ясни правила, администрацията може да произвежда по-бързи услуги, но и по-бързи грешки. Първите реални проекти, като този в НАП, ще бъдат тест не само за технологията, но и за доверието в държавата.
Какво следва
Към 6 юни няма обявен публичен график за масово внедряване на AI във всички администрации. Политическите сигнали, пилотът в НАП и акцентът върху суверенни модели обаче показват, че процесът вече е започнал.
Следващият въпрос е коя институция ще бъде следваща. Ако държавата запази темпото от пролетта на 2026 г., AI може да влезе в повече административни звена преди да има изцяло изяснен публичен модел за отчетност и контрол.