България е под силен натиск да приеме антикорупционни закони, за да не рискува плащания по ПВУ. Крайният срок по Механизма за възстановяване и устойчивост е 31 август 2026 г.

Правителството на премиера Румен Радев постави темата сред водещите си задачи. Причината е пряка. Европейската комисия изплаща средства само срещу изпълнени етапи и цели.

За България спорът за антикорупционните закони вече не е само политически. Той е свързан с достъпа до европейско финансиране за милиарди евро.

Какъв е залогът

По данни на Европейската комисия българският план е на стойност 6,185 млрд. евро. От тях 5,69 млрд. евро са безвъзмездни средства.

  • 50 инвестиции
  • 47 реформи
  • 1,6 млрд. евро по третото искане за плащане, подадено на 1 октомври 2025 г.

Част от реформите засягат борбата с корупцията, отчетността на главния прокурор, антикорупционните институции и обществените поръчки. При ново забавяне рискът е финансов, а не само политически.

Какво каза кабинетът

На 8 май 2026 г. при първото редовно заседание на кабинета Румен Радев определи осигуряването на плащания по ПВУ и реалните реформи като централен приоритет. Той свърза съдебната реформа и борбата с корупцията с деблокирането на средствата, съобщи БТА.

„Това изисква решително и активно правителство, способно да движи борбата с корупцията“, каза Радев, цитиран от БТА.

Посланието към парламента е ясно. Законодателният график трябва да се ускори.

Къде е блокажът

На 28 май 2026 г. временна парламентарна комисия одобри на първо четене законопроект за противодействие на корупцията по високите етажи на властта. Председателят на комисията Янка Тянкова заяви, че текстовете се разглеждат спешно заради плащанията по ПВУ, съобщи БТА.

По време на заседанието представител на законодателния съвет към Министерството на правосъдието каза, че даденото от Европейската комисия удължаване е с краен срок 31 май 2026 г. Той посочи и срок 5 юни 2026 г. за обнародване в Държавен вестник. По думите му, ако законът не бъде приет навреме, средствата ще трябва да бъдат върнати в бюджета.

  • Законът засяга структурата и правомощията на антикорупционната комисия.
  • Предвижда съдебен контрол при определени откази и прекратявания на производства.
  • Текстовете остават политически спорни.
  • Около тях се формира мнозинство заради риска за средствата по ПВУ.

Какво казва Европейската комисия

Европейската комисия вече е обвързала българските плащания с конкретни реформи. При оценката на третото искане за плащане, подадено на 1 октомври 2025 г. за 1,6 млрд. евро, Комисията съобщи, че България е изпълнила 22 реформи и 19 инвестиции.

Част от плащането остава под условие, защото не всички етапи са отчетени като изпълнени. Това превръща антикорупционното законодателство в пряк елемент от финансовите отношения между София и Брюксел.

Какво означава това за страната

Средствата по ПВУ са обвързани с проекти в енергетиката, дигитализацията, транспорта, здравеопазването и обновяването на публична инфраструктура. Забавяне по антикорупционните закони може да засегне далеч повече от съдебната система.

  • по-бавни инвестиции по публични проекти
  • по-голям натиск върху държавния бюджет
  • нов политически спор за отговорността при пропуснати средства

Решенията в парламента през следващите седмици ще имат пряк ефект върху достъпа до европейско финансиране. Формално крайният срок по Механизма е 31 август 2026 г., но за част от законите и плащанията времето е по-кратко.