Правителството внесе в парламента пакет от мерки срещу ръста на цените, но подкрепата за най-спорните текстове остава несигурна. На 14 май депутатите обсъдиха на първо четене промени в Закона за защита на потребителите. На 12 май парламентарна комисия одобри и втори пакет, насочен към нелоялни практики и прекомерно високи продажни цени.

Спорът е за границата между пазарен контрол и пряка намеса в ценообразуването. От изхода зависи дали мерките ще доведат до повече прозрачност или ще отпаднат ключови текстове.

Какво предлага кабинетът

Първата група промени предвижда удължаване с още една година на текстове, прехвърлени от закона за въвеждането на еврото в Закона за защита на потребителите. Те забраняват увеличение на цените на стоки и услуги, когато то не е икономически обосновано.

Втората част е свързана с прозрачността. Големи търговци на дребно ще трябва да публикуват всеки ден ценова информация в машинно четим формат. Предвиден е и индекс „справедлива цена“, който според вносителите има информативна, а не административна функция.

Третата линия е насочена към веригата на доставки. Подкрепените в комисията промени в Закона за защита на конкуренцията включват забрана на „прекомерно високи продажни цени“ и централен електронен регистър за проследимост по веригата на селскостопански и хранителни продукти, както и други стоки на едро.

  • забрана за икономически необосновано увеличение на цени;
  • ежедневно публикуване на ценова информация от големи търговци;
  • по-високи глоби;
  • индекс „справедлива цена“;
  • електронен регистър за проследимост по веригата.

Аргументите на правителството

На 14 май вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев заяви, цитиран от БТА, че правителството удължава с една седмица обсъждането на мерките, за да събере допълнителни експертни становища между първо и второ четене. Той каза, че на среща в Министерския съвет са представени данни за надценки между 65 и 95 процента според продуктовата категория, при обичайна норма на възвращаемост в сектора между 20 и 35 процента.

„Не сме във война нито с веригите, нито с търговците. Ние сме във война с нелоялните търговски практики“, заяви Александър Пулев.

Пулев заяви още, че мерките трябва да стъпват върху пазарни принципи, отчетност и проследимост, без да се нарушава свободната конкуренция. Този подход показва опит за по-широка парламентарна подкрепа преди второто четене.

Къде е съпротивата

Засега няма ясен знак за стабилно мнозинство за целия пакет. На 12 май в комисията и на 14 май в пленарната зала опозиционни депутати оспориха част от предложенията. Основният спор е дали държавата не навлиза в зона на спорно ценово регулиране.

Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви в пленарната зала, че управляващите „прекрачват границата“ с понятието „справедливи цени“. Според него това може да създаде усещане за по-широка регулация и да доведе до обратен ефект.

По данни на БТА от заседанието на комисията на 12 май Асен Василев от „Продължаваме промяната“ каза, че предложенията няма да доведат до по-ниски цени и може да имат обратен резултат. Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС също постави под съмнение логиката зад част от мерките.

Най-оспорени остават формулировките за „прекомерно високи“ и „неикономически обосновани“ цени. Част от депутатите ги определят като правно неясни и рискови за бизнеса, ако не бъдат подкрепени с ясна методика.

Какво има най-голям шанс да бъде прието

По-големи шансове имат текстовете за прозрачност, публикуване на цени и проследимост по веригата. Те могат да бъдат защитени като мерки за информация и контрол, а не като пряка намеса в ценообразуването.

По-трудно ще минат текстовете, които позволяват санкции при „прекомерно високи“ или „неикономически обосновани“ цени. Именно там се очаква основният сблъсък между първо и второ четене.

Какво означава това за потребителите и бизнеса

За потребителите залогът е пряк. Ако мерките заработят, държавата обещава по-лесно сравнение на цените, по-голяма видимост по веригата на надценките и по-силен натиск срещу нелоялни практики.

Ако текстовете останат неясни, ефектът може да бъде обратен. Бизнесът предупреждава, че допълнителните изисквания могат да повишат административните разходи и това да се прехвърли в крайните цени.

Спорът вече излезе извън рамките на търговията. Той засяга цените в магазините, ролята на държавата и способността на кабинета да събере мнозинство по тема с пряк ефект върху домакинствата.