САЩ и Иран размениха удари на 18 юли 2026 г., а напрежението около Ормузкия проток тласна двете държави към нова военна ескалация. Ирански представител заяви, че Техеран спира изпълнението на ангажиментите си по временното споразумение с Вашингтон.

Централното командване на САЩ съобщи за седма поредна нощ на удари по ирански военни и морски обекти, предаде Associated Press.

Ормузкият проток е тесен морски коридор между Иран и Оман. Преди войната през него преминаваха:

  • около една пета от търгувания в света петрол;
  • значителен дял от международните доставки на природен газ.

Военните действия почти спряха трафика през маршрута.

Кой контролира протока?

На практика нито една страна не контролира напълно Ормузкия проток. Иран може да заплашва корабите с ракети, дронове, малки катери и мини.

САЩ разполагат с възможности за въздушно и морско прикритие. Те обаче не могат да гарантират безопасно преминаване без продължително военно присъствие.

Техеран настоява, че има право да определя маршрутите на корабите и да контролира движението през протока. Вашингтон отхвърля това твърдение и настоява водният път да остане отворен за всички кораби без такси, съобщи Associated Press.

Ключовият въпрос е коя страна може да направи преминаването достатъчно безопасно за търговските кораби.

Как се стигна до новата ескалация

На 25 юни ирански дрон удари товарен кораб в протока. Няма загинали и сериозни щети. Атаката обаче разруши крехкото споразумение, договорено седмица по-рано.

След това Иран предупреди корабите да не използват алтернативен маршрут, наблюдаван от американските военни. Вашингтон отговори с удари по ирански радари, системи за противовъздушна отбрана и плавателни съдове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

В началото на юли Иран атакува три кораба в протока. САЩ разшириха операцията. Техеран нанесе удари по цели в Кувейт, Бахрейн, Катар, Йордания и Ирак.

На 18 юли ирански атаки засегнаха нефтен обект и обезсолителна станция в Кувейт, съобщи Associated Press.

Американската сила има граници

САЩ разполагат с по-мощен флот, авиация и разузнаване. Това позволява на Вашингтон да атакува инфраструктурата, която Иран използва срещу корабоплаването.

Възстановяването на нормалния трафик е по-трудна задача. Военни експерти, цитирани от Associated Press, предупреждават, че трайното обезопасяване на протока може да изисква:

  • голяма военноморска група;
  • операции за разчистване на мини;
  • евентуално участие на сухопътни сили.

Иран е разположил оръжията си на много места. Страната разчита и на мобилни подразделения, които могат да действат независимо.

Американският ескорт на търговски кораби може да намали риска. Той обаче ще ангажира значителна част от флота за неопределен период. Всеки ескортен кораб може да се превърне в мишена.

Иран има по-слаб флот, но силен лост

Иран не може да измести американските военноморски сили от Персийския залив. Техеран обаче не е нужно да спечели класическа морска битка.

Заплахи, единични атаки или съмнения за мини могат да бъдат достатъчни, за да откажат корабособствениците от преминаване.

Трафикът по маршрута, координиран от САЩ и минаващ близо до Оман, практически е спрял за големите кораби след подновяването на бойните действия.

Това показва, че Иран може да налага висока цена на корабоплаването, дори когато американската армия контролира въздушното пространство.

Какво означава това за Европа и България

Продължителното затваряне на протока ще намали износа на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив. Натискът може да се прехвърли върху цените на горивата, транспорта и електроенергията в Европа.

Производители и правителства търсят обходни маршрути. САЩ и петролни компании договориха варианти за превоз на иракски петрол през Сирия, Турция и средиземноморски пристанища.

Тези маршрути са по-бавни и по-скъпи. До края на 2028 г. планирани тръбопроводи в региона могат да поемат около 60% от петрола, който преди е минавал през протока. Това няма да реши непосредствения недостиг, съобщи Associated Press.

За България основният риск идва през европейския пазар. По-високите световни цени могат да оскъпят бензина, дизела, отоплението и производството.

Нов ценови скок би засегнал и инфлацията в държавите от Европейския съюз.

Възможен ли е пробив?

Вашингтон и Техеран имат общ интерес да спрат срива на корабоплаването. Разликата е в условията.

САЩ искат свободен и безплатен достъп. Иран иска да запази контрол върху маршрутите и да използва протока като политически и икономически натиск.

Докато тези позиции не се променят, най-вероятният сценарий е продължителна конфронтация с кратки паузи, ограничени удари и периодични преговори.

Иран може да блокира трафика, а САЩ могат да атакуват и ескортират корабите. Нито една от страните не може да гарантира пълен контрол.