България търси политическа подкрепа в Брюксел, но достъпът до следващите европейски средства зависи от решения в София.

Румен Радев беше в Брюксел на 28 май 2026 г. за срещи с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и с председателя на Европейския съвет Антониу Коща. По данни на правителствената пресслужба визитата е част от поредица разговори в Париж и Брюксел на 27 и 28 май 2026 г.

Според кабинета България търси подкрепа за европейския си курс и за изпълнението на реформи. Разговорите идват в момент, когато страната трябва да ускори законодателни промени, свързани с плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.

Политическият сигнал от Брюксел е положителен. Плащанията остават обвързани с изпълнени ангажименти.

Какво беше обсъдено в Брюксел

След срещата Урсула фон дер Лайен заяви, цитирана от NOVA, че България напредва в борбата с корупцията. Румен Радев каза, че правителството е ориентирано към реформи.

Посланието е важно за София. Част от европейските плащания зависят пряко от конкретни реформи и приети закони.

България вече е в еврозоната от 1 януари 2026 г. Окончателното решение на Съвета на ЕС беше взето на 8 юли 2025 г. Това повишава политическата тежест на страната в ЕС, но и очакванията за изпълнение.

Къде е натискът

Най-силният натиск е по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия е одобрила ревизирания български план. По правилата на механизма реформите и инвестициите трябва да бъдат изпълнени до 2026 г.

Според БТА правителството работи с Европейската комисия по следващо искане за плащане по плана. В края на март 2026 г. в кабинета са обсъждани законодателни промени, които могат да донесат на страната стотици милиони евро още през юни.

Това поставя парламента в центъра на процеса. Всеки нов блокаж по ключови закони може да забави следващите средства.

На 29 май 2026 г. се появи информация, че Европейската комисия ще предостави авансово 370 млн. евро по плана, въпреки че част от нужните реформи още не са окончателно приети. Това намалява краткосрочния натиск, но не променя условията за следващите плащания.

Защо това има значение

Спорът не е само процедурен. Средствата по плана са свързани с енергетика, цифровизация, научни проекти, инфраструктура и административни промени.

Забавяне по етапите може да отложи нови плащания. Това засяга и вече планирани схеми и проекти.

Има и политически риск. Ако кабинетът не осигури мнозинство за спорните закони, България ще трябва да убеждава Брюксел, че може да изпълнява поетите ангажименти в срок.

Ключови факти

  • Румен Радев проведе срещи в Брюксел на 28 май 2026 г. с Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща.
  • По данни на правителствената пресслужба той е бил в Париж и Брюксел на 27 и 28 май 2026 г.
  • България въведе еврото на 1 януари 2026 г., след решение на Съвета на ЕС от 8 юли 2025 г.
  • Плащанията по механизма за възстановяване са обвързани с конкретни реформи и инвестиции до 2026 г.
  • Правителството подготвя следващо искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.
  • На 29 май 2026 г. се появи информация за авансово предоставяне на 370 млн. евро, без отпадане на реформените условия.

Какво следва

След визитата фокусът се връща към Народното събрание. Там трябва да бъдат придвижени законите, от които зависят следващите траншове.

Брюксел може да даде политическа подкрепа и време. Решението за парите минава през българския парламент.