Бюджетната комисия в Народното събрание подкрепи на 14 май ратификацията за присъединяване на България към Европейския механизъм за стабилност. Решението бе прието с 19 гласа „за“, един „против“ и без „въздържал се“, съобщи БТА.

Законопроектът отива в пленарната зала. Ако бъде приет, България ще завърши присъединяването си към спасителния фонд на еврозоната над четири месеца след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г.

Европейският механизъм за стабилност е постоянният фонд за финансова подкрепа на държавите от еврозоната. Той отпуска заеми при тежък бюджетен натиск или затруднен достъп до пазарно финансиране.

Ратификацията дава на България достъп до кризисната защита на еврозоната, но включва капиталов ангажимент за около 992 млн. евро.

Какво реши комисията

  • Комисията подкрепи ратификацията на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност.
  • Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Методи Методиев.
  • Следва гласуване в пленарната зала на Народното събрание.
  • При общо 20 гласували членове на комисията бе отчетен един глас „против“.

Служебното правителство внесе предложението на 7 май. Служебният министър на финансите Георги Клисурски заяви тогава, че страната се движи по-бавно от обичайната практика за новите членки на еврозоната.

„Даже малко сме закъснели“, каза Клисурски на 7 май.

След създаването на механизма през 2012 г. Латвия, Литва и Хърватия се присъединиха към него в рамките на три месеца след въвеждането на еврото. България прие еврото на 1 януари 2026 г.

Капиталовият ангажимент

Капиталовият принос на България ще достигне около 992 млн. евро. Сумата няма да бъде внесена наведнъж.

Според Европейския механизъм за стабилност България ще ползва 12-годишен временен корекционен период. През първите 12 години платеният капитал ще бъде около 600 млн. евро. Тази сума ще бъде внесена на пет годишни вноски.

След края на периода страната ще внесе остатъка до общо 992 млн. евро.

Какво получава България

  • достъп до финансова подкрепа при тежка криза;
  • участие в решенията на механизма;
  • по-силен сигнал към инвеститорите, че страната е част от защитната мрежа на еврозоната;
  • възможност за финансиране при условия, които обичайно са по-добри от пазарните в период на стрес.

Достъпът до такава подкрепа не е безусловен. Помощта от Европейския механизъм за стабилност обичайно е свързана с изисквания за реформи и по-строга бюджетна политика.

Това е политическият залог. България получава допълнителна защита, но приема и правилата на кредитор от последна инстанция в еврозоната.

Защо темата засяга бюджета

Присъединяването към механизма не е само техническа процедура след еврото. То засяга бюджета, държавния дълг, банковата система и доверието към страната.

След 1 януари Българската народна банка стана част от Евросистемата. Управителят на БНБ получи място в Управителния съвет на Европейската централна банка, съобщи Европейската централна банка.

Членството в механизма добавя следващ слой към участието на България в еврозоната. Страната влиза в общата финансова защита, но поема и общи капиталови задължения.

Политическият тест

Гласуването в комисията показа широка подкрепа. Темата остава чувствителна, защото еврото бе сред най-оспорваните въпроси в българската политика през последните години.

Следващият тест е пленарната зала. Ако ратификацията бъде приета, България ще приключи един от последните институционални етапи след влизането в еврозоната.

Ако процесът се забави, страната ще остане в междинна позиция. Тя вече използва еврото, но все още няма завършено членство във фонда, който подпомага държавите от еврозоната при кризи.

Какво следва

Ратификацията трябва да бъде гласувана от Народното събрание. След приключване на националната процедура договорът ще влезе в сила за България и страната ще стане пълноправен член на Европейския механизъм за стабилност.

Това ще завърши политически етап, започнал с решението на Съвета на ЕС от 8 юли 2025 г. за приемане на България в еврозоната. Процесът продължи с въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г.