България вече е в еврозоната, но правилата за новия държавен дълг се променят. Кабинетът предложи възможност за поемане на до 3,8 млрд. евро нов дълг чрез промени във временния бюджетен закон за 2026 г.

Мярката има пряка цел. Тя трябва да осигури финансиране на държавата до приемането на редовния бюджет за 2026 г. Паралелно с това Европейската комисия засилва натиска заради дефицита.

  • Министерският съвет одобри законопроект за нов дълг до 3,8 млрд. евро.
  • Таванът е до 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
  • Средствата са предназначени за плащания до приемането на редовния бюджет за 2026 г.
  • Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че без нов заем може да има затруднения за пенсии, заплати и социални плащания още през юли.
  • Европейската комисия препоръча процедура за прекомерен дефицит срещу България.

Какво променя кабинетът

На 3 юни Министерският съвет одобри проект за изменение на закона, който урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовния държавен бюджет.

Текстът позволява на правителството да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Това включва достъп до международните пазари по средносрочната дългова програма на държавата, както и краткосрочно финансиране в рамките на същия таван.

Промяната е временна. Тя обаче показва по-широк проблем. След въвеждането на еврото държавното финансиране влиза в нова среда, при по-строг външен контрол и по-голяма чувствителност на пазарите.

Защо темата стана по-чувствителна след еврото

България въведе еврото на 1 януари 2026 г. Окончателните решения на Съвета на ЕС бяха приети на 8 юли 2025 г.

На 3 юни 2026 г. Европейската комисия препоръча откриване на процедура за прекомерен дефицит срещу страната. На 6 юни тя публикува доклад по член 126(3) от Договора.

България вече финансира бюджета си като член на еврозоната, но е под по-строг европейски надзор за дълга, дефицита и разходите.

Това има значение за цената на заемите и за доверието към страната. В еврозоната всяко отклонение от фискалните правила се следи по-внимателно от Европейската комисия, инвеститорите и кредитните пазари.

Какъв е рискът за хората и бизнеса

Първият риск е оперативен. Ако държавата няма законов таван за нов дълг и достъп до финансиране, може да се стигне до забавяне или ограничаване на плащания.

Това засяга пенсии, заплати в публичния сектор, социални плащания и разплащания към фирми. Темата не е само бюджетна. Тя има пряк ефект върху домакинства, компании и публични услуги.

Вторият риск е свързан с цената на дълга. При по-силен натиск от Брюксел и съмнения около фискалната рамка, бъдещото финансиране може да поскъпне. Това увеличава разходите по бюджета.

Дългът расте и това променя политическия дебат

В проектобюджета за 2026 г., публикуван в края на 2025 г., Министерството на финансите заложи държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро, или 31,3% от брутния вътрешен продукт през 2026 г.

  • 2026 г.: 37,6 млрд. евро
  • 2027 г.: 43,5 млрд. евро
  • 2028 г.: 49 млрд. евро

Като дял от брутния вътрешен продукт тези нива остават по-ниски от показателите в много държави от еврозоната. За България обаче тенденцията е важна. Страната дълго време поддържаше сравнително нисък дълг и използваше това като аргумент за финансова стабилност.

Какво следва

Следващото решение е в парламента. Депутатите трябва да преценят дали да одобрят временния таван за нов дълг и при какви условия да бъде приет редовният бюджет за 2026 г.

Вотът има значение отвъд текущото финансиране. Той ще покаже дали България може да поддържа работеща фискална рамка в първата си година в еврозоната, докато е под натиск за ограничаване на дефицита.

БТА съобщи за одобрения от Министерския съвет законопроект. БТА цитира и финансовия министър Гълъб Донев, според когото Европейската комисия възнамерява да продължи процедурата за прекомерен дефицит срещу България.