България придвижва излизане от Договора за Енергийната харта. На 1 юли 2026 г. парламентарната комисия по външна политика подкрепи законопроекта за денонсиране на договора и свързания протокол за енергоефективност. На 2 юли 2026 г. комисията по бюджет и финанси одобри отделен законопроект за ратифициране на споразумение на ЕС, което ограничава използването на арбитражната клауза при спорове в рамките на Съюза.

Ако законопроектите бъдат приети и в пленарна зала, България ще започне формално оттегляне от договор, който дава на енергийни инвеститори право да водят международни арбитражи срещу държави. Това засяга държавната енергийна политика, инвестиционната среда и цената на прехода.

Ключовият ефект е възможно ограничаване на част от вътрешноевропейските арбитражи в момент на чувствителни решения за ток, газ, парно и индустрия.

Какво решиха депутатите

Комисията по външна политика подкрепи денонсирането с 16 гласа "за", без "против" и без въздържали се. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г., съобщи БТА.

Според мотивите решението следва линията на EU и Евратом. В тях е записано, че договорът не съответства на политиките на Съюза в енергетиката, климата и защитата на инвестициите.

На 30 януари 2026 г. Европейската комисия е изпратила на България официално уведомително писмо по процедура за нарушение. Според мотивите причината е неизпълнение на задължението страната да се оттегли от договора.

Какво представлява договорът

Договорът за Енергийната харта е многостранно споразумение, влязло в сила през 1998 г. То урежда защита на инвестициите, търговия, транзит и механизми за уреждане на спорове в енергетиката.

Най-оспорваната част е арбитражната клауза. Тя позволява на инвеститори да водят дела срещу държави извън националните съдилища. Именно тази клауза е в основата на критиките в ЕС.

Защо темата е важна за България

Темата идва в момент на чувствителни решения в енергетиката. От 1 юли 2026 г. Комисията за енергийно и водно регулиране въведе средно увеличение на цените на електроенергията за битови клиенти с около 3,05 процента. Цените на топлинната енергия и топлата вода се повишиха средно с 4,54 процента, съобщи БТА.

  • Електроенергия за битови клиенти: около 3,05 процента средно увеличение
  • Топлинна енергия и топла вода: 4,54 процента средно увеличение
  • Природен газ за юли: 37,70 евро за MWh

Това поставя допълнителен фокус върху спора докъде стига правото на държавата да променя енергийни правила. Решения за въглищни мощности, газови договори, помощи за бизнеса и нови зелени изисквания могат да имат пряк финансов ефект.

Какво може да се промени при споровете

Най-важният ефект е върху арбитражите между инвеститори от държави членки на ЕС и самите държави членки. На 18 февруари 2026 г. България и още 25 държави от ЕС подписаха в Брюксел споразумение, според което арбитражната клауза в член 26 от договора не може да служи като правно основание за вътрешноевропейски дела.

  • Държавата може да получи по-голяма свобода за енергийни и климатични решения
  • Инвеститорите от ЕС губят част от досегашния международен инструмент за натиск
  • Споровете може да се изместят към национални съдилища, правото на ЕС и други договорни механизми
  • Остава рискът от т.нар. sunset clause, която може да запази защита за по-стари инвестиции за определен период след оттегляне

Това е съществено за България, защото страната трябва да съчетае европейската линия с ограничаване на правния риск в период на скъпа енергия, натиск за декарбонизация и чувствителни решения за индустрията.

Европейският контекст

Съветът на ЕС обяви на 27 юни 2024 г., че Европейският съюз е направил последната формална стъпка за оттегляне от Договора за Енергийната харта. Според официалната позиция оттеглянето влиза в сила една година след като депозитарят получи нотификацията.

На 30 май 2024 г. Съветът даде окончателна зелена светлина за излизането на ЕС и Евратом. Аргументът е, че договорът не е съвместим с климатичните цели на Съюза по Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение.

Какво следва

След одобрението в комисиите законопроектите трябва да бъдат разгледани в пленарна зала. Ако Народното събрание ги приеме, България ще придвижи формалните стъпки по оттеглянето и ще затвърди позицията си по споровете в рамките на ЕС.

Въпросът вече не е само юридически. Залогът е кой поема риска при промени в енергийните правила и как това се отразява на държавата, бизнеса и потребителите.

За бизнеса това е сигнал за промяна в правната рамка. За държавата това е тест дали може да провежда енергийна политика с по-малък арбитражен натиск. За потребителите темата има пряка връзка с цените и с правилата, по които се вземат енергийни решения.