България е под натиск да покаже, че е въвела изискванията на ЕС за по-силна защита срещу дискриминация. Крайният срок изтече на 19 юни 2026 г. При непълно или неправилно транспониране Европейската комисия може да започне наказателна процедура.

Става дума за две директиви на ЕС, приети през 2024 г. Те определят минимални стандарти за независимостта, правомощията, ресурсите и ефективността на органите за равнопоставеност в държавите членки. В България този орган е Комисията за защита от дискриминация.

Основният въпрос е дали приетите промени покриват изцяло европейските изисквания и дали ще дадат по-реална защита на хората, които подават жалби за дискриминация.

Какво изисква ЕС

Новите правила задължават държавите членки да осигурят на органите за равнопоставеност по-голяма институционална независимост. Изискват и достатъчно ресурси, както и по-ефективна помощ за жертвите на дискриминация.

Директивите предвиждат и по-ясни правомощия за участие в съдебни производства. Това може да става при предварително съгласие на засегнатото лице.

Какво прие парламентът

На 19 февруари 2026 г. Народното събрание прие на първо четене правителствени промени в Закона за защита от дискриминация. Те предвиждат членовете на Комисията за защита от дискриминация да не носят наказателна или гражданска отговорност за служебните си действия, освен при умишлено престъпление от общ характер.

Според мотивите на кабинета липсата на изрична защита за независимостта на членовете на комисията допуска натиск върху органа. Посочен бе и конкретен проблем. Частни наказателни дела срещу членове на комисията са затруднявали формирането на състави по дела за множествена дискриминация.

На 25 февруари 2026 г. парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията одобри законопроекта на второ четене, съобщи БТА. Според информацията промените са свързани с двете директиви на ЕС и е трябвало да бъдат въведени в националното право до 19 юни 2026 г.

На 12 март 2026 г. парламентът прие окончателно измененията. Една от най-видимите промени е удвояването на санкциите. Досегашните глоби от 500 до 2000 лева се заменят с 500 до 2000 евро.

Промените разширяват и процесуалната роля на Комисията за защита от дискриминация. След предварително съгласие от засегнатото лице комисията ще може:

  • да обжалва административни актове, които нарушават принципа на равно третиране
  • да предявява искове
  • да влиза като страна по съдебни дела

Приетите текстове включват още:

  • по-високи глоби за нарушения
  • по-ясна защита на независимостта на комисията
  • по-широки правомощия за съдебна намеса
  • опит за покриване на минималните стандарти на ЕС

Защо спорът остава

Приемането на закона не прекрати политическия спор. В парламента имаше критики, че защитата за членовете на Комисията за защита от дискриминация прилича на функционален имунитет. От „Възраждане“ оспориха необходимостта от такава защита още на първо четене.

Темата остава и под външно наблюдение. От 8 до 12 юни 2026 г. делегация на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа беше в България. Тя проведе срещи с правителството, Комисията за защита от дискриминация и омбудсмана в рамките на нов мониторингов доклад.

Тази проверка не е процедура на Европейската комисия. Тя обаче показва, че ефективността на антидискриминационната защита в България остава предмет на международно наблюдение.

Какво следва за България

Ако Европейската комисия прецени, че България не е въвела правилно изискванията, може да започне наказателна процедура. При продължаващо неизпълнение спорът може да стигне до Съда на ЕС и до финансови санкции.

Това има и пряко значение за хората, които търсят защита. Въпросът е дали човек, който твърди, че е дискриминиран на работа, в администрацията или при достъп до услуги, ще може по-бързо и по-ефективно да получи институционална подкрепа.

По данни на председателя на Комисията за защита от дискриминация Елка Божова, през 2025 г. комисията е образувала 518 производства, при 179 година по-рано. Най-честите жалби са свързани с правото на труд.

Спорът е едновременно правен и политически. За Брюксел въпросът е дали правилата са въведени реално. За България въпросът е дали по-силните текстове ще доведат до по-силна защита на практика.