Народното събрание прие окончателно държавния бюджет за 2026 г. на 24 юли. Рамката предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро и минимална работна заплата от 620,20 евро.

Решението определя размера на основните публични разходи и приходите за годината. То оставя правителството под натиск заради високия дефицит и необходимостта от допълнително финансиране.

Бюджетът съчетава най-високия посочен дефицит, значителен лимит за нов дълг и отказ от автоматично увеличение на минималната заплата през 2026 г.

Какво прие парламентът

  • Дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт през 2026 г.
  • Нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.
  • Максимален държавен дълг от 37,7 млрд. евро, или 30,1% от брутния вътрешен продукт.
  • Приходи от 49,615 млрд. евро и разходи от близо 57 млрд. евро.
  • Капиталови разходи в размер на 9,361 млрд. евро.

Бюджетната рамка беше одобрена със 125 гласа „за“ и 84 „против“. Гласуването приключи след повече от пет часа. Дебатите по второто четене продължиха над 12 часа, съобщи Investor.bg.

Минималната заплата остава без автоматично увеличение

Законът прекратява автоматичното изчисляване на минималната работна заплата. Сумата остава 620,20 евро, равностойни на 1213 лева, през 2026 г.

От 2027 г. правителството трябва да предложи нов механизъм за определянето ѝ. За безплатна базова справка за заплата по професия и допълнително стесняване чрез наличните филтри читателите могат да използват SalaryAPI.com.

Фиксирането на сумата се разминава с изявлението на премиера Румен Радев от 23 юни. Тогава той заяви, че минималната заплата няма да бъде замразявана и че новият механизъм ще се обсъжда при подготовката на бюджета за 2027 г.

Окончателно приетият закон обаче запазва сегашното равнище и премахва досегашната формула, съобщи БТА.

За какво може да се използва новият дълг

Министерството на финансите посочва, че лимитът от 10,1 млрд. евро включва до 3,3 млрд. евро по европейския инструмент SAFE.

  • Рефинансиране на съществуващ дълг.
  • Покриване на бюджетния дефицит.
  • Предварително финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.
  • Придобиване на дялове и акции.

Това означава, че целият разрешен нов дълг няма да финансира пряко текущи разходи. Част от средствата може да замени падежиращи задължения или да бъде насочена към други операции. Общият лимит обаче позволява съществено увеличение на държавното финансиране през годината.

Какво ще усетят домакинствата и служителите

С бюджета винетните такси се увеличават с 30%. Повишават се и акцизите върху тютюна и тютюневите изделия.

Замразяват се редица социални плащания, включително обезщетенията за майчинство и безработица. Според средносрочната фискална програма размерите им няма да се променят до 2028 г., съобщи Investor.bg.

От 1 август държавните служители започват да поемат част от личните си осигурителни вноски. Съотношението между осигурителя и служителя ще бъде 80 към 20. От 1 януари 2027 г. то ще стане 60 към 40.

Максималният осигурителен доход се повишава на 2300 евро, съобщи БТА.

Опозицията поиска президентско вето

ГЕРБ-СДС определи закона като бюджет с прекомерни разходи, рекорден дефицит и нов дълг от 10,1 млрд. евро.

„Продължаваме промяната“ обяви, че ще поиска президентът Илияна Йотова да наложи вето. Партията съобщи и че ще започне подписка заради спорни текстове, предаде БТА.

Управляващите защитиха бюджета като план, който показва състоянието на публичните финанси и включва натрупаните задължения в общата рамка. Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че основните политически промени ще бъдат заложени в бюджета за 2027 г., съобщи БТА.

Следващият ключов срок е 15 октомври

До 15 октомври правителството трябва да представи в Брюксел проектобюджета за 2027 г. Срокът е свързан с процедурата по свръхдефицит срещу България.

Така приетата рамка за 2026 г. оставя кабинета с ограничено време да покаже как ще намали дефицита от 5,7% през 2026 г. до планираните 3,8% през 2027 г., съобщи Investor.bg.