Народното събрание прие на първо четене бюджета за 2026 г. на 15 юли със 143 гласа „за“, 81 „против“ и без въздържали се. Проектът предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, приходи от 49,6 млрд. евро и разходи от 56,8 млрд. евро, съобщи Народното събрание.

Рамката съчетава по-високи приходи и социални разходи с до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг. За домакинствата най-видимите промени са свързани с винетките, акцизите и осигуровките.

Кои промени ще се усетят най-бързо

Промените с пряк ефект за гражданите са предвидени основно от 1 август. Винетките поскъпват с 30%, акцизите върху тютюна и тютюневите изделия се увеличават, а максималният осигурителен доход нараства до 2300 евро.

  • Шофьорите ще плащат повече за винетка. Увеличението влиза в сила на 1 август 2026 г.
  • Пушачите ще поемат по-високите акцизи, ако производителите прехвърлят разхода в крайните цени.
  • Работещите с високи доходи ще се осигуряват върху по-голяма сума. Това увеличава текущата тежест, но може да повиши бъдещи обезщетения и пенсии.
  • Държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт започват да плащат лични осигурителни вноски от 1 август. Първоначално съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. се планира да стане 60:40.

Проектът запазва минималната работна заплата на 620 евро до приемането на нов механизъм. Отпадат автоматичните връзки между възнагражденията в публичния сектор и средната или минималната работна заплата. Това ограничава бъдещото автоматично увеличение на част от бюджетните заплати, посочва Народното събрание.

Пенсии и социална подкрепа

Най-големият защитен разход остава пенсионният. Бюджетът на Държавното обществено осигуряване предвижда 13,503 млрд. евро за пенсии. Средната пенсия се очаква да достигне 543 евро през 2026 г. Това е увеличение от 9% спрямо 2025 г., съобщи Министерството на труда и социалната политика.

Министерството планира общ бюджет от 2,112 млрд. евро. Средствата за социални плащания са с над 315,8 млн. евро повече. Допълнително финансиране е предвидено за хората с увреждания, личната помощ и децата с трайни увреждания.

Това е основният социален аргумент на управляващите. Те представят бюджета като защита за пенсионерите и уязвимите групи. Критиците посочват, че тези разходи се финансират при висок дефицит и нов дълг.

Дългът остава основният финансов риск

Проектът допуска поемането на до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг през 2026 г. В края на годината публичният дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от брутния вътрешен продукт.

В рамката е включен и заем до 3,261 млрд. евро по инструмента SAFE за укрепване на отбранителната индустрия, съобщи Народното събрание.

Капиталовите разходи са планирани на 9,360 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро са национално финансиране, а 5,331 млрд. евро са европейски средства, включително средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Според отразяването на Българската национална телевизия управляващите допускат, че цялата инвестиционна програма може да не бъде изпълнена. При такъв сценарий реалният дефицит може да се окаже по-нисък, но част от планираните инфраструктурни и инвестиционни проекти ще останат неизпълнени. Това поставя въпроса дали ограничаването на дефицита ще стане за сметка на публичните инвестиции.

Кой поема политическия риск

Политическият риск остава за управляващото мнозинство. То подкрепи бюджет, който запазва социалните ангажименти, но въвежда и мерки с непосредствен финансов ефект за конкретни групи.

  • Шофьорите ще видят по-висока цена на винетките.
  • Пушачите ще усетят увеличението на акцизите.
  • Високоплатените работещи ще плащат осигуровки върху по-голяма база.
  • Част от държавните служители ще получават по-нисък нетен доход заради личните вноски.
  • Гражданите ще следят дали обещаните капиталови проекти действително ще бъдат изпълнени.

От 1 септември се предвижда намаляване с 10% на разходите за персонал по бюджетите на държавните институции. Изключения има за общините, военнослужещите, служителите в Министерството на вътрешните работи, службите за сигурност и някои лечебни заведения.

Опозицията атакува бюджета заради дефицита, новия дълг и липсата на структурни реформи. Работодателските организации и синдикатите също настояват за ограничаване на дефицита и по-сериозно свиване на разходите, съобщи Българската национална телевизия.

Какво следва

Между първо и второ четене депутатите могат да внесат промени в данъчните мерки, разходите за персонал и капиталовата програма. Основният спор ще бъде дали планираните разходи да се запазят при дефицит от 5,7%, или да се намалят инвестициите и публичното потребление.

За гражданите въпросът е конкретен: ще бъдат ли изпълнени обещаните пенсии, социална подкрепа и инвестиции, без по-високата цена да се прехвърли към тях чрез винетки, акцизи, осигуровки и бъдещо обслужване на дълга.