Проектобюджетът за 2026 г. влиза в Народното събрание с дефицит от 5,7% от БВП, или малко над 7,2 млрд. евро. Това го превръща в ключов тест за правителството на Румен Радев и за подкрепата към управляващото мнозинство.

Бюджетът определя размера на приходите, разходите и новия дълг. Той засяга пряко данъците, осигуровките, цените и публичните услуги.

Проектът съчетава по-висок дефицит, по-голям дълг и мерки, които могат да засегнат домакинствата, бизнеса и държавните служители.

Какво предлага кабинетът

На 24 юни финансовият министър Гълъб Донев представи основните параметри на проекта, съобщи БТА. Правителството планира приходи от 49,561 млрд. евро и разходи от 56,8 млрд. евро.

Целта е дефицитът да бъде намален до 3% от БВП през 2028 г.

  • Дефицит от 5,7% от БВП
  • Държавен дълг от 37,7 млрд. евро в края на 2026 г.
  • Фискален резерв от 2,6 млрд. евро
  • Очаквана инфлация от 3,6%
  • 30% ръст на винетните такси от 1 август
  • 10% данък върху печалбите от хазартна дейност
  • По-висок максимален осигурителен доход от 1 август

Кабинетът предвижда и промяна при осигуровките на държавните служители. От 1 август те трябва да плащат лична част от вноските си. По данни на Министерството на финансите нетният им доход трябва да бъде запазен чрез компенсация.

Защо проектът носи политически риск

Бюджетът засяга няколко чувствителни теми едновременно. Сред тях са доходите, цените, дългът и фискалната дисциплина.

Премиерът Румен Радев заяви на 24 юни, че дефицитът в проекта ще бъде над 3%. Финансовият министър защити параметрите с аргумента, че те отразяват натрупани дисбаланси и бърз ръст на разходите през последните години, според БТА.

Държавният бюджет е централният политически документ на всяко управление, защото разпределя тежестта и ползите между различни групи в обществото.

Парламентът се готви за остър спор

На 25 юни почти всички парламентарни групи извън управляващата Progressive Bulgaria разкритикуваха проекта, според BTA и Radio Bulgaria. Спорът е не само за числата, но и за причините за дефицита и начина, по който ще бъде покрит.

Позиции на опозицията

  • GERB-UDF нарече проекта бюджет на политическо лицемерие и безотговорност.
  • Democratic Bulgaria поиска проектът да бъде изтеглен и пренаписан с дефицит до 3%.
  • Продължаваме промяната разкритикува ръста на административните разходи и липсата на реформи.
  • Възраждане постави въпроса за други източници на приходи, включително временен налог върху свръхпечалбите на банките.

Ивайло Мирчев от Democratic Bulgaria заяви в парламента, че в проекта липсват реални мерки срещу източването на публични средства. Мартин Димитров предупреди за риск от „румънски сценарий“, ако дефицитът не бъде овладян още през 2026 г., съобщи Radio Bulgaria.

Какво означава това за хората и бизнеса

Ако проектът бъде приет в този вид, ефектът няма да остане само в бюджетните таблици. Домакинствата могат да бъдат засегнати от по-високи такси, промени в осигуряването и допълнителен натиск върху цените.

За бизнеса сигналът е за по-силен натиск върху приходната част и за по-голяма фискална тежест. Критиците на проекта твърдят, че разходите остават високи, без да са предложени достатъчно структурни реформи.

Какво следва

Решаващият етап предстои в пленарната зала. Там ще стане ясно дали управляващите могат да съберат мнозинство за бюджета и в какъв вид ще бъде приет.

Ако текстовете минат без съществени промени, кабинетът ще трябва да защити по-високия дефицит и новия дълг с убедителен план за връщане към 3% от БВП до 2028 г. Ако подкрепата се окаже недостатъчна, бюджетният спор може да се превърне в по-широка политическа криза.