Народното събрание влиза в ключов дебат по бюджета за 2026 г. На 7 юли проектът беше одобрен на първо четене в бюджетната комисия. Заложени са дефицит от 5,7% от БВП и таван за нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.

Спорът е за мащаба на разходите, законовите ограничения и риска България да остане под по-силен фискален натиск от EU.

Проектът предвижда разходи от 56,8 млрд. евро при приходи, помощи и дарения от 49,6 млрд. евро. Разликата формира дефицита. Именно той е основната линия на спор между управляващи, опозиция, работодатели и част от икономистите.

Какво е заложено в проекта

Проектобюджетът беше внесен в парламента на 1 юли. Той предвижда държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро до края на 2026 г., или около 30,1% от БВП.

В новия дълг е включен и заем до 3,261 млрд. евро по инструмента SAFE на EU, насочен към отбранителната индустрия.

  • Дефицит по консолидираната фискална програма: 5,7% от БВП
  • Приходи, помощи и дарения: 49,6 млрд. евро
  • Разходи: 56,8 млрд. евро
  • Максимален нов дълг за 2026 г.: 10,1 млрд. евро
  • Очакван държавен дълг в края на 2026 г.: 37,7 млрд. евро

Финансовият министър Гълъб Донев защити проекта. По думите му дефицитът не е резултат само от работата на настоящия кабинет, а от натрупвания през последните години. Той заяви, че целта е връщане към 3% дефицит до 2028 г.

Къде е основният спор

Критиците твърдят, че проектът влиза в напрежение със Закона за публичните финанси. Според тях остава и въпросът доколко устойчиво е финансирането на държавата при такъв дефицит и темп на поемане на дълг.

В бюджетната комисия представители на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и ДПС изразиха различни, но сходни резерви за размера на дефицита и дълга, съобщи БТА.

Залогът е пряк за разходите на държавата. Ако бюджетът бъде приет без съществени промени, кабинетът ще запази пространство за високи разходи и мащабна капиталова програма през оставащите месеци на 2026 г. Ако бъде променен, спорът ще се прехвърли към пенсии, заплати, инвестиции и приходи.

Най-оспорваните мерки

  • 10% съкращение на разходите за персонал от 1 септември 2026 г., с широк кръг изключения
  • 30% увеличение на винетките от 1 август 2026 г.
  • По-високи приходи от тол системата
  • Промени в осигуровките за държавни служители от 1 август 2026 г.
  • Промени при акцизите за тютюневи изделия

Европейският натиск вече е формален

Дебатът се води на фона на по-твърда европейска процедура. На 25 юни 2026 г. Европейската комисия прие становище, че за България има прекомерен дефицит заради несъответствие с критерия за дефицит.

Комисията посочи, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ е бил 3,5% от БВП през 2025 г. Пролетната ѝ прогноза е за 4,1% през 2026 г.

Спорът на европейско ниво не е за това дали България има по-нисък дълг от други държави. Спорът е дали дефицитът трайно остава над правилата и с каква скорост може да бъде намален.

Това поставя бюджета в по-широк контекст. Решението на парламента вече не е само вътрешнополитически въпрос. Всеки допълнителен натиск върху разходите ще бъде следен по-внимателно и в София, и в Брюксел.

Какво означава това за хората и бизнеса

Бюджетът има пряко значение за финансирането на заплати в публичния сектор, пенсии, общини, здравеопазване, пътни такси и ново държавно финансиране. Решението на парламента ще определи дали част от планираните плащания и инвестиции ще бъдат запазени, орязани или забавени.

Вотът ще покаже и кой поема политическата цена за по-висок дефицит и за евентуални съкращения на разходи. Това прави пленарното обсъждане един от най-важните финансови тестове за управлението през 2026 г.